Не че искаме да ви ужасим, но дори в момента, дълбоко във вашите космени фоликули или потни жлези, микроскопични акари се хранят с мъртвите ви кожни клетки и снасят яйца там.

Тези микроскопични членестоноги, известни като Demodex folliculorum, живеят по практически всички бозайници - и особено по техните лица - и при нормални обстоятелства не причиняват неприятности.

Сега, ново изследване е показало, че хората с различен произход пренасят различни подгрупи на тези животинки и разпространението на акарите в глобалната популация може дори да отразява важни аспекти за това как нашия вид е мигрирал и еволюирал с течение на времето.

"Когато се замислим за всички паразити, за които човек е гостоприемник и че всеки от тях има какво да разкаже за нашата история, реално разбираме, че всъщност има толкова още да научим за това кои сме и откъде сме дошли," разказва еволюционния биолог Дейвид Рийд от Университета на Флорида в Гейнсвил, който не е участвал в това изследване.

За да разберат повече за разнообразието в рамките на акарната популация, учените са събрали проби от 70 човека. Участниците били от различен произход: с европейски, азиатски, африкански и латиноамерикански корени, а учените анализирали митохондриалната ДНК на акарите, като търсели различия в последостателността. В крайна сметка те открили 4 различни групи (“clades”) митохондриална ДНК при акарите. Резултатите предполагат, че нашия произход изглежда определя кои типове акари живеят по тялото ни, докладват учените в он-лайн изданието на Proceedings of the National Academy of Sciences. Хората с африкански корени, например, имали микс от всички типове, докато хората с европейски произход имали акари предимно от един от тези типове.

Разпределение на четирите подтипа акари по света. Графика: Palopoli et al., PNAS (2015)

Изследователите изчисляват, че последният общ прародител на 4-те типа акари е живял преди повече от 3 милиона години, което значи, че всички 4 групи предхождат хората и нашите два вида са еволюирали заедно. Богатия набор от човешки фосили и генетичните свидетелства показват, че модерните хора за пръв път са еволюирали в Африка и разпределението на типовете акари подкрепя тази хипотеза. Въпреки че извадката от този географски район била най-бедна, хората с африкански корени имали най-голямото разнообразие на акари, притежавайки и от 4-те типа. От тук, авторите теоритизират, че хората (пренасяйки своите акари) са се разпръснали и до други географски райони и така, по пътя, някои групи микрокърлежи не са преживели новите условия и са измрели. 

"Разделяйки се към Азия и Европа, някои отделни линии са били изгубени," обяснява първият автор на изследване Микаел Палополи, еволюционен биолог към Bowdoin College в Брунсуик, щата Мейн. Затова, всички европейски акари спадат към митохондриален тип D. Човешките гени показват подобни признаци, в някои аспекти, като африканците притежават най-разнообразните геноми. Когато точно са възникнали тези измирания е невъзможно да се определи от този експеримент, но той показва, че бъдещите изследвания могат да ни дадат по-ясна идея за отделните периоди.

Учените също установили, че микрокърлежната популация на всеки индивид е стабилна с течение на времето за поне 3 години - дори при хора, които се преместват в нови региони на света, в които има други доминиращи типове. Освен това, характеристиките на акарите изглежда се предават в поколенията - второ поколение човек с африкански корени, живеещ в Европа, най-вероятно ще запази микрокърлежите на своите прадеди, вместо да добие европейския акарен профил.  

Стабилността на микроакарните популации, особено между поколенията, подсказва на авторите, че разликите в кожата на гостоприемниците може да обясни защо хората от различни райони имат различни подтипове акари. Човешките популации се различават по ниво на хидратация на кожата, плътност на космените фоликули и мастна секреция. Тези разлики вероятно са възникнали еволюционно и авторите теоритизират, че промените може да са дали определено предимство на някои типове акари в определени типове кожа. Древните европеци, например, може да са получили мутации в тяхната кожа, които силно са облагодетелствали тип D над тип А, В и С акарите.

Екипът учени предполага, че акарите D. folliculorum предоставят нов начин за изследване на историята и взаимотношенията на човешките популации. Други изследвания - особено с въшки - са се опитали да извлекат подобни заключения за човешката история, но микрокърлежите изглежда имат по-големи генетични различия: Дори хората с едни и същи корени имат малки разлики в характеристиките на своите акари и повечето сходни профили били получени от индивиди от едно семейство. Тези черти може да осигурят на учените нещо като карта на човешката история, която да е едновременно по-прецизна и по-логична от тази при въшките и други видове.

Това е първият експеримент с използване на микроакари за изследване на човешката история и поведение. Използваната извадка е прекалено малка, особено при някои групи и затова предстои още работа, но резултатите за сега са обещаващи, твърди Рийд. "Авторите са открили много обещаващ нов начин за изследване на човешката еволюция."

Източник: Science Magazine