Съдбата на новия огромен айсберг, който се откъсна от Антарктика (снимки и видео)

НаукаOFFNews Последна промяна на 17 юли 2017 в 11:07 15610 0

Кредит Mark Brandon, CC BY-NC-SA

Плосък айсберг заседнал в тънък, сезонен морски лед.

Тази седмица от Антарктика се отдели един от най-големите айсберги в историята на наблюденията с размер близо 6000 кв.км от шелфовият ледник Ларсен С.

На айсберга е дадено безличното име А68 от американския National Ice Center, което означава местоположението му.Разговорът

Обикновено айсбергите са малки ледени фрагменти. От време на време обаче по някой чудовищен къс се отделя от ръба на Антарктида и потегля в океана.

Тези дълги десетки километри ледени планини се издигат често над 100 метра над морето и достигат до няколко стотин метра под водната повърхност.

Те се наричат плоски айсберги (tabular icebergs).

И макар да са рядкост за нас, те са част от нормалния цикъл на ледниците в Антарктика, разказва Марк Брандън (Mark Brandon), преподавател по полярна океанография в The Open University, на страницата на The Conversation.

Тези плоски айсберги могат да бъдат с височината на небостъргач. Снимка: Torsten Blackwood / EPA

Антарктида е покрит с лед континент, но ледът не е статичен. За учените той е динамична среда - само че трябва да се наблюдава по-дълго. Падналият сняг на континента се трупа с течение на времето и изгражда пластове лед, които се вливат в ледниците към брега.

Когато достигнат морето, тези ледници се отделят като айсберги или образуват големи площи плаващ лед, известен като шелфов ледник. В някои места ледниците могат да се разпрострат десетки километри в океана с дебелина няколко стотин метра, като се насочват в океана.

Айсбергът A68 сега започва дълго пътуване в Южния океан и към своята гибел.

Ето как учените откриват гигантските айсберги, как се раждат и как в крайна сметка умират, разказва Дейв Моше (Dave Mosher) в IFLScience.

Как възникна айсбергът A68

През 2015 г. глациологът Даниела Янсен (Daniela Jansen) открива все по-голямата пукнатина в шелфовия ледник Ларсен С в Антарктика, който тогава бе четвъртият най-голям шелфов ледник на континента. Пукнатината е на възраст стотици години, а може би повече.

Diti Torterat/Wikipedia (CC BY 2.0)

Шелфовите ледници като Ларсен C, както и техните айсберги, се образуват от снега, с който е покрита Антарктика в продължение на хиляди години и се пресова в лед. На много места ледът е дебел километри до основната скала.

Антарктида е петият по големина континент. NASA

Източник: NASA Goddard Space Flight Center

Но ледът не седи на едно място. Гравитацията неуморно го дърпа към морето, където покрива водата, образувайки гигантски ледени покривки.

През ноември прелетя самолет на НАСА, за да проучи Ларсен C по-отблизо. Сателитните снимки показват, че пукнатината се е формирала около 2010 г., но внезапно и бързо започва да расте през 2016 година.

 Снимка: John Sonntag / IceBridge / NASA Goddard Space Flight Center 

"Пукнатина от такъв мащаб не се случва толкова често, така че рядко получаваме шанс да я изучаваме отблизо", отбелязва  Джо Макгрегър (Joe MacGregor), глациолог и геофизик в Goddard Space Flight Center на НАСА.

Източник: Business Insider

Пукнатината е с огромни пропорции. На 10 ноември учените установяват, че дължината й е 113 км, на места е повече от 91 м широка, а дълбочината й е 1.6 км.

 IceBridge / NASA Goddard Space Flight Center

Източник: Business Insider

До юни разривът нараства до десетки километри - достатъчно близо до точката на пречупване, за да могат изследователите да пресметнат площта на новия айсберг.

Дебелината на ледника е около 200 метра. А обемът му e около 1155 кубични километра лед. 

До края на юни специалистите заявиха, че остават само няколко дни или може би часове, за да се роди колосалният айсберг от Ларсен С.


Източник: Business Insider

Някъде между 10 юли и 12 юли айсбергът накрая се откъсна.


Източник: Business Insider

Отрицателните температури през зимата възпрепятстваха полетите от февруари до средата на ноември. Но множество сателити заснеха събитието.

Източници: The Atlantic, Business InsiderAdrian Luckman (via Twitter)

Къде е сега айсбергът A68

Учените не знаят къде точно е сега айсбергът A68. Някои предполагат, че е на 1000 мили северно от Фолклендските острови.

Източник: Business Insider

Повечето айсберги, които се отделят от Антарктическия полуостров се носят във вятърни и водни течения по часовниковата стрелка около Южния океан, така че обикновено се движат на север.

NASA Scatterometer Climate Record Pathfinder;

Източници: Business Insider, Scatterometer Climate Record Pathfinder

Някои от тях са достатъчно големи, за да достигнат Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови преди да изчезнат.

"Това вероятно ще изминат година или две, за да стигне айсбергът толкова далеч като се разтопи в голямата си част", разказва Мартин О'Лиъри (Martin O'Leary) от Университета Суонзи и Проекта Midas.

Проект MIDAS / Swansea University

Източник: Reddit / R / IAmA

Айсбергът А68 представлява около 12% от площта на шелфовия ледник Ларсен С. Специалистите казват, че отделянето е естествен процес и няма да допринесе много за повишаването на морското равнище.

Mike Nudelman/Business Insider

Събитието е "грандиозен епизод в най-новата история на ледения шелф на Антарктика, с участието на сили от нечовешки мащаб, на място, където малцина от нас са били и по начин, който коренно ще промени географията на този район", отбелязва Ейдриън Лъкман (Adrian Luckman) от Университета Суонзи и Проекта Midas.

Източници: The Conversation, The Guardian

Трите най-големи айсберга

Все пак Ларсен C е загуби много лед и може да предизвика бърз срив на целия шелфов ледник през следващите месеци или години. Но това вече се е случвало - шелфовият ледник Ларсен В се отдели като айсберг през 2002 година.

"Нашата работа установи значителни прилики между предишното поведение на Ларсен В и текущото развитие на Ларсен С, и показахме, че последният може да стане нестабилен", разказва Лъкман. "Други обаче са уверени, че Ларсен C ще остане стабилен."

Източници: Midas, The Conversation

Сателитите успяха да уловят разпадането на Ларсен В в Южния океан.

Източник: НАСА

Айсбергът А68 всъщност е третият по големина айсберг, регистриран някога. 

Вторият най-голям айсберг е B15, който се откъсва шелфовия ледник Рос в Антарктика през 2000 г. Той е имал площ близо 11 000 квадратни километра - около два пъти площта на А68.

B15A, един голям фрагмент от айсберг B15. Josh Landis / NSF

Източник: Chicago Tribune

Най-големият айсберг, регистриран някога, се образува в Антарктика през 1956. Преминаващ кораб регистрира неговия размер от около 31 000 квадратни километра. Това е повече от площта на Белгия.

Източник: USA Today

В крайна сметка, айсбергът A68 ще се разбие на по-малки и по-малки парчета, докато се стопи целият. Процесът може да отнеме години, както стана с айсберг B15. Водата в крайна сметка ще се изпари, превръщайки се в облаци, дъжд, сняг, повече айсберги, както и живи същества.

Процесът е започнал най-рано на 14 юли, когато е забелязан от Лъкман в сателитно изображение на НАСА, че айсбергът А68 "е разделен на две части".

Adrian Luckman/Twitter; NASA/Suomi

Източник: Adrian Luckman (via Twitter)

Образуването на A68 най-вероятно не е свързано с изменението на климата, смятат Лъкман и други учени. Но ледът се топи по целия свят и според изследователите това е свързано с човешката дейност. А това е причина за тревога.

ESA 

Източници: The Conversation , The Guardian , Business Insider

Живот на айсберг

Подобни на стени, шелфовите ледници пазят завет от вятъра на разчистените от плаващи ледове площи, които остават открити през цялата година, и се наричат полиния. Океанът замръзва, но ледът постоянно се блъска от преобладаващите ветрове. Откритите води през зимата помагат на тюлените и пингвините да оцеляват и стимулират производството на фитопланктон.

Когато се отделят от брега тези гигантски ледени планини поставят в затруднено положение пингвините, на които внезапно се налага да пропътуват много далеч - заедно с айсберга - да се намерят в открито море, далеч от обичайната си храна. Понякога цели колонии могат да станат нежизнеспособни.

Пингвини с лош късмет.  David StanleyCC BY

Тези огромни айсберги могат да създават и свои собствени местообитания, охлаждайки моретата и освежавайки водите, както и да обогатят океаните с желязо, което означава повече водорасли и планктон в дъното на хранителната верига в отдалечени места, като например Южна Джорджия, където айсбергите засядат и умират.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !