12 декември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Кога хората са започнали да променят радикално планетата

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 06 април 2015 в 14:0056490
Sunrise Dam - златна мина в Австралия Снимка: wikipedia.org

Няма съмнение, че ние, хората сме променили Земята. Изсечени са обширни гори и заменени с обработваеми земи, преградени са мощни реки. Освен това, са замърсени въздухът, почвата и водата и забележимо се повишава температурата на планетата.

През последните четири века от лицето на Земята безвъзвратно са изчезнали повече от 230 вида риби,земноводни и влечуги,около 130 вида птици, близо 70 вида бозайници. Причина за тези загуби пряко или косвено е бил човекът. Учените са определили нова геоложка епоха, определяща влиянието на човека върху природата - Антропоцен. От кога започва тя? Изследване на двама учени от Великобритания излага нови аргументи за началото на последната епоха, представени в Scientific American.

В момента текущата геоложка епоха се нарича холоцен. Тя е започнала от преди около 12 хил. години, след последния ледников период и се определя като топъл период, като междуледников.

Идеята, че Земята е навлязла в принципно нова "ера на човека" (Антропоцен), когато цивилизацията вече има глобално въздействие върху планетата е предложена през 2000 г. от специалиста по химия на атмосферата и Нобелов лауреат по химия Пол Крътцен (Paul Crutzen) и еколога Юджин Стормер (Eugene Stoermer). Те твърдят, че влиянието на човечеството върху околната среда на Земята е толкова огромно, че трябва да се отбележи като отделна геоложка епоха.

Времевата скала на Антропоцена още не е определена. През 2008 г. този въпрос е представен на Комисията на стратиграфията на Геоложкото дружество в Лондон и досега се обсъжда от специални работни групи на геоложки научни дружества.

Трябва да се обозначи настоящия интервал от време, в който много от важните геоложки условия и процеси са се променили из основи от човешките дейности. Те включват промени в:

  • ерозията и преноса на отложения, свързани с различни антропогенни процеси, включително колонизация, селско стопанство, урбанизация и глобално затопляне.
  • химическия състав на атмосферата, океаните и почвите, със значителни антропогенни смущения на циклите на елементи като въглерод, азот, фосфор и различни метали.
  • условията на околната среда, генерирани от тези смущения
  • глобалното затопляне, окисляването на океаните и разпространението на океански "мъртви зони".
  • биосферата както на сушата, така и в морето, в резултат на загуба на местообитания, хищничество, различните видове нашествия и физическите и химическите промени отбелязани по-горе.

Антропоценът не е официално определена геоложка единица в рамките на времевата геоложка скала. 

Дебатът кога човечеството стават сила, способна да промени планетата продължава - началото на индустриалната революция през 1700, избухването на първата атомна бомба през 1945 г., първото засаждане на ориз преди 5000 години или избиването на мамутите преди около 50 000 години?

Две потенциални начални дати на Антропоцена: 1610 или 1964

В обширна публикация в Nature през март, Саймън Люис (Simon Lewis) от Университетския колеж в Лондон (University College London) и Марк Мазлин (Mark Maslin) от университета в Лийдс са се опитали да намерят точната граница и съобразявайки се със строгите критерии на Международната комисия по стратиграфия

Учените разглеждат въпроса анализирайки историята на човечеството и Земята на базата на два формални критерия, които използват геолозите, за да разделят историческите епохи - наличие на видими следи от дългосрочни промени в скалите от тази епоха, както и следи от бързи и кратковременни глобални промени.

Предложението на Люис и Мазлин. Defining the Anthropocene, Nature, Simon L. Lewis & Mark A. Maslin

Ярък пример за това са отложенията на границата между Креда и Кайнозой, съхранил следи от метеорит, който вероятно е предизвикал гибелта на динозаврите и е причинил глобални промени в климата. Тези слоеве от скали, които показват смяната на епохите, геолозите често наричат "златни пирони", по аналогия със символичните пирони, с които церемониално са съединявали големи етапи на нови железопътни линии през XIX век.

След анализ на последните 50 000 години от геоложката история на Земята и съпътстващата я хроника на експанзията човечеството, авторите са намерили само два възможни кандидати за ролята на "златен пирон" за Антропоцена, които съответстват приблизително 1610 и 1964.

1610

Native Americans from the Nordisk familjebok (1904) Vol. 1, accredited to the Bibliographisches Institut, Leipzig by Wikipedia Commons.

Това е времето, когато започва активното усвояване на Новия свят. Извършва се драматичен обмен на видове между Стария и Новия свят, умират около 54 милиона местни американци заради европейски болести като вариолата. Земята не се обработва и горите се завръщат и резултатът е спад на въглеродния диоксид в атмосферата.

Първата дата е свързана с две неща - рязък спад на нивото на въглероден диоксид в атмосферата и необратими промени в живота на екосистемите на планетата, която се дължи на масовата поява на нови видове по всички континенти, понесени от европейските колонизатори и туристи. И двата фактора може лесно да се видят, като се анализира съдържанието на ледени проби от Гренландия, съответстващи на началото на 17-ти век или други седиментни скали.

Падането на концентрацията на СО2 в атмосферата е свързано едновременно с няколко събития, които са довели до разрастване на горите и рязко намаляване на числеността на потребителите на кислород. Откриването на Америка и колонизацията й довела до унищожаването на около 54 милиона хора заради избиването им и проникването на европейски болести като вариолата.

Едновременно с това, около 50 милиона хектара земеделска земя в Европа и Америка е престанала да бъде обработвана и постепенно е обрасла с гори, което довело до намаляване на дела СО2 в атмосферата са 10 части на милион и забележимо застудяване на климата в следващите няколко десетилетия. Това, както твърдят авторите на статията, е станало отправна точка на Антропоцена и първи пример за това, как човечеството е предизвикало глобални климатични изменения.

Съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата през 1610 г. е паднало до стойност около 273 ppm (милионни части), а сега то е вече около 400 ppm.Defining the Anthropocene, Nature, Simon L. Lewis & Mark A. Maslin

Това понижаване на нивата на атмосферния въглероден диоксид през 1610г., е потенциален маркер - ясен сигнал, че може да определи нова геоложка епоха в световен мащаб. Тази дата определя и зората на индустриалната епоха.

1964

Ядрената експлозия на атола Муруроа през 1971г. Снимка: eknol.com

Втората дата е свързвана преди всичко с факта, че в скалите на Земята има следи от масовите опити с ядрено оръжие, чиито пикови натрупвания попадат точно през 1964 г.

Люис и Мазлин смятат, че тази дата е по-малко вероятна за начална точка на Антропоцена, тъй като ядрените оръжия, въпреки опасният си и разрушителен потенциал, не са причинили глобални промени в живота на Земята.

Факторът земеделие

Други експерти настояват, че не бива да се пренебрегва древното земеделие.

Земеделци от Бирма засаждат стръкчета ориз. Снимка: Paul Raftery

Нова публикация в Nature отново повдига дебата. През тази седмица в Science четирима изследователи - Уйлям Рудиман (William Ruddiman), Ърл Елис (Erle Ellis), Джед Каплан (Jed Kaplan) и Дориан Фулър (Dorian Fuller) твърдят, че определянето на ядрените опити в атмосферата като маркер за началото на Антропогена наистина няма основание.

Тези автори са установили, че много преди това, например, изсичането на горите за селското стопанство преди 7000 години е довело до значими повишения на емисиите на въглероден диоксид. По същия начин, разпространението на производството на ориз преди 5000 година, изглежда е покачило емисиите на метан. Трябва да се отбележи обаче, че някои климатолози смятат тези промени за незначителни.

Авторите на изследването твърдят, че е трудно да се намери ясен "златен пирон" в геоложките маркери на земеделската революция. Наистина промените имат световно значение, но се развиват хаотично във времето.

Ruddiman et al., 2015

Водещият автор на изследването, Уйлям Рудиман изтъква аргументи за по-ранно начало на Антропогена. Той пише, че изследванията за изсичането на вековните гори и ландшафтната трансформация са все още сравнително малко нови, но те ще променят нашето виждане за това колко рано е започнала човешката дейност.

"Много хора все още мислят, че най-голямото изсичане на горите се случва в индустриалната епоха", казва Рудиман. "Но учени, работещи в областта на археологията и ландшафтната екология показват, че има изсичания в огромни мащаби много преди последните няколко века."

В същото време, Рудиман казва, че не е съвсем убеден, че определянето на единна ясна начална дата на Антропоцена за толкова полезно.

Публикацията в Science заключава, че може би терминът "Антропоцен" може да бъде по-полезен като неформален термин за описание на влиянието на човека върху планетата, а не като твърдо определена геоложка епоха.

"По този начин", - казват авторите, - "може да се избегне заключението, наложено от едно формално определяне на дългогодишната и богата история на екологичните трансформации на планетата от човечеството за добра или за лоша".

Както отбелязват изследователите, финалното решение за това, трябва ли да се признае Антропоцена като отделна епоха, остава за Международната стратиграфска комисия.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.