Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
16 декември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

8-те типа интелигентност и образователната система (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 май 2016 в 09:19321171

Харвардският психолог Хауърд Гарднър преди повече от 30 години създаде концепцията за "теория за множеството интелигентности" (Multiple Intelligences). Теорията оспорва тезата, че човешката интелигентност може да бъде измерена с един показател като коефициента на интелигентност (IQ). Според нея всеки индивид се развива с различна скорост, в различни сфери на интелигентност.

Хауърд Гарднър посочва 7 вида интелигентност: лингвистична, логико-математическа, музикална, визуално-пространствена, телесно-кинестетична, интерперсонална (междуличностна) и интраперсонална. По-късно към тях прибавя натуралистична (природна), но вероятно може да се добавят и още.

Съвременната образователна система се фокусира върху развитието само на първите две от тях, затова някои ученици остават "слаби" и не могат да се изявят в нея.

През 1983 г. Гарднър издава книгата “Frames of mind” , в която въпреки буквалния си превод на български - “рамки на ума” - не става въпрос за ограничение на човешките способности, а за простор на човешките способности. В нея Гарднър дефинира интелигентността много по-широко от другите психолози преди него. В “Frames of mind” той представя теорията си, която се превежда на български (вкл. и в Уикипедия) като  “Теория за множествената интелигентност”, но това е погрешно и неточно, според социолога Силвия Давидова. Оригиналната формулировка на автора е “Theory of multiple intelligences” или теория за множеството интелигентности, защото Гарднър не говори за една интелигентност, изградена от множество човешки способности, а за множество от самостоятелни интелигентности, които си взаимодействат.

Според Гарднър всеки един тип интелигентност “се състои от множество способности и представлява система със собствени функции, различни от тези на останалите”.  Основен принцип е, че тези типове интелигентност са независими един от друг. С други думи, способностите, оценявани в рамките на един тип интелигентност не биха били годни за предсказване на способностите на същия човек в рамките на друг тип интелигентност. Но отделните типове интелигентност трябва и да си взаимодействат. Например без вербална комуникация е невъзможна да се осъществи и междуличностната, и логико-математическа интелигентност и т.н. 

Поради наследственост или особености на полученото образование всеки може да развие някой вид интелигентност в по-голяма степен от други.

Ако искате да се ориентирате кой тип интелигентност имате в най-голяма степен, изберете една от възможностите:

Изгубени сте в подземна пещера с група хора. Какво ще направите? 

  1. Използвате инструментите в раницата си, за да си проправите път навън.
  2. Търсите следи от стъпки на животни и ги следвате към изхода.
  3. Чели сте книга, в която се описва подобна ситуация. Опитвате си да си спомните как излизат героите от нея.
  4. Опитвате се да си представите пътя до тук и да се върнете по същия обратно.
  5. Викате, за да ви чуе някой отвън и да дойде да ви търси. 
  6. Разговаряте с хората от групата, за да стигнете до решение.
  7. Усамотявате се, за да се съсредоточите се върху проблема, разчитате на интуицията си.
  8. Имате GPS и по координатите, карта на пещерата и компас намирате верния път.

1. Лингвистична (вербална) интелигентност (linguistic intelligence) 

Тя е основен вид интелигентност - способността ни да говорим ни отделя от животинския свят, а способността ни да разбираме и използваме добре езика е свързана с успеха и в други области.

Тази интелигентност се изразява в “чувстителност към значението на думите, в способност да се следват граматичните правила, да се улавят правилно звуците и метриката на думите, а така също и да се диференцират функциите на езика – да стимулира, да предава информация или просто да носи наслада", пише Гарднър. Доказателство, че това е самостоятелна интелигентност е съществуването на самостоятелна зона в кортекса на лявото полукълбо, която отговаря за създаване на граматично подредени изречения. Поражения на тази част на мозъка водят до невъзможност за разбиране на изречения и формирането им.

Децата с този тип интелигентност обичат да говорят, пишат, разказват, рецитират, а и да слушат приказки и истории от другите. Те рано се научават да говорят, четат и пишат правилно, лесно научават чужди езици, харесва им да участват в дебати, дискусии, спорове. Не се стесняват от публика.

Съвременното училище поощрява най-вече този тип интелигентност.

Професии: писател, сценарист, драматург, журналист, политик и преводач.

2. Логико-математическа интелигентност (logical-mathematical intelligence) 

Това е вторият вид интелигентност, на която модерното образование набляга. Тя до голяма степен е критерий за коефициента на интелигентност.

Гарднър я характеризира като “любов към работата с абстракции”. Математиците са взискателни и скептични към всяко твърдение – те не приемат нищо без доказателство.

Такива деца обикновено са добри в запомнянето на дати, телефонни номера, имат абстрактно мислене, обичат да решават задачи, да броят.

Те могат да анализират и синтезират, да търсят и намират причинно-следствени връзки, обичат точността и са организирани. Такива деца от ранна възраст проявяват интерес към компютрите. По-късно те добре работят с пари, разчитат финансови извлечения, попълват си сами данъчните декларации.

Професии: математик, счетоводител, програмист, инженер, анализатор, учен, детектив, медик.

3. Пространствена интелигентност (spatial intelligence)

Благодарение на тази интелигентност се осъществява ориентацията в пространството, определят се пространствените пропорции между обектите и възможностите да се оперира с тях. Хората с този тип интелигентност са възприемчиви към цветовете и формите.

Децата с този тип интелигентност мислят в картини и запомнят по-добре именно с помощта на картини. Те обичат да събират пъзели, да играят с лабиринти. Те имат добре развито въображение, често мечтаят и обичат да рисуват. Когато разказват, използват метафори, лесно разчитат карти и графики. Те имат пространствено мислене - добре се ориентират в околната среда.

Тийнейджърите са обикновено имат успех в геометрията, живописта и някои научни дисциплини като физика и химия. За да разберат и запомнят нещо, използват визуални образи. Те могат графично да изразят своите идеи.

Често се противопоставя езиковата и пространствената интелигентност като се разполага вербалния код в лявото полукълбо, а образния - в дясното. Но според невропсихологията най-важни за осъществяването на пространствените способности са десните области на дясното полукълбо.

Професии: всички видове дизайнери, архитект, художник, карикатурист, инженер, изобретател, скулптор, планински водач, водач на превозни средства.

4. Музикална интелигентност (musical intelligence)

Ако притежавате музикалната интелигентност ще можете да уловите ритъма и хармонията в музиката. Според композитора Игор Стравински “композирането е правене, а не мислене” , с други думи музицирането е далеч от логическия мисловен процес. Хауърд Гарднър също подчертава, че “езикът също така не играе роля в процеса на композиране”.

Областите в човешкия мозък, които контролират музикалните способности са фронталните и темпоралните дялове на дясното полукълбо.

Децата с музикална интелигентност лесно запомнят мелодии и могат да ги възпроизведат. Имат чувство за ритъм, добър слух, свирят на музикални инструменти. Като тийнейджъри слушат високо музика, вълнуват се от нея и умеят да я ценят, интересуват от групи, музиканти.

Музикална интелигентност обаче не е само с правенето на музика, но и с разбирането на музиката. 

Професии: музикант, композитор, диригент, оперен певец, DJ, тонрежисьор, радио водещ, музикален редактор.

5. Телесно-кинестетична интелигентност (bodily-kinesthetic intelligence)

За този тип интелигентност тялото е основният инструмент на изразяване, за решаване на различни задачи, за създаване на продукти.

“Телесно-кинестетичната интелигентност се проявява в умел контрол над телесните движения и умение да се борави умело с обектите” - пише Гарднър. 

Тази интелигентност има особен характер, много се различава от другите и е най-слабо изследвана, заради сравнително по-слабата ù връзка с умствените способности. Ако мозъчната кора (кортекс) е центърът за най-висш контрол на повечето човешки дейности, то най-важна роля в телесните движения играят базалните ганглии и малкият мозък, а гръбначният мозък е свързан с практическото осъществяване на специфичните мускулни движения.

Децата с този тип интелигентност изразяват емоциите си по-добре с движения, отколкото с думи, изобщо, такива деца обичат да действат, да се движат. Обикновено сами се ориентират към спорт, танци, физическа активност, с добра координация, контролират тялото си, усещат ритъма. Притежават бързи реакции, добре развити рефлекси, лесно боравят с различни инструменти и обичат да майсторят.

Те учат не чрез образи или думи, а запомнят това, което са направили. Децата с този тип интелигентност се движат или играят, докато слушат уроците. Смятат ги често за мързеливи, разсеяни и с проблеми с концентрацията. Имат нужда от по-чести почивки за игра и физически упражнения.

Професии: актьор, танцьор, спортист, цирков артист, инструктор, спорт, хирург, скулптор, фотомодел, занаятчия.

6. Интраперсонална, интраличностна интелигентност (intrapersonal intelligence)

Интраличностната интелигентност представлява “способността да се отразява вътрешния свят, да се осъществяват фини разграничения в собствените чувства и емоции, да се разбира значението им и да се използва така получената информация за планиране и контрол на собствената дейност”, пише Гарднър.

Такива деца имат висока степен на осъзнаване. Те точно усещат силните и слабите си страни, контролират настроенията и желанията и емоциите си.

По правило са емоционално резервирани, срамежливи, склонни са към затваряне в себе си. Не обичат да работят в екип и предпочитат усамотението.

Професии: психолог, психиатър, философ, свещеник, политик.

7. Интерперсонална, междуличностна интелигентност (interpersonal intelligence)

Междуличностната интелигентност е обърната навън – към другите хора, за разлика от интраличностната.

Според Гарднът тя се съдържа в “умението да се забелязват и разбират потребностите и намеренията на другите хора и чрез наблюдение на техния темперамент и настроение да се предвижда поведението им в нови ситуации”.

Децата с междуличностната интелигентност лесно общуват и бързо установяват контакт с непознати, умеят да се харесат и да използват влиянието си и да манипулират хората. Усещат настроението и състоянието на другите и бързо се адаптират. .

Те обичат да общуват, затова учат най-добре с други деца като обсъждат и спорят.

Професии: политик, преподавател, терапевт, консултант, преговарящ, дипломат, мениджър, директор

8. Натуралистична интелигентност (naturalistic intelligence)

Този тип не е част от първоначалните 7 на Гарднър, натуралистичната интелигентност бе предложена от него през 1995 г. "Ако трябва да се пренапише "Frames of Mind" днес, вероятно бих добавил една осма интелигентност - Интелигентността на натуралиста". 

Тези деца обичат и се интересуват от природата и всички живи същества. Увличат се да експериментират с покълване на зрънца, да наблюдават насекоми, мравуняци, цветя, природни явления, обичат да си играят с животни. Те имат способността да разбират природата и да долавят нейните закономерности.

Обучението на такива деца е с най-добри резултати навън, сред природата, подходящи са екскурзии, зелено училище и др. Като тийнейджъри ще имат добри оценки по биология, химия, ще се занимават с туризъм и екологични акции.

Професии: еколог, ветеринарен лекар, геолог, океанолог, сеизмолог, метеоролог, археолог, генетик, лесничей, фермер.

Това са основните типове интелигентност, но самият Гарднър в интервю за Gazettextra говори за опасността от използването на неговите изследванията "като патерица за учениците или извинение за учителите да не изискват от учениците". 

"Аз съм против единните училища. Всеки трябва да получи свой начин на обучение, но няма как училищата да се адаптират към всички. Там трябва да бъде златната среда. Ние не искаме всеки ученик да се обучава по един и същи начин, но и не искаме да насърчаваме учениците да не се простират извън зоната си на комфорт." -  съветва психологът.

Вместо да губят време, опитвайки се да удовлетворят всички възможни предпочитания за обучения, учителите ще направят по-добре, ако помогнат на всички ученици да развият пълния си спектър от навици и компетенции.

Източници:


Препоръчани материали
vmv
Рейтинг : 1321
24.05 2016 в 11:21 1
+ 5
- 6
Не видях дефиниция за интелигентност (интелект)
А, тя е: интелектът намира правилно решение на проблем, при недостатъчна информация.
Ако има правилно решение: Това не значи, че ще има и правилно поведение, защото поведението се определя от разума, а не от съзнанието (не от осъзнатото, не от "свободата")
И понеже понятието за "правилност" е относително, интелектът трудно се вписва в общото.
И да - за по-лесно и диференцирано изучаване е добре "разбивка" по Гарднър. На мозъкът, при евентуална множествена натовареност, придобива високочестотна свързаност на "ляво и дясно" - неуправляема (тремоло) и ... Алцхаймер.
 
Още от : Новини
Честитo Рождество Нютоново!
Честитo Рождество Нютоново!
25 декември 2017 в 00:0010185

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.