6 древни легенди, базирани на реални събития

Наука ОFFNews Последна промяна на 17 септември 2016 в 09:00 34224 1

Често реални събития възпламеняват въображението на хората и така се раждат много митове и легенди.

Властелинът на пръстените, популярният съвременен епос, разказва за тъмна, страшна огнена планина. Огнените фонтани, излизащи от Стромболи, сицилианският вулкан, наречен "Фарът на Средиземно море" прави такова впечатление на Толкин, че е вдъхновен да пресъздаде вулкана в романите си.

По този начин тази митична планина се базира на нещо реално. Излиза, че има много легенди, които имат в себе си някакво зрънце истина в себе си.  За шест от тях разказва IFLScience.

Езерото в кратера и битката на боговете

Индианците от племето кламат вярват, че кратерът в Орегон някога е бил висока планина, наречена Мазама. Тя е била обитавана от Лиао, божество на подземния свят.

Изригването на връх Мазама преди 7700 години, изобразено на картина от Paul Rockwood (National Park Service, Crater Lake National Park Museum and Archive Collections).

В епична битка с бога на небето Скел, при която огън и жупел се издигал до небето, Лиао загубил борбата и се върнал обратно към подземния свят. Скел срутил планината върху него и го затворил завинаги и потопил затвора му с красиво синьо езеро.

След разрушаването на върха на вулкана калдерата се запълва с вода и се образува кратерно езеро. (Willie Scott, USGS)

Този мит всъщност описва вулканични изригвания отпреди 7700 години, едно от които, според геолозите, е било повече от 40 пъти силата на известното изригване на планината Св.Елена през май 1980. Огромният магмен резервоар разкъсва земната кора, взривява отвор на повърхността и оставя огромен кратер, който после се запълва с дъждовна вода.

Шри Ланка и армията от хора-маймуни 

Изображение от сателита Landsat 7 на моста на Рама, понякога известен като моста на Адам, въз основа на друг мит в древни ислямски текстове. (NASА)

В Рамаяна, индийския санскритски епос, се представя класически сюжет за отвличането на Сита, съпругата на бог Рама. Тя е открадната и взета в плен в царството на демоните на остров Шри Ланка. Армия от подобни на маймуни мъже построява мост (мостът на Рама) между Индия и Ланка, по който преминават и побеждават царя на демоните Равана.

Въпреки че този сложен епос е пълен с фантастични подробности, мостът наистина съществува. Въздушни проучвания ясно показват 48 километра дълъг потопен участък от варовикови плитчини и пясък, простиращ се между двете суши.

Този мост, който е само на няколко метра под повърхността на водата в някои части, вероятно е вдъхновение за древната индуска легенда. Има информация, че "мостът" е бил над водата, но през 15-ти век го е разрушила силна буря и той потънал под вълните.

Звездата гостенка

Около 1006-та година астрономите по света забелязват нещо, което описват като "звезда гостенка" в небето. Персийският учен Ибнсина, известен като Авицена, дава далеч по-подробен отчет за събитията от другите.

В Китаб ал-Шифа (Книга на изцелението) той описва светъл обект, появил се в небето през 1006 година. Предишни изследвания са го тълкували като описание на комета.

Авицена разказва за блестящ обект, който съвсем ясно се променя с течение на времето по цвят, преди постепенно да изчезне. Времето за наблюдение изглежда съответства на момента, в който се появява в небето свръхнова и Авицена говори за нея като "звезда сред звездите."

Според сегашните астрономически познания тя е била свръхнова от типа Ia, причинена от сблъсък между две бели джуджета.

Въпреки че видимите лъчи на свръхновата SN 1006 оттогава са се разсеяли, все пак може да се намерят високоенергийни останки, които са регистрирани благодарение на рентгеновия телескоп на НАСА "Чандра".

Оказва се, че описаната от Авицена легенда не само е вярна, но и предоставя на съвременните астрономи подробности, които иначе биха се загубили. (вж "Персийският учен Авицена е видял блясъка на свръхнова")

"Звездата гостенка", която е всъщност свръхнова, тип 1a, SN 1006. (NASA)

Атлантида

Един от най-известните митове в историята на човечеството и първият, описан от гръцкия философ Платон, разказва приказка за цивилизация, която в разцвета си потъва под вълните и се загубва завинаги. Легендата и днес се обсъжда оживено, но редица археолози смятат, че тя може да има за основа унищожаването на Критско-минойската империя.

Около 3 650 години пр.н.е., мощно изригване разтърсва остров Санторини, тогава наричан Тера. Огромно количество магма се освобождава толкова катастрофално бързо, че основната част на острова е разрушена, цунами залива Крит и голяма част от Тера потъва в Егейско море. Минойската цивилизация изчезва под вълните и никога повече не се възражда отново.

Гръмотевичните птици и китът

Друга индианска легенда разказва за гръмотевичните птици, доброжелателни свръхестествени същества, които се гмуркат в морето и нападат чудовищен кит, който лишава племето от храна.

Индиански тотем на гръмотевична птица близо до Ванкувър, Канада. 

По време на тази борба възникнали мощни вълни и много хора по земята били убити в хаоса. В крайна сметка гръмотевичните птици успяват да издигнат кита от морето и да го пуснат върху земята, от което се раздава "всемогъщ тътен".

Може да е невероятно, но и в тази приказва има отгласи от реални събития - през 1980 г. геолозите разкриват доказателства, че се е случило силно земетресение  в северозападната част на Тихи океан около 1700, което е било достатъчно мощно, за да предизвика цунами. То не само ударило американските брегове, където живяло племето, но достигнало дори до Япония.

Освен това Айолорнисът (Aiolornis), праисторическа гигантска птица, която са видели първите заселници на Северна Америка, може да е била вдъхновение за гръмотевичните птици. Птицата Айолорнис е имала размах на крилата си до 5 м. Те са нападали и трупове на китове, но е малко вероятно да са можели да ги издигат над земята.

Потопът

Не, разбира се, историята с кораба, в който има по двойка от всеки вид животни е нереална. Обаче както често се случва, епичните библейски наводнения може да се основават на по-ранни истории. В този случай е Епосът на Гилгамеш.

В един от епизодите на тази месопотамска поема, записана през 7 век пр.н.е. се разказва как богове се наговорили да направят всемирен потоп и да унищожат света. Един от боговете, Енки, нарушавайки клетвата за тайна, дадена към останалите богове, се явява на сън на Утнапищим и го предупреждава за потопа. Утнапищим се заклева да пази тайната и построява кораб/кивот, с който спасява себе си, семейството си и много животни.

Епосът на Гилгамеш е най-древната достигнала до нас литературна творба в човешката история. Но дали тя и библейският й еквивалент са отражения на реални мащабни наводнения?

Всемирният потоп. Фреска в Сикстинската капела, Микеланджело.

През 1927-1928, по време на разкопки на древния шумерски град Ур археолози се натъкват на дълбочина 20 метра на слой от алувиални (наносни) глини с дебелина 2.4 метра, без следи от човешко присъствие. Най-вероятно този слой е следствие от наводнения, причинени от многодневни проливни дъждове и катастрофален разлив на двете реки - Тигър и Ефрат.

Историята за Потопа е често срещана при много народи, живеещи на десетки хиляди километри един от друг. Анализът на различните легенди показва, че това събитие се е случило приблизително по едно и също време - отпреди 8 до 10 хиляди години. А последното заледяване в Северното полукълбо изчезва също преди 8 до 10 хиляди години.

Хипотезата на Райън-Питман (Уилям Райън (William Ryan) и Уолтър Питман (Walter Pitman) от Колумбийския университет) твърди, че история та за потопа е своеобразно отражение на глобален процес на повишаване на нивото на Световния океан.

В частност, Райън и Питман свързват легендата с повишаването на нивото на Черно море със 140 метра около 5500 г. пр. н. е . Те смятат, анализирайки данни за залетите брегове и наносните слоеве, че първоначалните темпове за нарастване на нивото са били 15 см/ден по времето, когато нивото на Световния океан се повишава с около 50 метра.

Черно море днес (светло синьо) и началото на VI хилядолетие пр. н.е. съгласно хипотезата на Райън-Питман.

В крайна сметка Средиземно море прелива в Черно море. Преградата между тях се отваря по драматичен начин и се появява водопад, 200 пъти обема на Ниагарския водопад пълнят толкова бързо, че площта на Черно море се увеличава почти 1,5 пъти. Ефектът от такава значителни крайбрежни наводнения би могъл, според изследователите, за да играе роля в появата и глобалното разпространение на историята на потопа.

С натрупването обаче на нови данни и прецизиране на разнообразни измервания, превес добиват възгледите за едно постепенно издигане на черноморскоте води, започнало по-рано и при по-малка разлика с нивото на Средиземно море. Типичните стойности, към които клони консенсусът, поставят началото на процеса преди близо 9000 г. и оценяват покачването на около 40 м. С отпадането на катастрофичния възглед губи релевантност митологическата връзка, както и предположението за осезаемо пряко отражение върху разпределението на праисторически находки.

Може би конкретно Черно море да не е било поводът за легендата, но повишаването на морското равнище би трябвало да засегне почти всички речни долини на земята. На теория, цялото пространство от устията на реките и нагоре по склоновете на долината на височина от 50 метра трябва да са били наводнени. Това ще бъдат доста широки разливи, особено при устията, заради по-полегатите речни корита, запълнени с наноси. А това са райони, които традиционно са гъсто населени. Хората са виждали навсякъде около себе си вода и така верояно са се създали многобройните истории за потопа. 

Всемирният потоп от анонимен художник, Rijksmuseum Amsterdam

Митовете често са красиви приказки. Науката обаче е нещо далеч по-мощно. Тя не просто разказва истории, които са реални, но също така разкрива какво се крие понякога зад приказките.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12688

1

Emil Kasamakov

17.09 2016 в 11:56

"Епосът на Гилгамеш е първата литературна творба в човешката история."

Глупости!
Най-старите копия на епоса са от 18 век преди н.е. Докато произведения като "Заповедите на Шурупак" и "Химнът на храма на Кеша" са датирани около 25-26 века преди н.е.
Независимо от това учените никога не казват "най-старото произведение", а "най-старото ЗАПАЗЕНО произведение", по очевидната причина, че няма как да се знае дали не е имало по-стара унищожена творба. Дори за творби и патенти от 20 век понякога изникват спорове за първенство. Как може да сте толкова сигурни за нещо отпреди 4000 години?