Първа по рода си изложба на Моста на влюбените в София от 8 до 15 септември 2017 представя Швейцария в два аспекта: природа и иновации. Официалното откриване на изложбата е в понеделник, 11 септември, в рамките на Дни на Швейцария в София - 2017.
30 фотоса в изложбата са посветени на постиженията на Швейцария в сферата на иновациите, високите технологии, научните изследвания.
През 2017 за седма поредна година Швейцария оглави световната класация за най-иновативна страна според Глобалния иновационен индекс (Global Innovation Index). Страната е високо в класациите за патенти на глава от населението, предприемачество, отвореност за бизнес, образование, зелен начин на живот.
До много голяма степен мимиките представляват акт на имитация. Децата имитират родителите си, като възпроизвеждат израженията на лицето свързани с всяка емоция. Но ако това е така, дали същото важи за хора родени слепи? Показват ли те своите емоции по същия начин? Учените от Женевския университет (UNIGE) анализираха 21 научни проучвания извършени между 1932 г. и 2015 г., за да открият отговора.
Дебатът как хората изразяват своите емоции датира още от Дарвиново време. Накратко въпросът е изразите на страх, радост и гняв дали са вродени или придобити. Дали биват моделирани и подсилени чрез всевъзможните наблюдения и визуални размени, случващи се в нашия социален живот?
Има една специфична група целева група, която може да хвърли светлина по темата. Това са хората, слепи по рождение. Ако те произведат физиономии, подобни на тези на хора със зрение, без да имат визуален опит, това може да бъде важно доказателство, което показва, че това поведение е поне отчасти вродено.
Усъвършенствана методология
Екипът, воден от професор Едуард Гентаз (Edouard Gentaz), от Факултета по психология и образователни науки в Женевския университет анализира 21 научни изследвания, фокусиращи се върху изразяването на емоции при хора родени със слепота. Професор Гентаз откри, че от 30-те до 80-те години на 20-ти век, учените главно наблюдавали слепи бебета, като заключили,че физиономиите им били сходни на тези на бебетата със зрение. Следователно подкрепили тезата, че има вроден и универсален емоционален шифър. Но този метод е разчитал на субективния поглед на изследователите.
От 1980 възможността за анализиране на мускулите, използвани при изразяването на индивидуални емоции в по-голям детайл (известни като метода на FACS) подсилва предишните резултати. Когато слепец спонтанно изрази емоция, като например изненада, той или тя използва същите мускули - или с други думи, неговата или нейната реакция е сходна с тази на зрящ човек.
Обаче, когато изследователите поискали от слепци да изразят емоции съзнателно, откритите резултати се различавали от очакваните норми. Същите резултати са наблюдавани и след 2000 г. Учените анализирали параолимпийските игри през 2004 г. и стигнали до извода, че зрящите и незрящите атлети възпроизвеждат тяхното щастие и разочарование по сходни начини, включително пресилените усмивки на състезателите финиширали втори, така близо до целта.
Правенето на физиономии пред огледалото
"Фактът, че едни и същи мускули работят при спонтанен израз на дадена емоция може да бъде доказателство, че наблюдаваме вроден и универсален код, а не просто имитация, обусловена от социалния опит", обяснява професор Гентаз.
"От друга страна, фактът, че слепите хора не могат доброволно да възпроизведат тези емоции, показва значителността на социалните конвенции при ученето на интензивността на изразяването на емоции", добавя той.
Децата със зрение имат множество възможности да се самообучават в изразяването на емоции, например пред огледалото. Те се научават да модулират изражението си според желаните резултати. Това позволява на зрящите хора да развият структура за изразяване на емоции, която слепите, лишени от тези възможности за упражнения, не могат да получат така лесно. Това води до проблемното съзнателно възпроизвеждане на дадена емоция като изражение.
Ролята на другите сетива при изразяването на емоции
Значителността на способността да виждаш изглежда сама по себе си очевидна не само за изразяването на емоции, но и при възприятието на изражението на емоция. Един слепец няма това чувство за разбиране и осмисляне на чуждите емоции. Тогава каква роля играят другите сетива - допир и слух, например? Даниел Валенте (Dannyelle Valente), изследовател във Факултета по психология в Лиежкия университет, казва:
"Работим върху заменянето на зрението с други средства за комуникиране на емоционални състояния, по точно с помощта на другите сетива".
За целта слепите хора трябва да имат достъп до емоционални кодове под формата на модели или рисунки, които могат да докоснат. Всъщност, възможността да докосват собственото си лице е огромно предимство в "образователния" процес. Слепите хора могат да подсилят собствените си възприятия, както и да се научат да се справят с интензивността на израза на своите емоции.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари