Археологът любител Даниел Лудин открива съкровище от 1290 римски монети в Швейцария. Всички те са изсечени от медна сплав през първата половина на 4 век сл. н. е., по времето на Константин Велики. Според изследователи тези монети са били еквивалентни на двумесечен доход на римски легионер. Това се съобщава в прессъобщение на швейцарската археологическа служба Archäologie Baselland.

Преди завземането от Рим на територията на съвременна Швейцария е била обитавана от различни келтски племена, например хелвети и винделики, които са били носители на латенската археологическа култура, както и рети - древни племена, чийто произход е свързван с етруските, но остава спорен.

Октавиан Август започва поредица от военни кампании през 35 г. пр. н. е., целящи завладяването на Алпийския регион, Ретия и Норик. Ретите са завладени около 15-13 г. пр. н. е., след което повечето от тях са унищожени или продадени в робство, а останалите са романизирани.

Римският период е белязан от урбанизацията на съвременна Швейцария. Там възникват множество селища и развита пътна мрежа, разпространяват се латинският език и римската религия. През този период са основани градове като Цюрих, Базел, Женева и Лозана. Но през 264 г., когато алеманите нахлуват в Швейцария, римляните постепенно губят контрол над тези земи. Германците окончателно ги завладяват през 5 век.

Сътрудници на швейцарската археологическа служба Archäologie Baselland съобщават за съкровище, което археологът любител Даниел Людин открива с метален детектор през септември 2021 г. по време на изследване на горска местност в близост до замъка Вилденщайн, разположен в кантона Базел-Ландс. Людин открива няколко римски монети и фрагменти от керамика, за които съобщава на професионални археолози.

_{Андреас Уол от Archäologie Baselland внимателно подготвя гърнето с монети. Кредит: Archäologie Baselland}

Пристигналите на мястото учени изваждат съда с монети заедно с околната почва за лабораторни изследвания. След като правят компютърна томография, археолозите забелязват че вътре в гърнето монетите са разделени на две части. Впоследствие се оказало, че в съда има кожа на голямо рогато животно. Археолозите предполагат, че може би монетите са принадлежали на двама различни хора.

_{Всички монети са сечени по време на управлението на Константин Велики (306-337 г. сл. н. е.). Те показват портрети на императора и неговите роднини. Кредит: Rahel C. Ackermann, Inventar der Fundmünzen Schweiz (IFS)}

Проучването показва, че монетите са направени от медна сплав с много ниско съдържание на сребро. Всички те са сечени по време на управлението на император Константин Велики (306-337 г. сл. н. е.), като най-новите образци датират от 332-335 г. Според учените всички намерени монети са приблизително еквивалентни на един златен солид с тегло 4,55 грама, тоест две месечни доходи на римски войник.

Източник: Jackpot – Ein Topf voller spätrömischer Münzen bei Bubendorf,  Archäologie Baselland

Още по темата

18/11/2020

Животът

Златни монети на 1 000 години, скрити в малка делва, са открити в Йерусалим

27/08/2020

Животът

Откриха близо килограм древни 24-каратови златни монети в Израел

10/01/2020

Човекът

Археолози откриват тайна "касичка", съдържаща златни монети на 1 200 години в Израел

21/04/2017

Човекът

Мистерия обгражда съкровище от златни монети скрито в старо пиано