Новите супер оръжия на Путин - американска разработка отпреди 50 години?

Ваня Милева Последна промяна на 04 март 2018 в 00:13 25319 12

Руският президент Владимир Путин обяви в речта от четвъртък, че има разработени и тествани 5 свръхоръжия, сред които междуконтинентална балистична ракета и безпилотна подводница, задвижвана от ядрен двигател, както и хиперзвукови ракети, способни да летят до 20 пъти скоростта на звука. Думите на Путин бяха подкрепени от видео и компютърна графика като доказателство, че оръжията ще направят системите за противоракетна отбрана на САЩ "безполезни".

За Запада перспективата Русия да има и трите нови оръжия е най-малко обезкуражаваща. Но макар че и трите оръжия да са респектиращи, ракетата, която благодарение на ядрен реактор може да остане във въздуха почти безкрайно, е наречена кутията на Пандора.

Това е оръжейна система, която военновъздушните сили на САЩ разработват в разгара на Студената война и по-късно изоставят. И трябва да се отбележи, че това става по времето, когато продължават наземните ядрени опити, когато военните са нехаели за безопасността на гражданското населения, нещо в тази технология е изплашило Пентагона толкова, че да се откаже от нея.

За зловещите паралели между ракетата, работеща с ядрени оръжия на Путин и Проекта Плутон, разказва Scientific American 

Студената война имаше много недостатъци за света като цяло, но никога не е имало по-добро време да бъдете луд учен, а правителствата да ви наемат да осъществите лудите си идеи като проекта "Плутон" - ужасяващо въплъщение на мисленето от ерата на Студената война. 

Проектът "Плутон" ( pdf ) е инициатива, започнала през 1957 г. с цел разработването на двигатели с ядрено захранване за използване в свръхзвукови ракети с малка надморска височина (Supersonic Low-Altitude Missiles - SLAM). Пентагонът изпитва прототипни двигатели с 500-мегаватови реактори в тестовия полигон в Невада през 1961 и 1964 г., но скоро след това се отказва от проекта.

Изглежда обаче, че причините за приключването на проекта на Пентагона и уроците за опасностите на ядрените оръжия са забравени.

От инженерска гледна точка

От инженерска гледна точка, проектът Плутон със сигурност е бил впечатляващ и авангардно постижение на технологията на своето време.

Именно ядреният правопоточен двигател в сърцето на проекта Плутон прави това оръжие толкова ужасно. Правопоточният двигател има много проста конструкция, която по същество няма движещи се части. Щом ракетата се изстреля с конвенционални ракетни ускорители, скоростта на въздуха, който навлиза във всмукателния отвор, ще бъде достатъчно бърза, за да позволи функционирането на двигателя. Всъщност неекранираният ядрен реактор ще загрее въздуха при влизането му, където ще се разшири и ще бъде изхвърлен през дюзата на двигателя, осигурявайки мощна тяга, но и много радиоактивни материали.

Реакторът, който задвижва ракетата, бе един от най-малките, най-леките, създавани някога, което частично се постига, като се елиминира почти всичко, свързано с такива „екстри” като безопасност. Работните температури на реактора са толкова високи (близо 1400 ° С) , че повечето сплави биха се стопили, което налага използването на компоненти от керамика.

Предимството на "Плутон" е, че ядреното гориво може да се използва продължително, което дава възможност ракетата да се задържи във въздуха дълго време, да избягва отбранителните системи, да маневрира леко и да постига целите си с висока степен на точност, обяснява Едуин Лиман (Edwin Lyman), старши учен в програмата за глобална сигурнос

Страница на статията : 010203
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23293

9

Стефан

08.03 2018 в 06:20

"Малък правоточен" за ракета - още може да има в самоубийствен вариант. Русия е голяма - може и да намерят от къде да го изстрелят.
Само че, това никак не се връзва с "вече извършените изпитания", нито с подводния апарат. А тия двигатели видимо са еднакви - даже "лудият Путин", даже с "парите от нефта" - няма за различни. Нито такива изпитания може да останат скрити от спътниците.
"Тестовете" на квото и да било, оставям на неграмотните преводачи.

23293

8

Стефан

08.03 2018 в 05:20

Параметърът Л/д е отношението на дължината, спрямо диаметърът на летящото тяло. Колкото е по-голямо това отношение - толкова по-бързо може да лети. А колкото е по-малко - толкова по-енергично може да маневрира. Иначе казано - тънката ракета е бърза, а дебелата - може да завива. Тънката не може - ще се счупи на завоя. А дебелата е тромава.
И значи, като отваряме моите стари учебници по тия въпроси, избухваме в смях от писанията на "западните коментатори".
Понеже по принцип не може да има "пушещ правоточен", и заявените от руснаците данни. Хич да не е - не е имало от къде да ги изстрелват.
"британските учени" реално се утвърждават като клоуни, в обема на 10-клас.

23293

7

Стефан

08.03 2018 в 04:37

Точността - точност. А освен нея, това чудо трябва и да не се разпадне.
А то може. От собствената си скорост, или от това, че завива.
На мнозина им прилошава, от това че трамваят се клати. Сега си представяме в същото, с пиян таксиджия. А с полудял асансьор?
А в кошница на връв, която дете върти като прашка, и хвърля?
Това е малка част от претоварванията, които изпитва ракетата на старта. В полета - други.

23293

6

Стефан

08.03 2018 в 04:19

После ракетата излита, набира 1 000 километра в час за пет минути, това някои от юзерите са го усещали, и обикновенно се оплакват. Неприятно, понеже.
И тука нюанс. Ракетата набира толкова за 5 секунди, или по-малко. Това е взрив, поне за мозъка. След още две секунди лети с 3 000, и това е краят на биологията. Самолетите могат да летят толкова бързо отдавна. Човеците вътре няма да са живи след първия завой. Така и не летят ...
И гълъбарник в блоковете за управление няма.

23293

5

Стефан

08.03 2018 в 04:10

Но не виждат надалече.
Също няма ядове - орлите го могат.
И значи, хващаме две такива пилета, отрязваме им кълките и крилата, да не цапат в лабораторията, забиваме им няколко игли в потребните участъци от мозъците, и получаваме управляващи сигнали за компютрите на ракетите. После им сипваме вода и семки в паничката, и получаваме околосветска ракета, която със сигурност се връща откъдето е излетяла. Нулева грешка в навигацията - зер щъркелите успяват да се върнат в гнездото си, след практически два екватора. Който е карал по магнитен компас - ще разбере.

23293

4

Стефан

08.03 2018 в 03:57

През годините, за които пищят американците, бяха стигнали до идеята за "курника". "Курник" е къщата на кокошките.
Те могат много неща, има ги на много места, и са евтини. Не лошо начало. Но са късогледи.
Гълъбите не са. Виждат надалече, и даже нямат нужда от време за акомодация - много бързо се префокусират от там - тука. Могат да летят даже на 100 метра, и да хванат мухата на 20 сантиметра от земята. За под 5 секунди. Отлична близка навигация, това компютрите няма да го могат скоро.

23293

3

Стефан

07.03 2018 в 17:13

Нито по материалите, способни да работят след термичната бариера. Както има свръхзвукова бариера, на 1 Мах, 1 000 и малко километра в час на малки височини, така има и топлинна, която е 2,5 - 3 Мах-а. Числото на Мах е различна скорост на различните височини, затова и различните поведения на ЛА се следят при него, а не за абсолютните пътни скорости.