Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
22 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

12-годишно момиче е с по-висок IQ от Айнщайн и Хокинг, но дали е и по-умна от тях?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 10 май 2017 в 11:5390730

12-годишно момиче от Англия има 162 точки на теста за интелигентност на Менса. По този начин Раджгаури Пауар (Rajgauri Pawar) от провинция Чешър, Англия, се нарежда над 99,998% от всички, преминали теста. 

Бащата на Раджгаури, който е учен от Университета в Манчестър, отбелязва, че в момента в света има само 20 000 души в категорията на елита от 2% с над 160 точки, от които само 1 500 са деца.

Много новинарски статии сравниха резултата на Пауар с този на Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг, които имат 160 точки. Това обаче е погрешно, защото IQ-тестовете са ограничени до сравнение във възрастови групи. 5-годишно дете, което отбелязва 130 точки на тест за младежи е приблизително сред топ 2,5-те процента сред 5-годишните. 45-годишен, който отбелязва 130 точки на тест е прилизително сред топ 2,5-те процента сред всички възрастни. Няма обаче абсолютна мярка на интелигентност, която може да сравни едно 5-годишно дете с 45-годишен човек спрямо интелигентността им.

IQ или коефицент на интелигентност, е резултат за умствените способности сравнени с хора от същата възраст. Стойностите на IQ са нормализирани 100 точки да са средните. Около две трети от населението постига резултат между 84 и 116 точки, обяснява Робърт МакКол (Robert McCall), психолог в Службата за детско развитие към Университета в Питсбърг, цитиран от Live science. Около 2,5% от хората отбелязват над 130 точки, макар че точният брой зависи от вариацията на теста.

За повечето хора IQ остава относително стабилен показател, коментира МакКол, но за някои той може да се променя значително с времето. "Той не е задължително точно фиксиран. Зависи от вашия опит, средата, в която живеете, родителите ви и други значителни личности, и по какъв начин те взаимодействат с вас, вашите възможности", обяснява още ученият.

IQ прогнозира успеха в училище, а с по-малък обхват и успеха в работата, казва МакКол. Това не е защото с него се измерва всеки вид интелигентност по напълно обективен начин, а защото тестът е пристрастен по същия начин, по който училището и работата са  - имат склонността да възнаграждават вербалното абстрактно мислене и определен диапазон от знания.

"Предубедеността е в цялата система", отбелязва МакКол. Но дори да е така, IQ не покрива всеки вид интелигентност или компетентност, и резултатите от тестовете не са точни в познаването на успеха в различни области от личния живот.

"Има много хоа, които успяват, а нямат високо IQ, и има много хора с високо IQ, които нямат някакъв значим успех", изтъква Робърт Стърнберг (Robert Sternberg), професорп по човешо развитие в Университета Корнел. Успехът зависи от различни фактори, включително емоционална стабилност, мотивация и разум, допълва той.

Поради ограниченията на коефицента на интелигентност, той привлича много критики и популярността му в психологията и образованието намалява. Училищата рядко дават такива тестове, обяснява Стърнберг, и дори допускането на надарени деца обикновено изисква разглеждане на тяхните оценки и таланти, а IQ е само страничен потенциален фактор, който може да се вземе под внимание.

Някои изследователи, като Джак Налиери (Jack Naglieri), професор в Университета на Вирджиния и главен изследовател в Devereux Center for Resilient Children, призовават за прекратяване на тестовете за интелигентност. "Тези тестове, особено на Менса, оценяват повече знанието, отколкото чистата интелигентност, основана на функциониране на мозъка", коментира Налиери. "За мен това е подвеждащ фактор", подчертава той.

Пауар несъмнено е умно дете, коментира Налиери, но тя също така има успех в тест за интелигентност в стил Менса защото има и много знания, особено в лексиката и математиката. Заедно със своите колеги Налиери е разработил "система за когнитивно оценяване", която тества хората върху проблеми, които не са основани на знание, а изискват познавателна способност.

Идеята е да се тестват неща като например колко бързо изпитваният може да извика всички ресурси за внимание и разсъдък чрез проблеми, отколкото колко математически или лексикален опит има. "Някой може да бъде умен, а да няма нужното знание", отбелязва Налиери.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.