12 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

България е най-„плахият иноватор“ в Европа

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 07 юли 2016 в 13:5919490

България е „плах иноватор“ и остава най-слабо представящата се страна сред 28-те в ЕС поради структурно недофинансиране, слаба връзка наука-образование-бизнес, разпокъсано финансиране в различните сфери и липса на стратегически фокус на интервенциите в тази област, пише в прессъобщение Сметната палата.

Поводът е наскоро приключилият одит „Принос на Хоризонт 2020 за постигане на целите на Националната програма за развитие (НПР) България 2020 и националните стратегически документи“ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г.

Одитът е извършен в сътрудничество с Европейската сметна палата и одитната институция на Португалия.

„Хоризонт 2020“ е осмата рамкова програма за научни изследвания и иновации, която се изпълнява от Европейската комисия, за да се изградят общество и икономика на Европейския съюз, основани на знания и иновации. Програмата е с важна роля за осъществяването на целите в НПР „България 2020“. В нея е заложена национална цел за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в размер на 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

Изводът от одита е, че приносът на „Хоризонт 2020“ като финансов механизъм за подкрепа на науката и иновациите е незначителен. Той се налага след като се съпоставят 656-те млн. лв. разходи за НИРД в България за 2014 г. (по предварителни данни на НСИ от края на 2015 г.) и стойността на финансираните по програмата 91 български проекта в размер на 27 млн. лв.

България е „плах иноватор“ и остава най-слабо представящата се страна сред 28-те в ЕС поради структурно недофинансиране, слаба връзка наука-образование-бизнес, разпокъсано финансиране в различните сфери и липса на стратегически фокус на интервенциите в тази област.

В сравнение с останалите държави-членки страната ни изостава по дела на инвестициите в НИРД спрямо БВП (0,8 на сто), като след нея са само Румъния (0,38 на сто), Латвия (0,68 на сто) и Хърватска (0,79 на сто).

Финансираните проекти от всички държави по „Хоризонт 2020“ към 09.02.2016 г. са общо 5 306, на стойност над 9,5 млрд. евро с общо 23 212 участници. Българските участници са 121 (0,52 на сто), финансираните проекти от България са 91, а финансовият принос е 13 898 848 евро, което е 0,15 на сто от всички финансирани проекти на държавите членки.

Финансираните проекти, по които България е координатор, са 10 на стойност 810 705 евро. Успеваемостта на проектните предложения с български участници е 4,05 на сто (финансов принос), което представлява най-ниско ниво на успеваемост сред страните от ЕС. Средното ниво на успеваемост на участници с проекти по „Хоризонт 2020“ за ЕС е 13,37 на сто.

България заема 19-то място по брой на оценители на проектни предложения от държавите от ЕС. Това показва наличие на научен потенциал в България, но липсва адекватна научна инфраструктура, информация и помощ за успешно участие в подкрепа на целите на „Хоризонт 2020“.

Предвид ниската успеваемост на български проекти, предприетите действия не са достатъчни за създаване на условия за насърчаване на активността и за повишаване на приноса на българските учени изследователи за постигане целите на „Хоризонт 2020“.

Отговорно за осъществяването на националната ни политика в областта на научните изследвания е Министерството на образоването и науката, а в областта на иновациите - Министерството на икономиката.


Ето още констатации и оценки от одита:

В областта на научната дейност и иновациите са разработени и приети: Национална програма за развитие България 2020; Национална програма за реформи на Република България; Национална стратегия за развитие на научни изследвания 2020 и Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България. При определяне на политиките за научните изследвания и иновации в тях не е използван интегриран подход. Това налага чести изменения, за да се синхронизират приоритети, дейности и междинни индикатори.

За постигането на националната цел - относителен дял на инвестиции в НИРД в размер на 1,5 на сто спрямо БВП, в плановете за действие за изпълнение на стратегиите са заложени мерки и дейности, но за тях не е предвиден бюджет и липсват количествени индикатори за измерване и мониторинг, което крие риск за ефективното им изпълнение.

Механизмът за взаимодействие и координация между всички участници, ангажирани с функции по „Хоризонт 2020“ на национално ниво, не е достатъчно ефективен. Припокриват се функциите на създадените национални съвети. Липсват ясно определени отговорности на националния координатор.

В Министерството на образованието и науката не е създаден достатъчен капацитет за координация, мониторинг и контрол за изпълнение на целите по „Хоризонт 2020“.

На национално ниво не е предвидено разработване на механизъм за подготовка на приоритети и одобряване на позициите на Република България във връзка с „Хоризонт 2020“, които представителите в програмните комитети да представят на заседания на ЕК. Липсва адекватна политика от българските представители в програмните комитети по „Хоризонт 2020“, които да лобират за определяне на тематични приоритети, съответстващи на интересите и възможностите на българските организации. Цялостната политика, координация и действие в тази посока следва да се подобри, за да се защити в най-пълна степен българския интерес при изпълнение на целите на „Хоризонт 2020“.

Бенефициентите срещат трудности да си осигурята необходимата информация и помощ за ефективно участие по „Хоризонт 2020“. На електронната страница на „Хоризонт 2020“, поддържана от МОН, липсват база данни с представителите на неакадемичния сектор и на бизнеса, участници в „Хоризонт 2020“, информация за успешните проекти с българско участие.

През одитирания период не са реализирани предвидените действия за подпомагане на подготовката на проектната документацията и не са провеждани специализирани обучения за изграждане на проектни умения на националните контактни лица. Това оказва негативно влияние върху подготовката на българските проектие.

Участниците в националната контактна мрежа осъществяват дейностите си по „Хоризонт 2020“ в допълнение към основните задължения в организацията, в която работят, без да са осигурени стимули за ефективно изпълнение на техните функции.

За стимулиране на българските учени и изследователи за участие по „Хоризонт 2020“ от съществено значение е начинът на формиране на тяхното възнаграждение. Заплащането на българските научни изследователи по линия на „Хоризонт 2020“ изостава значително от страните в ЕС. Възприетият механизъм на заплащане не отразява реалните научни постижения и принос, демотивира учените от по-слабо развитите в икономическо отношение държави, стимулира миграция на учените към икономически най-развитите държави в ЕС. Необходима е промяна на принципа за определяне на възнагражденията и базата на заплащане в научните организации и висшето образование при участие по проекти, финансирани от „Хоризонт 2020“.

При изпълнение на проектите по-голямата част от бенефициентите срещат трудности, свързани с отпускането на кредит от банките за осигуряване на средства за самоучастие, поради липсата на подходящи финансови инструменти.

Голямото текучество на ръководен и експертен персонал и съвместяването на отговорности в дирекция „Наука“ в Министерството на образованието и науката не създават подходящи условия за ефективно изпълнение на функциите по „Хоризонт 2020“.

От Националния координатор не са предприети действия за контрол на националната контактна мрежа във връзка с предоставяне на отчетни доклади, не са извършвани анализи за резултатите от конкурсите, средната успеваемост на проектите, проблемите, трудностите при разработването на проектните предложения, причините за отхвърляне на проектите и възможностите за постигане на целите. Това не осигурява адекватен мониторинг върху дейността на националната контактна мрежа и условия за предприемане на действия за подобряване на участието и приноса по „Хоризонт 2020“.


Одитният екип дава 11 препоръки към министъра на образованието и науката и 5 препоръки към министъра на икономиката, а срокът за изпълнението им е шест месеца.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
5 изненадващи факта за Коледа
5 изненадващи факта за Коледа
24 декември 2019 в 00:135428
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.