Когато Стивън Хокинг в книгата "Кратка история на времето" разказва за хипотетичен полет на астронавт, прелитащ през хоризонта на събитията на черна дупка, той въвежда термина "спагетификация" (spaghettification) или "разтеглен като спагети" от гравитационния градиент.
Неутронната звезда е най-плътният обект във Вселената след черната дупка и едно хипотетично падане към нея ще бъде почти толкова епично.
Видеото от Science Channel, имитиращо полет към неутронна звезда, не оставя никакви съмнения в това.
Дори парченце с размер на малко камъче от материала на неутронна звезда ще тежи около сто милиона тона, защото неутронната звезда е изключително плътна. Може да се каже, че гравитацията на обекта е 200 милиарда пъти по-голяма от Земята.
Масите на неутронните звезди са сравними с масата на Слънцето, но типичният радиус на неутронната звезда е само на 10-20 км. Затова средната й плътност е повече от тази на атомното ядро - средно 2.8 х 1017 кг/m³.
Тя генерира интензивно гравитационно поле, толкова силно, че всъщност може да изкриви светлината около себе си и ако сте наблизо ще видите всичките тези видове странни блещукащи ефекти на видеото.
Подобно на черните дупки, ако се приближите на около 250 км над повърхността на една неутронна звезда, тя ще започне да разтегля крайниците ви, но не мислете, че това ще бъде елегантна "спагетификация". Приливните сили могат да разкъсат дори междумолекулните връзки и в рамките на един миг ще бъдете само тънка струя атоми, връхлитащи към звездата.
И това не е всичко. Въздействието на тънката струя на атомните ви останки върху звездата ще доведе до невероятно освобождаване на енергия със скорост от 160 хиляди км/сек. Този взрив ще надмине мощта на целия ядрен арсенал на Земята.
Така че по-добре да стоим настрана от такива обекти.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15914
2
25.03 2017 в 18:28
Материята в неутронната звезда е "изродена" както по неутрони, така и по електрони, което я прави доста прозрачна, освен това температурата вътре е такава че топлинните неутрини (за които всичко е прозрачно) дейно участват в преноса на топлина навън, така че за конвективни процеси не може да се говори.
И за десерт - магнитните полета биха пръснали на молекули обект който съдържа толкова вода (парамагнетик!) като човешкото тяло много преди гравитацията.
15914
1
25.03 2017 в 18:19
Първо неутронната звезда е показана доста грапава. Обект с такава гравитация трябва да е направен от нещо много твърдо, за да оцелеят тези неравности. А толкова твърди неща няма и грапавините под микрометър при размер на цялата звезда няколко километра.
После е показана много студена и тъмна. Температурата на повърхността и е в с максимум в рентгеновия диапазон. В общия случай обаче светимостта и се губи в яркостта на акреционния диск.
Трето е много голяма. От мястото където би настъпило разкъсване на обект с размера на човек от приливните ефекти (няколко стотин км от "звездата") тя почти не би била видима с просто око. Дискът - може би, според дали има материал за него. Освен ако не си в полярната струя, в който случай тя ще те изпари и издуха надалече много преди да усетиш приливния ефект.
Четвърто е много трудно да паднеш като струя. Ще паднеш като диск, както всичкия останал материал който пада там.
Последни коментари