Днес, 21-ви декември, 2018 г., в 22:23 ч. българско време, настъпва астрономическата зима.
Зимното слънцестоене е астрономическо явление, което се случва, когато наклона на оста на въртене на Земята спрямо слънцето има най-голяма стойност.
Макар че астрономическата зима току-що започна, малко по-малко ще започнат да се удължават дните, Слънцето по-дълго ще ни радва със зимните си лъчи. Ето няколко любопитни факта за това астрономическо явление:
1. Всяка година зимното слънцестоене се случват два пъти, тъй като орбитата на планетата е наклонена спрямо оста си. Земните полукълба получават преки слънчеви лъчи едно по едно.
По време на слънцестоенето през декември слънчевите лъчи падат в най-южната си точка - на ширина 23.44 ° на юг, географска ширина, известна като Тропика на Козирога. По същия начин по време на слънцестоенето през юни се определя северната ширина 23,44 °, известна като Тропика на Рака.
Слънцето преминава над тези крайни ширини точно два пъти годишно.
В Северното полукълбо зимното слънцестоене случва на 21 декември, а южното - на 21 юни, което в нашето полукълбо се нарича лятно слънцестоене. Ето как това изглежда от космоса:
2. Зимното слънцестоене се случва мигновенно. Макар че в календара за събитието се отделя цял ден, всъщност Слънцето е над Тропика на Козирога за много кратко.
3. Денят на зимното слънцестоене е най-краткият ден (и най-дългата нощ) на годината в съответното полукълбо, но с изключение на полюсите, където единствената нощ на годината продължава шест месеца, а зимното слънцестоене е в средата на полярната нощ.
/cdn.vox-cdn.com/uploads/chorus_asset/file/7683551/sunrise.gif)
Денят на зимното слънцестоене във Феърбанкс, Аляска. Тук зимното слънцестоене в петък ще има само три часа, 41 минути и 39 секунди слънчева светлина.
В деня на лятното слънцестоене е най-дългият ден (с най-късата нощ) на годината в съответното полукълбо (с изключение на полярната зона, където единственият светъл ден трае шест месеца в годината и лятното слънцестоене е средата на полярния ден.
4. Зимното слънцестоене настъпва в различните страни в различни дни. Например, през 2015 г. зимното слънцестоене настъпи на 22 декември в 03:49 часа по координирано универсално време (7:49 UTC или GMT). Така че на всяко място на планетата, чието време изостава с повече от 5 часа от стандартното (в България е UTC+2), събитието в настъпило на 21 декември. През 2016, 2017, 2018 г. слънцестоенето настъпва на 21 декември за почти целия свят. Но догодина, през 2019 г., ще бъде на 22 декември.
5. Отговорът на въпроса дали това е първият ден на зимата или не, зависи от това кого попитате. Има два начина за разглеждане на този въпрос - като метеорологичен или астрономичен сезон. Метеорологичните сезони се определят от годишния температурен цикъл, а астрономичните - от позицията на Земята спрямо Слънцето. За астрономите зимата започна на 21 декември.
Сезоните възникнат защото оста на въртене на Земята не е перпендикулярна на нейната орбитална равнина (на "равнината на еклиптиката"), а понастоящем е под ъгъл около 23,44 ° (наречен "наклон на еклиптиката").
6. Зимното слънцестоене е времето на най-дългите сенки. Точно сега Слънцето е най-ниската си позиция в небето и сенките на неговите лъчи са най-дълги.
7. Пълнолуние в деня на зимното слънцестоене се случва много рядко. От 1793 г. пълнолуние по време на зимното слънцестоене се е случвало само 10 пъти. За последен път такова събитие се състоя през 2010 г., и съвпадна с лунното затъмнение. Следващото пълнолуние в зимното слънцестоене се очаква едва през 2094 гопдина.
8. Защо се нарича "слънцестоене"? Думата "слънцестоене" (Solstice) идва от латинската solstitium, което означава "точката, когато Слънцето е спряло". В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, Слънцето почти не променя деклинацията си, височината му пообяд в небето почти не се променя (височината се променя съгласно графика, която е близка до формата на горната камбанообразна част на синусоида)
Regina Valkenborgh, via NASA’s Astronomy Picture of the Day
Преди Николай Коперник, който за първи път обяви пред света хелиоцентричната система, хората са вярвали, че Земята е неподвижна, а Слънцето се върти около нея. Използването на думата "слънцестоене" е спомен от онези времена.
9. Какво може да ни каже височината на Слънцето над хоризонта? От наблюденията на височините на Слънцето между две слънцестояния може да се определи наклона на равнината на еклиптиката спрямо равнината на небесния екватор.
10. Зимното слънцестоене се празнува през цялата човешка история. Римляните са празнували Сатурналиите, германските и скандинавските езичници са празнували Юл, славяните - Коледа. Дори Стоунхендж е свързан с лятното слънцестоене. За са привлекат езичниците към тяхната вяра, християните добавят религиозно значение към традиционните празници. Много коледни обичаи като коледна елха, са пряко свързани с честването на слънцестоенето.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6145
1
21.12 2017 в 18:16
Последни коментари