20 юни 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Астрофизикът Нийл де Грас Тайсън за ползата от "безполезната" наука (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 31 декември 2015 в 08:26153191

Астрофизикът Нийл де Грас Тайсън получи през април тази година най-престижната награда за наука от Националната академия на науките. В този ден той произнася брилянтна реч, с най-добрите аргументи за ролята на науката във формирането на политиката. Вдъхновен от речта на Ейбрахам Линкълн в Гетисбърг, д-р Тайсън го прави само с 272 думи.

Тази реч също ще влезе в историята и може да я чуете и видите тук.

Представяме ви откъси от едно по-ранно пространно и много знаково интервю на Нийл де Грас Тайсън - един разговор за недооценяването на науката от обществото със Стивън Колбърт, в Академия Кимбърли в Монклер, Ню Джърси.

"Аз се опивам да убедя хората, не само обществеността, но и политиците, и хората във властта, че инвестирането във фундаменталната наука, колкото и откъсната да изглежда тя от това, което правим днес, е начин да се засеят семената, които в бъдеще ще дадат обилен плод.

Крайно е необходимо да сме достатъчно далновидни, за да правим инвестиции във фундаменталната наука. Даже в момента да не си представяте как приложението й ще ви обогати утре.

Майкъл Фарадей в 1840 г. е бил първият, който преместил магнит спрямо бобина и стрелката на прибора мигновено потрепнала, приборът, който бил включен към нея - т.е. правиш така, а се случва - ето така. Това е доста готино, ако сте нърд.

А всъщност ето какво се случва - в проводника на бобината се индуцира ток. Той го показал на колегите си, това изглеждало като един вид куриоз, играчка.

Показал го в Парламента. И те му казали: Защо? Това ли искате да финансираме? Да финансираме тази играчка? Това може да е легенда, но се казва, че Фарадей в отговор заявил, защото го попитали, каква полза ще има Британската империя и краля, той им казал: не знам каква изгода ще имате днес, но знам, че един ден ще започнете да го облагате с данък.

И действително, това явление е в основата на използването на електричеството днес и ще отминат още шейсет години преди електричеството ще достигне до домовете ни, но кой можеше да предвиди това тогава?"

***

"Квантовата механика, квантовата физика бе създадена през 30-те години. Това е наука за най-малкото, за електроните, протоните, неутроните, частици, ядра. По това време бихте казали, че физиците само пилеят парите на данъкоплатците. Кой се интересува от атома?!  Имам кон да храня, аз имам деца, аз имам .. знаете, социални проблеми. 

Но именно квантовата механика стана основа на цялата технологична революция.

Без нея нямаше да има компютри, нямаше да има нищо от това, което приемаме за даденост, вашия Ipod, iPhone, мобилни телефони, нито космическата програма ... без нашето разбиране за законите на физиката, както те действат на атомно, молекулярно и ядрено ниво. 

Без квантовата механика химиците нямаше да са наясно с периодичната таблица на елементите и тя щеше да е просто един списък от елементи. Квантовата механика ви казва защо тази колона е тук, а тази там, защо този реагира с онзи и защо онзи прави молекула с този. 

Ето такава неочаквана страна има квантовата механика

Вие ме попитахте дали има някакво откритие, което е променило изцяло начина ни на живот.

Това е квантовата механика."

***

"Историята показва, че почти всеки път, когато предполагаме, че можем да обединим теоретичните построения, ако самите теоретични построения работят сами по себе си, то има нещо, което ги прави единно цяло.

Например в 30- години имахме този експеримент .. през 30-те квантовата физика беше в играта, ние започнахме да изследваме атома и открихме, че има атомна реакция, ядрена реакция, в която някъде изчезва енергия. Ние вземаме предвид всичко, но нещо липсва. Тук има определено количество енергия, а после не достига. И се кълнем, че сме отчели всичко.
И Ферми (великият физик) казва "Обзалагам се, че има частица, която се е появила в тази реакция и която е отнесла енергията, преди да я измерите.

E = mc2  - това дарява частицата с енергия, така прави масата.

E = mc2 е във всичко и всичко е свързано с E = mc2

Работата е там, че той построи хипотезата си за частицата и нейните свойства, която обясняват ставащото. Това е именно мостът между двете построения. Тогава той каза, че е тя трябва да има толкова много енергия и трябва да е доста трудна за откриване, защото ние оградихме всичко това с олово, а тя премина право през него. Аз предлагам частица, която е трудно да се открие и тя трябва да е малка, защото има много малка маса и то няма заряд, така че е неутрална и той я нарича неутрино, "неутрално мъниче".

Той изказа хипотеза, предложи да потърсим тези частици и двадесет години по-късно те бяха открити. И сега ние ги наблюдаваме в тези реакции. 

Той построи мост, пътека  между двете построения. Практически всеки път, когато има два работещи разбирания за света и те съществуват заедно в една и съща Вселена, има нещо, което ги свързва.

Това е като електричеството и магнетизма. Първоначално открити като отделни явления, докато Фарадей и Максуел не казали: хей, чакай малко, това работи, и това работи, и въобще между тях има много общо, може би те са едно и също нещо.

Така се появява теория, която обединява и двете заедно и това е теорията на електромагнетизма.

Тази дума ви е добре позната и я приемате като една-единствена дума, но някога те са били две отделни понятия.

Така нещата се получават добре, така че защо да не продължим по този начин."

***

"За да изследваме природата в невиждани досега нива на енергия, в момента е трудно, практически невъзможно да се открие нов закон на физиката, докато си седите на бюрото - това вече е минало. 

И почти цялата история на физиката изглежда така: достигаме границата на познатото и след това да се предприеме стъпка отвъд и вие  непременно ще откриете нещо ново. Това е като да се добереш до следващия връх, преминавайки следващата долина.

Така Големият адронен колайдер, чиято енергия надвишава енергията на всички ускорители на частици, които някога са били построявани преди, може да изследва природата така, както никога преди това не сме си представяли."

***

"Ако открием частица на тъмната материя, ще е доста готино. Когато говорим за тъмната енергия и тъмната материя, ние не знаем какво ги причинява, нито за една от тях, но ние ги измерваме, тоест тяхното въздействие върху Вселената е реално, просто не знаем какво представляват.

Това е разликата с етера от преди около сто години, ние никога не сме го измервали, просто предполагахме неговото съществуване, нямаше никакви данни, нишо.

Ако се върнем към тъмната материя, тъмната енергия, ние бихме могли да ги наречем "Фред" и "Уилма", не мислете за тях като за материя и енергия, ние не знаем какво са те, не позволявайте името да ви заблуди, така че отсега нататък ще ги наричам "Фред" и "Уилма".

Така че, "Фред" и "Уилма", тези две неща може да променят играта, след като разберем какво представляват.

Това може да е нова частица, която след това да използваме в наша полза по същия начин, както знанието на квантовата физика ни даде възможност да използваме поведението на атомите и техните ядра в наша полза, тоест новото направление във физиката може да преобрази начина, по който живеем."

***

Аз съм готов да побеснея, когато чуя как хората казват "Защо да се харчат пари за космоса, когато имаме толкова проблеми на Земята"

Хората не схващат, че има период от време между най-прогресивните научни изследвания и това как те ще изменят живота ни по-късно.

Всички искат тримесечен отчет на получените ползи, това е толкова късогледо и това е началото на края на нашата цивилизация."

***

"И вие ме питате защо харчим пари за космоса, а не за Земята?! Ако са ви нужни и тези трохи, които отиват за наука, за да решите проблемите си, то вие ще получите много повече проблеми.

Ясно ли е?"

***

"И затова аз гледам на науката и технологиите и инвестициите в тях като най-важният принос в нашата икономика от всички възможни.

Проблемът е, че тези инвестиции ще се откупят не през следващото тримесечие, а след съществено по-голям времеви хоризонт, по-късно, от колкото повечето хора имат търпението , и най-вече срок, за който става преизбирането на политиците.

Необходимо е да се разбере, че инвестициите в наука изискват повече далновидност."

Страница на статията : 0102

Препоръчани материали
e-mil 31.12 2015 в 10:49 1
+ 9
- 0
Забавно е да видиш как красивият ум на Нийл ДеГрас Тайсън е представен от Том Намак, който смята, че Ромео и Жулиета са герои от американската литература. :)
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.