17 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

10 изследвания доказват, че не е лошо да сме тъжни

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 април 2016 в 15:1552470

Както пее американската музикална група R.E.M., "всеки плаче и всеки го боли понякога" ("everybody cries, and everybody hurts sometimes"). Свикнали сме обаче да мислим за тъгата като за неприятно състояние и за всеки, който иска да премахне възможно по-голяма част от минорното си настроение, интернет бълва съвети как да сме по-щастливи.

Цели десет изследвания обаче доказват, че понякога лошото настроение е всъщност нещо полезно и няма нужда постоянно да бягаме от него.

1. Лошото настроение може да мотивира (когато е последвано от добро настроение)

Изследване от 2011 г., което анкетира софтуерни разработчици два пъти на ден в продължение на 55 дни, открива, че по-посветени на работата си следобед са били тези, които преминавали от лошо настроение към добро, в сравнение с тези, които или цял ден са били позитивни, или цял ден са били вкиснати.

Това откритие съответства на нещо, известно като "емоционален модел на промяна" ("affective shift model"), свързан с работното ангажиране. "Смятаме, че е от полза да разберем и приемем, че негативното настроение и негативните случки като кризи, конфликти и грешки, са неделими и неизбежни аспекти от човешкото поведение на работа", коментират изследователите. "При отсъствие на отрицателни изживявания, хората ще чувстват по-малка необходимост да действат и ще демонстрират по-ниски нива на работна ангажираност", добавят те.

2. Ако приемем лошото настроение, то не може да ни навреди

В изследване от миналата година изследователи са интервюирали 365 участници от Германия относно техните нагласи спрямо негативните и позитивните емоции, както и спрямо тяхното умствено и физическо здраве. Изследователите след това наблюдавали настроенията на анкетираните в продължение на три седмици с помощта на техните смартфони.

Връзката между честота на лошото настроение на хората и негативните последствия (по отношение на умственото и физическото здраве) варирала въз основа на нагласите, които те имали спрямо негативните емоции. Тези участници, които имали негативна нагласа спрямо лошото настроение, платили очакваната цена: колкото по-негативни емоции изпитвали те, толкова по-разклатено било тяхното умствено и физическо здраве. При това както за момента, така и в дългосрочен период.

От друга страна при участниците, които имали по-позитивна нагласа спрямо лошото настроение, връзката между настроението и умственото и физическо здраве била значително по-слаба или дори отсъствала.

3. Много е вероятно да се почувстваме по-добре, след като си поплачем хубаво

Да си дадем шанс да потънем в мъка понякога може да доведе до катарзис поне в краткосрочен план.

Това гласи друго изследване отново от 2011 г., в което 97 недипломирани момичета в период между 40 и 73 дни са попълвали въпросник относно това какво им е настроението и по каква причина плачат.

Най-често участниците отбелязвали, че след плач настроението им не се променяло (60,8%), но цели 30% са свързали акта на плач с позитивна промяна в настроението. Само при 8,8% от анкетираните плачът е довел до влошаване на настроението.

По-интензивните (но не по-дълги) епизоди на плач са били свързани с по-позитивни резултати за настроението.

Освен това плаченето в компанията на още един човек е било свързано по-често с позитивна промяна в настроението, отколкото плаченето сам или в компанията на няколко човека.

4. По-убедителни сме, когато сме тъжни

В изследване от 2007 участниците били провокирани към добро или лошо настроение чрез гледане на късометражни филми. След това те трябвало да изпишат аргументи, които да накарат някого да си промени мнението относно спорен въпрос, като например студентските такси.

След няколко изследвания, изпробващи различни варианти на условията на експеримента, се оказало, че тъжните хора създават по-ефективни послания, отколкото щастливите, а освен това самите им аргументи са по-убедителни.

Най-вероятно ефектът бил такъв, защото тъжните участници използвали по-конкретни и специфични аргументи, отколкото щастливите участници.

5. Леката депресия може да доведе до увеличаване на емпатията

Депресираните хора обикновено се разглеждат като до някаква степен "отцепили се" от останалия свят. През 2005 г. обаче психолози от Кралския университет в Канада откриват, че леко депресираните студенти демонстрират по-висока способност да разпознават емоциите на другите хора от снимки, на които били показани само очите им.

За съжаление, тази "способност" си има и страничен ефект. Изследователите казват, че прекалената чувствителност към емоциите на останалите може да доведе до проблеми за хората, склонни към депресия.

"Бидейки по-чувствителни, дисфорични и депресирани, тези хора е по-възможно да разгърнат своите негативни предразсъдъци при интерпретирането на краткосрочни емоционални реакции", обясняват изследователите.

6. Лошото настроение не засяга умствената дейност

В изследване от март тази година изследователи са накарали участниците да попълват сходни версии на един и същи тест за ума 5 поредни дни. Тези тестове изпробвали тяхната памет и скорост на мисълта. Всеки ден преди тези тестове участниците попълвали и анкета относно тяхното настроение.

По време на цялостното изследване настроението и умствената дейност на участниците се колебаели, но като цяло не била открита връзка между двата показателя. Или с други думи, няма доказателство, че това да сме в лошо настроение води до по-слабо представяне на тестовете за ума.

7. Тъжните лидери подтикват към аналитичен стил на мислене

В изследване от 2013 г. студенти по бизнес получили инструкции за задача от мениджър, който им говорел чрез видеовръзка. Речта на мениджъра била съставена от един и същ текст, но имала две различни версии - някои студенти гледали вариант, в който той я произнасял в добро настроение, докато други гледали версия, в която той бил тъжен.

След видеото тези студенти, които били гледали версията, в която мениджърът бил в добро настроение, изпъкнали в креативните задачи (например, имали повече идеи какво можем да направим с чаша вода). Участниците, които гледали тъжната версия на видеото, изпъкнали при судокуто, което пък било използвано за измерване на аналитичното мислене.

8. Чувството на тъга ни прави по-малко податливи на подвеждаща информация

При изследване, проведено през 2005, участниците гледали снимки на автомобилна катастрофа. Час по-късно те трябвало да си припомнят щастливи или тъжни случки от живота си, които съответно ги направили щастливи или тъжни.

След това те трябвало да отговарят на въпроси относно автомобилната катастрофа от снимките, като някои въпроси били подвеждащи. Например: "Видя ли пожарникаря, който държи пожарникарския маркуч?" (докато в снимките нямало никакъв пожарникарски маркуч).

Ключовото откритие при това изследване било, че тъжните участници по-рядко били подвеждани чрез такива грешни информации, отколкото щастливите участници.

9. По-малко наивни сме, когато не сме в настроение

Тъгата ни прави по-малко наивни и по-добри в хващането на лъжите, сочи изследване, публикувано през 2008 г.

Участниците в това изследване били накарани да изпаднат в добро или лошо настроение чрез тематични филми. След това те гледали видеа на хора, които лъжели или пък казвали истината относно това откраднали ли са билет за кино от стаята на някого.

Тъжните участници били по-скептични като цяло в отговорите си относно видеата, а освен това били по-добри в това да разберат кога човекът във видеото лъжел.

"Нашите открития могат да помогнат да посочим потенциалните положителни ефекти от негативното настроение и възможните нежелани последствия от доброто настроение в някои ситуации", казват изследователите.

10. Лошото настроение е част от пълноценния живот

Казано е, че само глупакът е все щастлив. Това може да е преувеличено, но според изследване от 2013 г. хората, които оценили животите си като по-пълноценни, също така отговорили, че изпитват повече стрес, безспокойство и угриженост.

Изследователите стигнали до заключението, че много пълноценният, но относително нещастен живот "е получил сравнително малко внимание и още по-малко респект" до днес. "Хората, които жертват персоналните си удоволствия за сметка на това да вземат конструктивно участие в обществото, обаче могат да направят съществен принос", казват те.

Източник: Business Insider


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Защо не можем да се стоплим?
13 септември 2019 в 10:27
Виц на деня: 13 септември
13 септември 2019 в 00:00
Виц на деня: 13 септември
Виц на деня: 13 септември
13 септември 2019 в 00:003546
Защо не можем да се стоплим?
Защо не можем да се стоплим?
13 септември 2019 в 10:272682
Виц на деня: 13 септември
Виц на деня: 13 септември
13 септември 2019 в 00:00
Защо не можем да се стоплим?
Защо не можем да се стоплим?
13 септември 2019 в 10:27
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.