21 ноември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Астрономи подтвърдиха съществуването на облаците на Кордилевски

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 октомври 2018 в 10:3121320
Реална картина на наблюденията в точке L5. Черните линии представляват траектории на спътници. J. Slíz-Balogh

Астрономи потвърдиха, че облаците на Кордилевски съществуват. Това са два мистериозни рояка космически прах в капан между конкуриращите се гравитационни полета на Земята и Луната, в две от т. нар. точки на Лагранж, съобщава ScienceAlert.

Въпреки че тези облаци са открити за пръв път преди около половин век, много учени се съмняваха в достоверността на това откритие.

Точките на Лагранж са открити за първи път през 18 век. Те са частен случай на устойчиво разположение за три тела като две от телата са много по-масивни от третото. Първите три точки са посочени от Леонард Ойлер, а малко по-късно Лагранж добавя още две.

В случая на Земята-Луна, две от тези пет точки - L4 и L5, понякога наричани троянски точки, формират равностранни триъгълници със Земята и Луната.

Карта на потенциала за комбинация от гравитационни и центробежни сили. Оцветените стрелки указват градиент към точките (червено) или обратно (син). Wikimedia Commons  По-малките обекти (в зелено) в точките на Лагранж остават в една и съща относителна позиция - малките обекти във всяка друга точка ще бъдат изтласкани от гравитационните сили. Wikimedia Commons 

Съществуването на облаците от космически прах е логично: точките на Лагранж L4 и L5 в системата Земя-Луна би трябвало да позволят събирането им на 60 градуса пред Луната и зад Луната. Теоретично междупланетарните частици могат да бъдат захванати вътре в тези точки завинаги, ако не е гравитационното смущение на още по-големи тела като Слънцето или други дестабилизиращи сили като слънчевия вятър.

През 1956 г. полският астроном Казимеж Кордилевски открива две ярко осветени зони в близост до точката на Лагранж L5 и предполага, че може да са облаци от фин космически прах, чието съществуване няколко години по-рано е предсказано от Йозеф Витковски (Józef Witkowski).

През 1961 г. Кордилевски стана първият учен, който заяви, че има фотографски доказателства за това явление на натрупване на прах, макар че наличието на дребни частици на почти 400 000 километра е трудно да се потвърди.

Според оценките на Кордилевски, приблизителната маса на тези облаци прах трябва да е доста малка - масата на всеки от тях е само около 10 хиляди тона, а диаметърът е около 10 хиляди километра.

 Изображение на праховия облак със значително усилена яркост. J. Slíz-Balogh

Сега, благодарение на нови наблюдения, резултатите от които са публикувани в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (1, 2), изследователите от Университета Eötvös Loránd в Унгария не само проучиха този феномен, но и определиха дали космическият прах ще се превърне в заплаха за бъдещите мисии.

"Кордилевските облаци са едни от най-трудните обекти за откриване и макар че са близки до Земята като Луната, те в голяма степен са пренебрегвани от изследователи в астрономията", коментира водещия автор на изследването, астрономът Джудит Слиц-Балог (Judit Slíz-Balogh). "Подтвърждението, че нашата планета има прашни псевдо-спътници в орбита до нашата лунна съседка, звучи много интригуващо".

В първата статия на проучването, изследователите правят модел как облаците на Кордилевски (KDC) може да се образуват, с почти 2 милиона симулации на частиците, което потвърждава, че области от междупланетен прах ще останат в капан в L5, дори и само временно, преди да се разпръснат дни по-късно, в зависимост от орбиталните конфигурации.

"Според нашите компютърни симулации KDC имат непрекъснато променяща се, пулсираща и въртяща се форма, освен това, вероятността прахови частици да влясат в капана е случаен резултат на случайно постъпващи частици и техните случайни вектори на скоростта", пишат авторите. "Затова структурата и плътността на частиците на KDC не са постоянни."

Във втората част на изследването си учените се опитват да заснемат самият феномен.

След няколко месеца непрекъснати наблюдения в безоблачни и безлунни нощи в Унгария екипът успя да заснеме и така да предостави доказателства за облака на Кордилевски в L5, като използва техника, наречена последователна образна поляриметрия, за да открие бледите частици.

"Тъй като облакът от прах се осветява от пряка слънчева светлина, бледата светлина, разсеяна от праховите частици, може да бъде наблюдавана и фотографирана от земната повърхност с достатъчно чувствителни детектори", обясняват авторите.

"Заключаваме, че за пръв път наблюдавахме и регистрирахме поляриметрично KDC около точката на Лагранж L5 на Земята и Луната".

Засега фотографското доказателство за подобен облак в L4, е нещо, което все още трябва да се разглежда като хипотетично, но новото изследване подкрепя изводите на Кордилевски отпреди почти 60 години.

В дългосрочен план проучването има много повече последици, отколкото просто междупланетни частици, които се въртят около Земята.

По същия начин, по който естествените орбитални спътници се събират в точките L4 и L5, космическите кораби също използват точките на Лагранж като стабилни зони за сонди и космически телескопи.

Това са доста удобни места "за паркиране" и не е зле да се знае, че тук има и малко прах.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.