22 април 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Няма лед за разбиване за ледоразбивачите в Арктика

Намаляващият Арктически лед, сега на рекордно ниски нива, вече носи сериозни последствия за екосистемите, климата, времето и хората

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 13 февруари 2016 в 08:301078918
KV Svalbard, норвежки ледоразбивач за брегова охрана Снимка: L. Karsten via Wikimedia Commons

По време на скорошна мисия в близост до арктическия архипелаг Свалбард, норвежкият ледоразбивач за брегова охрана попада на необичайни зимни условия, обхващащи площ от 800 кв. морски мили от района на Северния полюс, разказва онлайн изданието на списание Discover.

В открито море

По това време на годината ледът сковава северните и източните брегове на Свалбард. Но не и тази година. Мощният ледоразбивач KV Svalbard с дължина 104 м и тегло 6 375 тона не намира лед за разбиване, докладва Одвар Ларсен, главният инженер на ледоразбивача по време на 10-тата Арктическа конференция (Arctic Frontiers conference) в Трюмсо в Норвегия на 24 януари 2016 г.

Ларсен разказва, че е станал свидетел на “големите промени” в Арктика по време на близо 25-те години, които е прекарал в открито море. Освен че площта на арктическия лед намалява, "по-голямата част от леда, на който се натъкваме днес, е млад – само на една година".

В миналото по-дебелият многогодишен лед е бил доминиращ, включително старият лед на възраст повече от девет години. Днес най-старият лед е почти изчезнал.

Можете да видите как арктическият стар лед изчезва буквално пред очите ви на анимацията, която е дадена по-долу:

Липсата на лед около Свалбард тази зима, за която разказват Одвар Ларсен и неговият екип, не е просто дребна географска аномалия.  С 301,000 квадратни мили под средната за един по-дълъг период време площта на арктическия лед през декември е четвъртата най-ниска за месеца според сателитните сведения. За да добиете представа колко под средното ниво е това - 301,000 квадратни мили е почти площта на Калифорния, Орегон и Вашингтон, взети заедно.

От декември условията не са се подобрили. Всъщност площта на арктическия лед в момента е на рекордно ниско ниво за този период от годината:

Поредицата площи на арктическия лед за месеците от октомври до февруари, показващи в дългосрочна перспектива средните му нива за 2011/2012г. и какви са  условията досега за 2015/2016г. са показани със синя линия.  Забележете, че площта на леда има тенденцията да намалява в сравнение с 2011/2012, която продължава до достигането на рекордно ниски нива. (Източник: NSIDC)

Откакто е започнало сателитното наблюдение през 1979, площта на арктическия лед намалява със скорост от 3.4 % на десетилетие.

Това е през зимата, когато регионът е типично скован от полярен студ. През септември, когато арктическият лед достига най-ниската си годишна площ, след сравнително топлите летни месеци, намаляването на площта е дори по-интензивно – 13.4 % на десетилетие.


Частичен лед край Бафинова Земя между Гренландия и Канада, заснет от 35,000 фута от търговски самолет през 29 януари 2015г. (iPhone photo: © Tom Yulsman)

Намаляването на арктичния лед е просто едно от следствията от човешката дейност върху климата на Земята. Общият му обем е другото следствие – и той също намалява в дългосрочна перспектива.

Ако обръщате твърде много внимание на събирачите на откъслечни данни (data cherrypickers), които целят да омаловажат ефекта на глобалното затопляне, ще чуете друга история. Но пълната информация, документирана от личните преживявания на мореплаватели като Одвар Ларсен и други, показват убедително, че арктичният лед продължава да намалява.

При наличието на топлинна енергия, която се трупа в природните системи на Земята от парниковите газовите емисии, не можем да очакваме нещо по-различно. В края на краищата това си е чиста физика.

Нещо повече, цели 90% от топлинната енергия, която нашите дейности генерират, отива във океаните. За колко енергия говорим? 

За да помогне на участниците в Конференцията за арктическите граници (Arctic Frontiers) да се съсредоточат над този въпрос, един геофизик от Обсерваторията на Ламонт-Дохърти на Колумбийския Университет излиза с озадачаващо сравнение. Цитирайки скорошно проучване, Питър Шлосър (Peter Schlosser) отбелязва, че от 1997 топлинната енергия, която отива във океаните, се равнява на една атомна бомба като тази, пусната над Хирошима, бомба, която избухва на всяка секунда в продължение на 75 години.

Резултатът - все "по-синя Арктика", чиито дълбоки води, сравнени с белите ледове, подпомагат увеличаването на затоплянето в далечния север дори още повече. А това на свой ред ще води до такива екстремни явления като рекордно ниските зимни температури, на които части от американските щати стават свидетели през последните години.

По време на своето изказване на конференцията водещ учен на НАСА – Елън Стофан (Ellen Stofan) – обяснява процеса по следния начин: "Като остава повече океан, дълбоката вода поглъща повече топлина и тази топлина се изпомпва обратно в климатичната система като добавена енергия". Този процес на увеличаване на водната повърхност в Арктика, добавя тя, може да е причина за екстремните метеорологични явления, които се срещат в последно време.

Връзката между свиването на арктическия лед, увеличаването на водната повърхност в района на Арктика и екстремният климат се поддържа от едно изследване, проведено от Дженифър Франсис (Jennifer Francis) от Университета Рутгерс (Rutgers University), включващо писмен доклад, публикуван през миналия юни. Ето каква е теоретичната връзка:  

Непропорционалното затопляне, което става в Арктика, е отслабило разликата в температурата между ниските и високите географски ширини, причинявайки колебания за по-продължителни периоди от време. 

Анимацията на НАСА показва как колебанията, които възникват в полярното течение, образуват върхове и спадове. Арктическото затопляне може би е причина тези тенденции да стават все по-ясно изразени и оттам може би еа причина за проявленията на екстремно метеорологично време. (Източник: НАСА)

На топлинните гребени идват от юг, а браздите между вълните са студените фронтове проникващи от север. И в двата случая продължаващите колебания имат тенденцията да причиняват тези климатични особености и да стават все по-продължителни.

"Липсата особен напредък по отношение на овладяване на проблема с парниковия ефект, топенето на арктическите ледове ще продължи да поражда екстремно време, причинено от задържалите се по-дълго метеорологични условия”, заключават Франсис и нейния колега в свой скорошен доклад.

Това е интригуваща теория. Но е също така обект на ожесточен научен дебат.

Морски зоопланктон, живеещ в и под леда: Calanus glacialis. (Allison Bailey / Norwegian Polar Institute)

Намаляващият лед причинява и други промени в Арктика, включително засягащи този изненадващо бликащ от живот район с биологични видове, процъфтяващи при тези наистина сурови природни условия. Тези видове включват едноклетъчни водорасли, които живеят под и дори в леда, и зоопланктон от дребни ракообразни, който се храни с тези организми.  Със смаляването на замръзналата мантия над водите на Северния полюс, "изобилието и разнообразието на организми, живеещи под леда в Арктика намалява", отбелязва Жан-Гунар Уинтър (Jan-Gunnar Winther), директор на норвежкия Полярен институт.

Дори с намаляването на някои видове в основата на хранителната верига, изследванията показват, че по-топлите арктически води примамват рибата все по на север. И те не са единствени.

На борда на KV Svalbard, командирът на норвежката брегова охрана, Свере Нурдал Енгенес (Sverre Nordahl Engeness), отбелязва, че рибарите също се устремяват на север във все по-синята Арктика. Към тях се присъединяват кораби, които пътуват през Северния морски път и плавателни съдове, предназначени за нефтени и газови проучвания и производство.

“Това засяга начина, по който норвежката брегова охрана оперира в района на Арктика,” съобщава Енгенес. “Сега трябва да действаме в по-широки граници ” - за претърсване на района и за спасителни операции като защитаваме природната среда от незаконна риболовна дейност и също така като защитаваме суверенните интереси на Норвегия.

Не само мореплавателите от норвежкия KV Svalbard са станали свидетели на тези климатичните промени. Адмирал Робърт Дж. Пап Младши, пенсиониран командир от щатската брегова охрана, също пряко ги е преживял. Арктическият океан сега “се отваря ” за икономически дейности. “Ще бъдем ли готови?,” пита Адмирал Пап, понастоящем специален представител на САЩ за Арктическия регион. Самият той е станал свидетел от началото на кариерата си в открито море преди 40 години. Ето какво споделя той:

През 1975, първата ми служба беше на един малък кораб към бреговата охрана, акостирал в родното му пристанище в Адак, Аляска и Алеутските острови. . . Нашият район беше Берингово море, Арктическия океан, и залива на Аляска. Като за млад мореплавател и човек, стремящ се да стане корабен капитан, нямаше по-добро място за обучение, защото станах свидетел на най-суровото климатично време на Земята в рамките на сравнително дълъг период от време.

Има климатични явления в Берингово море, продължаващи със седмици наред, които са понякога на ниво, което може да се нарече ураганно, ако бяха на Карибите. Освен това, на Карибите ураганът преминава до 48 часа и приключва. В Берингово море това може да трае седмици.

Адмирал Пап е преминал през много сурово време, докато е служил в бреговата охрана през 70-те години:

През юли 1976 прекосих Арктическия кръг за първи път през Беринговия проток. Натъкнахме се на лед, през който не можехме да преминем. Най-накрая завихме отстрани, за да избегнем увреждането на кораба, защото ледът беше ужасен.

Той обобщава нещата така:

През 1976г., летях на хеликоптер и имаше лед, докъдето ти стига погледът. През 2010г. летях със самолет над Гълфстрийм до същото място по същото време на годината и не се виждаше никакъв лед в протежение на може би поне 100 мили.

Това, което видях през 1976г., тогава беше нормално. Онова, което видях през 2010г. беше новото нормално.

Казвам ви това, което вече знам. Ледът се губи. Но за мен това е драматичен пример, доколко са се променили нещата по време на моята 40-годишна кариера и това е сигнал за тревога, за да се подготвят Съединените щати за разширяващата се дейност в района на Арктика.

За повечето хора 40 години е доста дълъг период от време. Но през очите на един от водещите учени на НАСА Елън Стофън (Ellen Stofan) това е само миг:

Като геолог смятам, че бързите неща се случват във времевия мащаб между 10 и 20 милиона години. Темпът на промените в Арктическия район е обезпокоителен. Тъй като учените не са свикнали на толкова бързи промени...Това е предупреждение на най-страшните ефекти на климатичните промени, които са в ход.


Препоръчани материали
e-mil 17.02 2016 в 20:15 18
+ 5
- 1
Е, сега вече стана ясно, че даже не си руски, ами съветски трол. Само че от тъпите - дето не са чели даже официалните руски данни. :)

Нали говорим за Арктика бе, тъпан? Каква Арктика в Ленинград? Как 107-ма авиационна дивизия от Североморск и 184-та от Африканда ще пазят Ленинград дето е на 1000 км от тях? То е все едно самолети от Граф Игнатиево да пазят Кипър.
Нали специално уточних, че говоря само за Мурманска област, само за част от Карелия и само част от Архангелска? Само от 62-63 паралел нагоре. Площ малко по-голяма от Балканския полуостров.
И въобще северната граница на Ленинградския военен окръг стигаше само до Нова земя. С всичко, което изписах едва съм наченал военните поделения в съветската Арктика. Нататък бяха Уралският военен окръг, Сибирският военен окръг, Забайкалския военен окръг и Далекоизточния военен окръг. Всички те стигаха до Арктика и всички имаха въоръжение там.

А Ленинград го пазеха съвсем други части извън изброените, намиращи се на юг от Бяло море. Дори след преговорите по Договора за съкращаване на конвенционалните въоръжения в Европа там пак остана много войска. Всичко над 200 000 души, 900 танка, над 1000 оръдия и миномети, над 100 въртолети... СЛЕД СЪКРАЩЕНИЯТА.
Това е само Ленинградският окръг без въобще да броим съседният Прибалтийският военен окръг, който беше на две крачки от Ленинград. В който (пак след съкращенията) останаха други 200 000 войници, други над 1000 танка, 800 оръдия, 200 въртолета, 15-та въздушна армия и т.н.
И това е само Сухопътни войски.

Ако някой ден се сетиш да погленеш картата ще видиш, че Ленинград не е на Северния ледовит океан и авиацията на Северният флот също няма как да го пази. Щото е на съвсем друго море - Балтийско, където плаваше Балтийският военноморски флот с над 200 бойни кораба, над 30 подводници, над 300 самолета, 100 въртолета... сега да не вземеш пак да се оплетеш! Говоря само за авиацията на флота, а не за ВВС и ПВО. И то след съкращенията. Щото преди тях до 60-те години само в авиацията на този флот е имало 6 (ШЕСТ) авиационни дивизии. Пак повтарям - това е само флотската авиация. Цял авиационен корпус извън ВВС.
Към него флот отделно пак извън Сухопътни войски имаше брегова охрана, морска пехота, негови си брегови ракетни части и прочие.

Ма не е хубаво така. Чувствам как началникът ще ти дърпа ушите, задето принизяваш славната история на Съветската армия. :)
Стефан 17.02 2016 в 13:27 17
+ 1
- 2
Е. Умнико.
Има - няма една общовойскова армия, на територия по-голяма от цялата Европа, не стига и за караулите.
Въздушната армия е за да пази от влитащите от полюса, и пак Ленинград. Между другото, като знаят историята му, никога никакви американци и никакво нато, не са поставяли никакви въпроси за никакво оръжие около него. Военните имат поне някакъв морал.
Северния флот пази Северния морски път, по същите исторически причини, и отново никой не поставя никакви въпроси, поради нямане на морално право. Останалите му цели са на друг континент.
e-mil 17.02 2016 в 09:11 16
+ 4
- 0
Значи три мотострелкови дивизии, плюс три авиационни дивизии, плюс 40 бойни кораба, плюс 34 подводници са просто караули.
А един-единствен норвежки ледоразбивач с мижаво оръдие е крачка към война?

Браво бе, умник! :)
Стефан 16.02 2016 в 23:32 15
+ 1
- 3
Ох. Що все на мойта глава бе ...(((
Умрем от любопитство от де се вземате такива. Букви, цифри, потоп от безсмислени факти. Щом смятате че тия въпроси ви интересуват, що не вземете да четете освен справочни данни, които сами по себе си са безсмислена информация, ами и нещо хубаво. Та да се научите да разбирате какво значат всички тия неща.

Значи, думата "бърбориш", може да използваш само по отношение на себе си, и себеподобните си. По мой адрес - не.
Докато се научиш да мислиш сам, използвай на аванта каквото ще ти пропее радиото. Вземи една училищна карта и една линия, и виж за каква територия става дума. После забележи, какво има на нея. Почти десет милионния Ленинград, единственото незамръзващо северно пристанище Мурманск, и старателно изредените от тебе, всъщност незначителни сили. Това са частите за непосредствено прикритие на цяла столица, и всъщност нищо повече. За руснаците въпроса с разширяването на територията нататък е изчерпан по резултатите от Финската война през 1939. Нищо повече не ги интересува, освен може би полуострова Ханко. Просто не знам, не съм се интересувал. Така че, каквото има там, е всъщност нищо. Да изкараш караулите милитаризация на цяла гигантска област, е меко казано смешно.
e-mil 16.02 2016 в 22:02 14
+ 4
- 0
Къде не били ходели бойните кораби?
Ми те там се базираха, бе! В Мурманск. Сегашният състав на Северния флот е 1 самолетоносач, 3 крайцера, 8 ескадрени миноносеца, 9 противолодъчни корвети, 9 миночистача, 4 големи десантни кораба + 4 десантни катера, 1 артилерийски катер... Всички те са влезли в състава на флота през 70-те и 80-те години. Подводниците отделно - тях вече ги споменах.
Ако досега ги е нямало там, ми айде кажи кога са се появили на север! Къде са били преди това?

И за какви резервни летища бърбориш? До 60-те години най-малко две авиационни дивизии са били в Мурманска област - 107-ма изтребителна и 184-та бомбардировъчна, и двете от състава на 22-ра въздушна армия. Плюс 107-ма изтребителна дивизия, която през 50-те е предадена във ВВС на Северния флот. На нейно място обаче идва 216-та изтребителна дивизия. А освен тях през Арктика са минали един куп други. Примерно 98-ми отделен разузнавателен авиационен полк в Мончегорск. Или пък 336-та изтребителна авиационна дивизия се базира в Карелия, но нейният 431-ви полк е паркиран на 150 км от Мурманск. 26-та изтребителна дивизия също е била базирана в Карелия, но нейният 641-ви гвардейски полк е преименуван на 63-ти и през 1972 е пратен на Нова земя. А в началото на 90-те е преместен на Колския полуостров, демек още по-близо до Норвегия.
Само с Миг-31 били, ама друг път. Кажи-речи всички нови за времето си съветски самолети са носили служба в Арктика. И Миг-15, и Миг-17, и Миг-21, Миг-29, Як-38, Су-9, Су-25,Су-27, Су-33. Отделно въртолетите Ми-4, Ми-8, Ми-24, Ка-25, Ка-27... абе всички.

А сухопътните пък никога, ама никога не са били само граничари.
Само в Мурманска област бяха разположени две мотострелкови дивизии - 54-та и 131-ва от състава на 6-та армия. Това са шест мотострелкови полка, няколко танкови батальона, най-малко една ракетна бригада, няколко артилерийски полка, един реактивен артилерийски полк, един разузнавателен артилерийски полк, поне два зенитни полка, два отделни ракетни дивизиона, два разузнавателни батальона, два свързочни батальона, отделен свързочен полк, две вертолетни ескадрили, два сапьорни батальона, батальони за радиоелектронна борба, химически батальон и още други части.
И нали се сещаш, че всички тия хора и машини не могат просто да седят сами в тайгата? Към бойните части винаги има един куп помощни съединения в разните ремонтни батальони, бази за ГСМ, строителни батальони или бригади, охранителни батальони и прочие тиловаци.
А пък съвсем наблизо - в Архангелск беше 26-ти армейски корпус, но неговата 258-ма отделна вертолетна ескадрила също беше в Мурманска област.
Пак наблизо, само че в Карелия беше 111-та мотострелкова дивизия. В нея пак имаше няколко мотострелкови полка, танков батальон и артилерийски полк.
И достатъчно от тези поделения на Ленинградския военен окръг бяха в Печенга и Луостари - това е само на 10-15 км от норвежката граница.

И това са само мъничка част от въоръжените сили на СССР в Арктика. Просто нямаш никаква представа колко армейска навалица е имало там.

Другите нови глупости за ледоразбивача дето ги изписа няма да коментирам. Очевидно в главата ти е пълна каша.
Стефан 16.02 2016 в 19:07 13
+ 1
- 3

Благодаря, нямам нужда от историческа справка.
Всичко това беше единствено заради Полюса, и американците. Стратегическата авиация там имаше само резервни летища, на действащите имаше само Миг-31 за противоракетна отбрана и за американските бомбардировачи. От сухопътните имаше само граничари, бойните кораби не ходеха там нарочно.
Сега времето се стопли, и нещо много народ се разтича подозрително. Каква работа има скандинавски ледоразбивач с оръдия, като Северния морски път изцяло минава през руските териториални води? Значи отбраната му, например от пирати, е задължение на руснаците.
Или ледоразбивача няма да отбранява? Чудя се какво ли ще прави. Освен ако не е нов вид ловна яхта примерно, за патици, на някой тамошен богаташ.
Зорлем дърпат мечката за мустаците, и някой накрая ще изгризе дървото. Макар че там дърветата са кът.
e-mil 16.02 2016 в 14:53 12
+ 4
- 0
Ето - заядохме се за кораби и се разсеях. Ами ядреният полигон в Нова земя знаеш ли кога е създаден? И колко атомни бомби са гръмнали в Арктика? Над 90% от всички съветски ядрени опити. Включително най-мощната съветска от почти 60 мегатона?
Това, ако не е милитаризация здраве му кажи!
e-mil 16.02 2016 в 14:42 11
+ 4
- 0
Я пак! От какво се били пазели руснаците и американците? :)
Абе, пич той руският военен Северен флот не е от вчера. Допреди 20 години се казваше Червенознаменен северен флот. Преди няколко години му отбелязаха 80-годишнината. Създаден е още в началото на 30-те години на миналия век и винаги е бил близо до Норвегия.
От всички сегашни 36 подводници на Северния флот само 2 са пуснати след 1993 год. Всички останали са застъпили през 70-те и 80-те години.
А колко още военни кораби има в този флот знаеш ли? И кога са построени?
Пазели се били...

Арктика винаги е била най-прекият път да пратиш балистична ракета от Русия до Вашингтон и Ню Йорк. Именно в Арктика СССР пусна първата си атомна подводница преди 60 години. Пак там от подводница изстреляха първата си балистична ракета. Освен това не е възможно скришом да пратиш подводница в Атлантика през Балтийско море или през Босфора. Затова пак в Арктика беше основната им база от ударни подводници. Всички, които ходеха в Атлантика тръгваха оттам, което пък принуди американците да създадат SOSUS.

А пък колко пъти са се засичали с американците покрай Мурманск - чет нямат.
Ако си чувал за прочутата авария с К-19 през 60-те години - случи се именно в Арктика по време на учение. Няколко години по-късно същата подводница се сблъска с американска и познай - случи се в Арктика.
През 70-те пак се блъснаха само че две съветски в Колския залив.
И през 80-те имаше инцидент в Колския залив между К-211 и една "Стърдън".
И в началото на 90-те имаше в Баренцово море на две крачки от Норвегия. Блъсна се една руска (не и помня номера) и американската "Батън Руж".
А се блъскат, защото винаги американците са дебнели около Мурманск. От Втората световна насам винаги Северът е бил милитаризиран.
За всички тези инциденти може да не си чувал, макар да са много известни, но поне за "Курск" сигурно си чувал? Ами и тя потъна в Баренцово море.

Ами не е хубаво да се излагаш така. Чети малко история преди да пишеш!

Вдигаш аларма за някакъв мижав норвежки ледоразбивач, дето дори не е нов, нищо че ти чак сега чуваш за него. От 15 години е на служба. Даже имаха 2 еднакви и продадоха единия на англичаните. Сигурно щото са искали да дърпат дявола за опашката. :)
Стефан 16.02 2016 в 10:42 10
+ 1
- 3

Защото увисне ли пушка на стената в първо действие, в трето тя непременно ще гръмне. И не си струваше да дърпат дявола за опашката. Руснаците и американците 70 години се пазеха да не милитаризират Севера, и даже някак успяха. Сега някви никои, разлайват кучетата.
Секундния залп на руския Северен флот стига да промени не военно-политическата обстановка на Скандинавия, ами географията и. Но те никога не биха стреляли първи, и съвсем пък никога - по невъоръжен. За тях това е абсурдно според най-дълбочинните им мирогледни разбирания. Обаче страшно мразят палетата, които се дерат за цяла глутница, изпод корема на голямото куче. На такова нямат проблем да намачкат каскета.
Глупост е това ...(((
e-mil 16.02 2016 в 09:25 9
+ 3
- 0
Има архитектура на боен кореб, защото Е боен кораб. Кое не разбираш в израза "брегова охрана"? А защо им е на корабите да го виждат на радара си? За да го избягват по лесно ли? Все едно да питаш защо Гранични войски носят пушки. Ми щото това им е работата - да бъдат въоръжена охрана. Според теб излиза, че трябва ги облечем в ярки оранжеви униформи за да се виждат отдалеч и евентуалния противник да ги цели по-лесно.

И защо непременно една държава трябва да има отделни цивилни ледоразбивачи? Норвегия няма огромната северна брегова линия на Русия, съответно няма смисъл да харчи за много и различни типове кораби. Както се правят многоцелеви самолети, които могат да бъдат хем изтребители, хем щурмоваци така се правят и многоцелеви кораби.

Кой въобще ти е казал, че един ледоразбивач трябва да бъде само ледоразбивач? Раждаш някакви странни фантазии, дето нямат нищо общо с реалния свят.
 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.