Астрономи са открили хиперсветим източник на променливо рентгеново излъчване, разположен в покрайнините на лещовидна галактика, пише Sci-news.
Изследователите предполагат, че този обект може да е скитаща черна дупка на 4.5 милиарда светлинни години от нас с маса от около 100 000 слънчеви маси, която първоначално е била разположена в малка сателитна галактика, блъскаща се и сливаща се с по-голяма галактика.
Статията е публикувана в списание The Astrophysical Journal.
Едно от най-честите явления, които биха могли да доведат до "скитаща" черна дупка, е сливането на галактики. Според съвременните идеи в активните галактически центрове има големи черни дупки с маси от порядъка на 105-1010 слънчеви маси.
Но пръснати из Вселената има няколко очевидни черни дупки от един по-тайнствен вид. Те имат 100 до 100 000 слънчеви маси и са от междинен клас, а същевременно много по-трудно се намират. Това се дължи основно на факта, че гравитационното привличане на черната дупка е толкова голямо, че от него не може да избяга дори светлината, така за съществуването й се съди по косвени доказателства.
Според учените както свръхмасивните, така и тези от междинен клас черни дупки могат да бъдат намерени далеч от центъра на галактиката след сблъсък и сливане с друга галактика, съдържаща масивна черна дупка.
Тези черни дупки могат да се придвижват заедно със звездите, облаците газ и прах на галактиката, която преминава през тяхната родителска галактика, и да напуснат първоначалното си местоположение. Въпреки това, тези обекти много трудно да се открие.
Сега екипът астрономи, ръководени от Данченг Лин (Dacheng Lin) от Университета на Ню Хемпшир използва рентгеновите обсерватории Чандра на НАСА и XMM-Newton на ЕКА, за да открият "скитащата" черна дупка GJ1417 + 52, лещовидна галактика, намираща се на около 4,5 милиарда светлина години от нас.
Рентгеновият източник, известен XJ1417 + 52, се намира на 17 000 светлинни години от ядрото на GJ1417 + 52.
Открит е по време на дълги наблюдения на една специална област, т.нар. Разтеглена ивица на Грот (Extended Groth Strip).
Високата светимост, според изследователите, показва, че това е вероятно черна дупка. Учените смятат, че масата й достига около 100 хиляди слънчеви маси и светимостта в обхвата на рентгеново излъчване наближава границата на Едингтън (теоретичната граница на мощността на излъчването или светимостта, отвъд която звездата или друго небесно тяло произвежда толкова много радиация, че само изхвърля в пространството повърхностните си пластове).
Астрофизиците класифицират XJ1417 + 52 хиперсветим източник на рентгенови лъчи (hyperluminous X-ray - HLX). Това са обекти, които са 10 000 до 100 000 пъти по-силно излъчващи в рентгеновия диапазон от звездна черна дупка и от 10 до 100 пъти по-силни от ултрасветимите източници на рентгенови лъчи (ultraluminous X-ray - ULXs).
В своя връх XJ1417 + 52 е около 10 пъти по-ярка от най-ярките рентгенови източници, наблюдавани за скитащи черна дупка.
Нейната изключителна яркост е вероятно, че това е една черна дупка с маса оценява на около 100 000 пъти тази на Слънцето, като се предполага, че радиация силата на заобикалящата материя е равна на гравитационната сила.
Изображение на "Хъбъл", което показва лещовидната галактика GJ1417 + 52. Изображение: NASA / ESA / Hubble
Тази "светлина" не идва от самата черна дупка, а от материала, който попада в нея. Пикът на светимостта на обекта достига своя връх в периода между 2000 и 2002 г. По време на последвалите наблюдения изследователи повече не са могли да а открият. Според учените, рентгеновото издухване се обяснява с това, че в близост до черната дупка е преминала звезда, която е била разкъсана от приливните сили. Нейната вещество се загрява при поглъщането си от черната дупка, което довежда до многократно увеличение на светимостта. Като цяло за периода 2000-2015 мощността на излъчване намалява около 14 пъти.
Въз основа на местоположението на източника и неговата светимост изследователите предполагат, че черната дупка може първоначално да принадлежи към една малка галактика, която се е сблъскала с галактиката GJ1417 + 52. В резултат на това тя губи голяма част от звездите си, но черната дупка, разположена в централната й част и околните небесни тела са се запазили.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари