05 октомври 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Лукс или необходимост е градското земеделие в 21 век?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 януари 2022 в 00:01 49370
Споделена кръгова/мандала градина в район „Pankow” в Берлин с основател на концепцията Макс фон Графенщайн. След разделяне на кръга на равни части, всеки хоби-градинар може да наеме своя парцел за сезона и да го посещава, когато и колкото често иска. Професионален градинар се грижи за подготовката, напояването и засаждането на семената, a плевенето и обирането на реколтата се пада на хоби-градинарите. Източник

Как градовете могат да спомогнат за установяване на по-устойчиви хранителни системи във времена на здравни, икономически и климатични кризи?

Градското земеделие е концепция, която създава заетост, укрепва социалните връзки, изгражда устойчивост и адаптивност към изменението на климата и подобрява биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне обратно в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са много и разнообразни – от вертикални и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.

До 2050 г. се очаква световното население да нарасне до 9,7 милиарда души и изхранването му ще бъде едно от предизвикателствата на нашето време. Поради интензивното индустриално развитие и урбанизация всеки ден губим обработваеми земи. През 2015 г. учените съобщават, че земята е загубила 1/3 от обработваемите си земи за последните 40 г. Мнозина смятат, че едно от решенията да се изхранят жителите на градовете е градското земеделие.

Градското и крайградскoто селско и горско стопанство (Urban and Peri-urban Agriculture and Forestry – UPAF) се дефинира като грижа за дървета и други селскостопански продукти (билки, саксийни растения, фураж) и животновъдство (вкл. рибовъдство) в рамките на града (вътреградско земеделие) или в покрайнините на градовете (крайградско земеделие).

Макар че животът в градовете и селскостопанската дейност изглеждат като два напълно несъвместими свята, все по-често ставаме свидетели на инициативи и проекти за възраждане на градското земеделие. 

Въпреки тези тенденции, градското и крайградското земеделие сами трудно могат да произведат достатъчно храна за изхранването на населението и в най-добрия случай ще допринесат за няколко процента от световното производство. 

Ролята на градското земеделие в действителност не е основно за постигане на хранителна независимост, а по-скоро за подпомагане на гражданите да се хранят по по-различен начин. „Различно“ означава с качествена продукция, която се транспортира на къси разстояния, като дава възможност производители и потребители да са по-близо един до друг. Това е един по-устойчив модел, с възможно най-малък въглероден отпечатък. Той представлява процес, който помага градовете да възродят вековната си и пряка връзка с храната, за която свидетелстват комунални градини, кланици и други предприятия в малки и големи градове от близкото минало. 

Симбиотичната връзка между града и препитанието 

е била разрушена чрез деградация и асфалтиране на почвата, по-голяма плътност на застрояване и повишаване на цените на земята. Началото на 21-ви век обаче настъпва с подновен интерес към градското земеделие. 

Но какво могат да предложат градовете на земеделието? Близост до крайния потребител, високи концентрации на CO2, които ускоряват растежа на растенията,  достъп до неизползвани ресурси като свободни площи – особено покриви; отпадна топлина, с 2 до 3 градуса по-топла от околната среда, битови отпадъци; оттичаща вода и т.н. са едни от основните ѝ характеристики. Градското земеделие би могло да използва всички тези обикновено неизползвани ресурси. Ето защо то играе толкова важна роля в кръговата икономика

Това, което прави този тип земеделие интересен, е разнообразието от форми, които приема. Може да бъде на открито или на закрито, в защитени и контролирани среди;  може да бъде хоризонтално, като обществените градини на Сао Пауло, или вертикално като в Ню Йорк. Може да е ръчно организирано, като в Адис Абеба в Етиопия или роботизирано и автоматизирано като в селскостопанските фабрики в Япония. Може да използва прости техники и методи като на нашите предци или най-нови технологии за оптимизация на добивите и минимизиране на вложените средства. Негов вдъхновител могат да бъдат както конвенционалното земеделие, така и  хидропониката, пермакултурата и други модели на производство.

Все по-голяма роля се приписва на градовете за утвърждаване на по-устойчиви хранителни системи, които са в състояние да издържат и да се възстановят от кризите, независимо дали са природни бедствия като засушавания, бури и наводнения или социално-икономически шокове.

Една устойчива хранителна система има някои от следните характеристики:

  • диверсифицирани вериги за снабдяване с храни, които използват различни подходи на производството и разпространение без да са зависими от един източник;
  • използване на отпадъци (отпадъчни води, хранителни и органични отпадъци) за производство на продукцията;
  • способност за създаване на синергии като например улесняване на достъпа до здравословна храна и откриване на нови работни места едновременно;
  • ориентирана е към хората и има приобщаващ характер – потребителите са и производители и са в центъра на хранителната система;
  • допринася за намаляване на емисиите на парникови газове и е важна локална стратегия за адаптиране към изменението на климата и смекчаването на последиците от него;
  • подпомага ефективно управлението на пространството и допринася за възстановяване на почвата.

Екологични и социални аспекти на градското и крайградското земеделие 

Градскoто и крайградскo cелско и горско стопанство се характеризират с намаляване на „хранителните километри“ чрез производство на прясна храна в близост до градски пазари и крайния потребител, като същевременно се свежда до минимум използването на химични торове и консумацията на енергия чрез повторно използване и компостиране на градски органични отпадъци. Това намалява ефекта на градския топлинен остров чрез увеличаване повърхността на зелените площи и способства за улавянето на въглерод (чрез засаждане на градски гори). 

Друг положителен екологичен аспект е поддържането на ниско разположените зони, свободни от застрояване и бетониране, така че дъждовната вода може да се поеме от почвата и наводненията имат по-малко въздействие. Това допринася за ефективното повторно използване на органични отпадъци и отпадъчни води, като по този начин намалява емисиите на метан от отпадъчните депа и щади прясната вода. 

Социалните аспекти включват интеграция на уязвими групи като крайно бедни жители, които чрез заетостта си в градското земеделие намират разнообразни възможностите за доход, създавайки „зелени работни места“, които са един своеобразен спасителен пояс, особено във времена на икономически и здравни кризи. 

По време на пандемията от Covid-19 и последвалите локдауни се наблюдава засилен обществен интерес към отглеждането на плодове и зеленчуци у дома. Семената на ентусиазма за домашно отглежданата храна може да са били посяти, но поддържането им е от съществено значение. Интересен факт обаче е, че едно на всеки осем домакинства в Обединеното кралство няма достъп до градина. За щастие, възможностите за градско земеделие се простират отвъд традиционната представа за градина. Покриви, стени и дори подземни пространства, като изоставени тунели и убежища за въздушни нападения предлагат редица възможности за разширяване на производството на храни в градовете, като същевременно творчески преустройват градската среда.

Докато урбанизацията се счита за една от най-големите заплахи за биоразнообразието, то отглеждането на храна в градовете допринася за процъфтяването на дивата флора и фауна, като защитава техните местообитания. Едно скорошно проучване установява, че комуналните градини и парцели действат като магнит за опрашващи насекоми, тъй като са склонни да съдържат разнообразни видове плодни и местни растения. 

„Ядливите” градини на покривите и по стените на сградите също могат да осигурят естествено охлаждане и да спомогнат за намаляване на замърсяването на въздуха. 

Ако са проектирани и приложени правилно, обществените градини могат да са от съществена полза за биоразнообразието. Един от съветите на експерти по биоразнообразие е, че не само пустите пространства трябва да бъдат превърнати в зелени и продуктивни парцели, но също така е важно те да са свързани, за да могат различни диви видове да се придвижват по-лесно между тях. Каналите и велоалеите могат да действат като коридори за диви животни. Доказано е, че зелените мостове помагат на дивите видове да пресичат оживени пътища – може би подобни мостове биха могли да свържат градините на покривите на различни сгради.

Примери за градско земеделие

Примерите за градско земеделие са многобройни, но едни от най-разпространените и практикувани са описани по-долу:

Градини на Шребер и споделени зеленчукови градини

Една от причините за големите социални промени в Европа през 19 век са урбанизацията и индустриализацията. Много хора се отказват от селския начин на живот и се насочват към бързоразвиващите се градове, където намират работа в заводи и фабрики. Условията на живот на нископлатените работници обаче са тежки, а недохранването и нездравословните навици се отразяват негативно върху физическото и психическото здраве на хората. За да се противодейства на тази тенденция, на много места са стартирани инициативи за изграждане на градинки, по-известни в немскоговорящите страни като „Schrebergärten“ или градини на Шребер. Първото градско градинарско дружество е основано през 1864 г. от директора на училището в Лайпциг Ернст Хаусшилд. Името на тези малки парцели/градинки е дадено в чест на лекаря и педагог Даниел Готлоб Мориц Шребер (1808 – 1861), който в своите трудове се занимава с детското здраве и последиците от градския живот в началото на индустриализацията. Една от най-важните задачи на тези градинарски дружества в миналото е била образователна и възпитателна –  а именно да се даде възможност на деца и младежи в градовете да играят на открито и в същото време да се образоват родителите им по различни здравни въпроси. За целта е наета голяма поляна, където са изградени градинки за игра на децата, които впоследствие се превръщат в семейни градинарски парцели. 

В момента в Германия има над 900 000 такива малки градини с площ от около 40 000 хектара. Според изчисления на Федералната асоциация на немските градинари около 5 милиона души практикуват градинарство под такава форма.  

У нас добрите примери също не липсват. През 2019 г. Сдружение “Горичка” с помощта на доброволци от Инициативата за развитие на градско земеделие в София създава демонстрационна градска зеленчукова градина, която носи името Споделена зеленчукова градина 1. Градината се намира на ул. “Тодор Кожухаров” № 35, на място, което преди това дълго е използвано като нерегламентиран паркинг. Днес градината е истински зелен остров в бетонния пейзаж на район “Студентски”. 

През 2021 г. се реализира и проектът „Екоцентрична образователна градина О’беля’ 2021“, осъществен от Фондация ЕкоЦентрик, с финансовата подкрепа на Германската фондация за околна среда (DBU), Национална кампания „Достъп до добра храна“ и Порталът на Вкусните образователни градинки.  

Фигура 1: Градско земеделие в София, район „Студентски”. Източник: Горичка

В големите градове често липсват терени и парцели, подходящи за целите на градското градинарство, но имено така се раждат идеите за друг тип оползотворяване на пространството. Една от тези концепции са вертикалните градини.

Вертикални градини

Вертикалното земеделие е метод за производство на храна, при който вместо да се отглеждат зеленчуци и плодове на едно ниво, като например на полето или в оранжерия, се преустроени складове, транспортни контейнери или високи сгради. При него се използва по-рядко почвен субстрат и по-често друг вид медиум като например торфен мъх, кокосови люспи или подобни непочвени среди. 

Основната цел на вертикалното земеделие е производството на повече храна на квадратен метър. За да се постигне тази цел, културите се обособяват в няколко слоя един над друг, а комбинацията от естествена и изкуствена светлина се използва за поддържане на идеалното ниво на осветеност в помещението на отглеждане. Вертикалният метод на земеделие изразходва по-малко енергия в сравнение с конвенционалните практики, използвайки 95% по-малко вода, необходима за нормално отглеждане.

Други основни плюсове на вертикалното земеделие са: 

  • Повишено и целогодишно производство на култури: Вертикалното земеделие не се влияе от неблагоприятни метеорологични условия за разлика от полевите култури, които могат да бъдат засегнати от природни бедствия като проливни дъждове, циклони, наводнения или тежки засушавания – събития, които стават все по-чести в резултат на климатичните промени. По-малко вероятно е вертикалните ферми на закрито  да усетят тежестта на неблагоприятния климат, което дава по-голяма сигурност за реколтата през цялата година.
  • Повишено производство на биологични продукти: Тъй като културите се произвеждат в добре контролирана, закрита среда, без използване на пестициди, вертикалното земеделие ни позволява да отглеждаме по методи, близки до органичното земеделие.
  • Безопасно за човека и околната среда: Вертикалното земеделие на закрито може значително да намали професионалните опасности, свързани с традиционното земеделие. Фермерите не са изложени на опасности, свързани с тежко земеделско оборудване, болести като малария, отровни химикали и т.н. Тъй като не безпокои дивите животни и други растителни видове, то е и от полза за запазване на биоразнообразието.

Вертикалното земеделие обаче има както плюсове, така и минуси. Някои от ограниченията, свързани с този метод, са:

  • Няма установени универсални практики и икономическа сигурност. Финансовата ситуация обаче се променя, тъй като индустрията узрява и технологиите се подобряват. Например базираната в Ню Джърси стартираща компания за закрито земеделие Bowery обявява през декември 2018 г., че е събрала 90 милиона долара ново финансиране. През 2017 г. Plenty, вертикален производител от Западното крайбрежие, обявява инвестиция от 200 милиона долара от Softbank.
  • Трудности с опрашването: Вертикалното земеделие се извършва в контролирана среда, без наличие на насекоми. Процесът на опрашване трябва да се извършва ръчно, което ще бъде трудоемко и скъпо.
  • Разходи за труд: Те могат да бъдат доста високи поради концентрацията на предприятията в градските центрове, където заплатите са по-високи, както и необходимостта от по-квалифицирана работна ръка. Автоматизацията във вертикалните ферми обаче може да доведе до необходимостта от по-малко работници. 
  • Твърде голяма зависимост от технологиите: Разработването на по-добри технологии винаги може да повиши ефективността и да намали разходите, но като цяло вертикалното земеделие е изключително зависимо от различни технологии за осветление, поддържане на температура и влажност. Загубата на мощност само за един ден може да се окаже много скъпа за една вертикална ферма. Мнозина смятат, че технологиите, които се използват днес, не са узрели за масово налагане на пазара.

У нас през октомври 2021 г. стартира инициативата „Направи си сам – комплект за вертикална градина“ на Асоциация за развитие на София, Зелена София и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, а целта е насърчаване на градското земеделие. Събитията се състоят в рамките на проект CityZen, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ Европа и съфинансиран от ЕФРР на ЕС.

Четири прототипа на вертикални градини бяха поставени пилотно на няколко специално подбрани места – „София Тех Парк“ АД, сградата на Столичната община, сградата на Централния кооперативен съюз, в SofiaLab на Асоциация за развитие на София, както и в общите пространства на жилищен блок. Целта е да се тества функционалността и устойчивостта им в избраните локации, както и ефекта върху работещи и живущи, след което да се публикува ръководство „Направи си сам вертикална градина“. 

Отглеждане на продукция в карго контейнери

Ако времето навън не е благоприятно за отглеждане на растения или дори ако е необходима по-стабилна среда без вредители или външни смущения, фермите в карго (транспортни) контейнери са един интересен вариант. Те не заемат много място и могат да бъдат поставени почти навсякъде, дори и на паркинг. В тях обикновено се монтират специални системи за осветление, климатичен контрол, напояване, както и други фактори за създаване на перфектна среда за отглеждане на културите. Стелажи с рафтове могат да бъдат монтирани, за да се увеличи максимално вътрешното вертикалното пространство. Най-често в тях се отглеждат гъби, микро растения като кълнове или листни зеленчуци, тъй като тези култури не заемат много място.

Ферми на покрива

При този метод са възможни повдигнати лехи и дори оранжерии, както и гледане на животни като кокошки, които обитават покривите на сградите. Всичко зависи от местните закони и правила, с които трябва да се съобразят градските фермери.

Почвата може да тежи хиляди килограми, така че трябва да се гарантира от специалисти, че покривът може да издържи такава допълнителна тежест. Създаването или демонтирането на ферма на покрива може да бъде трудоемко, тъй като абсолютно всяка част от нея трябва постепенно да се качва на покрива с помощта на асансьор или стълби.

През пролетта на 2020 г., най-голямата градска ферма върху покрив на сграда в света беше открита в Париж. Новосъздадената ферма носи името NU-Paris – NU, което означава Nature Urbaine – и е създадена от френската компания Agripolis заедно със собственика на експо парка Porte de Versailles, Viparis, и с подкрепата на град Париж.

NU-Paris е перфектен пример за това, което се нарича „agritecture“, неологизъм, който описва набор от архитектурни дизайнерски решения и иновативни земеделски техники. Към днешна дата (юли 2021 г.) около 1/3 от планираната площ за отглеждане е напълно завършена и може да произведе до 1000 кг органична прясна продукция дневно, благодарение на труда на 20 души, работещи във фермата.

Повечето растения се отглеждат в повдигнати дървени контейнери, хоризонтални хидропонни лехи или във вертикални аеропонни „колони“ (без почва или други среди за растеж) и се поливат от затворена напоителна система. Тези решения, от една страна, намаляват структурните натоварвания върху конструкцията на павилиона, които биха били резултат от тежки почвени слоеве, и, от друга страна, минимизират консумацията на вода и необходимостта от системи за контрол на вредителите. В момента в NU-Paris се отглеждат около 30 вида зеленчуци, билки и плодове, включително домати, сладки пиперки, лук, марули, спанак, манголд, моркови, краставици, зелен фасул, репички, тиквички, тикви, босилек, мента, градински чай, ягоди и малини. Фермата на покрива произвежда и конфитюри и сосове в сътрудничество с благотворителна организация за облекчаване на безработицата, и организира образователни семинари и събития. Продукцията от фермата се продава главно на парижки ресторанти и само малка част е за директна продажба на частни клиенти. Въпреки това местните жители могат да наемат лехи, където сами да инсталират и управляват малки зеленчукови парцели. В момента са налични 137 частни парцели с обща обработваема площ от 250 кв.м.

Фигура 2: Най-голямата градска ферма върху покрив на сграда в света в Париж. Източник: Valode & Pistre Architectes Atlav AJN

Градски ферми за микрорастения

Микрорастенията или пониците (microgreens) са изключително наситени на хранителни вещества млади растения (7 до 15 дни), чиято концентрация на витамини и минерали е от 4 до 40 пъти по-висока от тази на вече развитите растения. Те съдържат множество витамини, аминокиселини, бета-каротини и имат доказано благотворно влияние върху някои болестни състояния. Високото съдържание на суфорафан в микрорастенията от броколи, например, има положителен ефект върху пациенти с рак на гърдата и на простатата, защото се потиска развитието на ракови клетки или се предотвратява появата на нови такива.

Бейби растенията се отличават и с много по-наситен вкус, като по-голямата част от тях имат вкусовите характеристики на вече порасналото растение. Така например репичката и горчицата са леко пикантни, слънчогледът има леко сладък и ядков привкус, а червеното цвекло е досущ като развитото възрастно растение – с вкус на земя и почва. 

На практика почти всеки зеленчук, билка и подправка могат да се отглеждат под формата на микрорастение. Някои видове обаче не са подходящи за отглеждане, защото в толкова начален стадий на развитие не се отличават с добри вкусови качества или нямат добър търговски вид.

В България такава ферма за микрорастения съществува още от 2015 г. (https://microgreens.bg) В нея микрорастенията виреят в почва, богата на хранителни вещества, в контролирана среда с циркулация на въздуха, постоянна температура и влажност. Във фермата не се използват торове, пестициди или хербициди, а към момента се отглеждат над 40 вида микрорастения целогодишно.

Аквапоника

В типичната аквапоник система водата преминава от резервоар с аквакултура, която отделя отпадъчни продукти като урина и екскременти в система с чакъл, в която се отглеждат растения хидропонично, без почва. Естествените бактерии в тази система разграждат рибните екскременти, превръщайки амоняка, който е токсичен за рибите, в нитрати, които хранят растенията. Това са бактериите Nitrosomonas sp., които преработват амоняка в нитрит, а бактериите Nitrobacter sp., нитрита в нитрат. Водата на рибите напоява и наторява растението, растенията пречистват водата и след това водата се рециклира обратно в аквариума, създавайки затворена система.

Рибите в аквариума могат да бъдат декоративни или годни за консумация (тилапия, сом, едроуст бас, златни рибки и други видове), което потенциално добавя още едно ниво на хранителна производителност към градината. Системите за аквапоника са лесни за поддръжка и изискват само малки количества вода за попълване на загубата от изпаряване. (Аквапониката използва до 90% по-малко вода, отколкото почвените методи на земеделие.)

Фигура 3: Как функционира една аквапоник система, модифицирана графика от https://www.researchgate.net/figure/Work-principle-of-an-aquaponics-system-Aquaponics-Plans-2009_fig1_289367876

За разлика от съвременните хидропонни ферми, които хранят растенията редовно със синтетични торове, аквапониката ни връща към ранните методи на отглеждане, разработени в Азия и Южна Америка, които съчетават аквакултурата (или рибовъдството) със земеделието. В тази  естествена екосистема  рибите ядат водна леща или насекоми, а техните екскременти захранват растенията, които пък филтрират водата за рибите.

Градско пчеларство

В градовете съществуват достатъчно източници на нектар като плодни и цъфтящи дървета — хиляди липи, кестени и акации, от които пчелите правят своя мед. Същевременно разнообразието на растения в градовете е много по-голямо от това на полето, където се отглеждат предимно монокултури от рапица, слънчоглед и други. Балконните растения като бегонии или петунии, например могат дори да придадат на градския мед екзотична нотка. За разлика от пчеларите извън града обаче, градските им колеги не могат да произведат чист едносортов мед, а медът от града съдържа букет от различни източници. 

Когато се говори за градско пчеларство често се задава въпросът за качеството на градския мед. Лабораторни изследвания потвърждават, че той по нищо не отстъпва на този, произведен извън населените места. Медът по презумпция е една от най-чистите храни. Пчелите смучат нектар от току-що цъфнали цветчета и следователно растението почти няма време да абсорбира замърсителите от въздуха. Жужащите насекоми имат и много ефективна филтърна система, така че в меда остават само пренебрежимо малки количества замърсители. В града няма широко разпространено използване на пестициди и следователно няма остатъчни съединения на тези химикали. Преди няколко години например, в някои партиди мед от рапица бяха открити остатъци от фунгицида Cantus и инсектицида Biscaya. Едно мащабно изследване на градския мед в Хамбург показва, че в него не могат да бъдат открити никакви остатъци от 300 тествани пестицида. Тежките метали, които се откриват в други храни, са много под допустимите граници на концентрация. Дори и най-малките следи от PAHs (отработени газове от автомобили, промишлени предприятия и електроцентрали) далеч не надвишават допустимите гранични стойности в градския мед.

У нас още преди няколко години един от известните софийски хотели инсталира на покрива си няколко пчелни кошера, като стана първият български хотел, предлагащ на гостите си мед собствено производство. Това се случи наскоро и на една от терасите на НДК. 

Фигура 4: НДК в уникален проект за опазване на пчелните популации “1 000 000 кошера” на фондация “Имам си кошер” (I have a bee). Източник: OffNews.bg

В заключение, може да се направи изводът, че в големите градове в Америка и Западна Европа градското земеделие заема важна роля както сред гражданите, така и сред местните власти, заради множеството ползи от него за местните общности, за природата и за климата. В градовете и крайградските райони в България, и особено в столицата, се наблюдава голямо разнообразие от земеделски практики, но те не са залегнали като фактор за устойчиво развитие на градската среда в нито една общинска стратегия или програма за развитие. В допълнение, правната рамка, регулираща поземлените отношения и земеделските дейности в градските райони, не е адаптирана към нуждите на съвременните градски практики. Един от основните елементи за успеха на градското земеделие у нас е ангажираността и съвместната работа на всички заинтересовани страни – граждани, общини и неправителствени организации.

В публикацията са използвани материали от:

  1. https://gorichka.bg/resources/GardeningManual.pdf
  2. Разговор с арх. Стефан Хушке (Stefan Huschke)
  3. https://www.bauerngarten.net
  4. https://citybuild.bg/news/prototipi-na-vertikalni-gradini-predstaviha-studenti-v-sofialab
  5. https://www.inexhibit.com/case-studies/the-words-largest-rooftop-urban-farm-sits-on-top-of-a-paris-building/
  6. https://www.urbangardening-sofia.com/our-gardens
  7. https://grocycle.com/urban-farming
  8. https://offnews.bg/kultura/ndk-zapochna-otglezhdaneto-na-pchelni-kosheri-na-pokriva-si-561425.html
  9. https://theconversation.com/urban-farming-four-reasons-it-should-flourish-post-pandemic-144133
  10. https://www.thebalancesmb.com/what-you-should-know-about-vertical-farming-4144786
  11. https://microgreens.bg/2020/08/16/microgreens-basic/
  12. https://www.stadtbienen.org/wissen/bienenwissen/stadthonig/
  13. https://www.urbanagriculture-bg.com

Източник: Лукс или необходимост е градското земеделие в 21 век?, Климатека

Авторът Радина Калдамукова е част от авторския екип на Климатека, тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за експерти в областта на климатичните промени „Pioneers into practice“, организирана от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в сферата на климата – Climate-KIC. Има интереси в областта на агроекологията и иновациите в земеделието, аквапониката, устойчивото използване на природните ресурси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото разнообразие. Ентусиаст-градинар и привърженик на биоземеделието.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.