22 октомври 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Буран: Историята на забравената съветска совалка, която летеше сама *

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 април 2016 в 08:51 124804

Космическите совалки отдавна са в историята и днес за тях напомнят единствено имената им: "Ентърпрайс" (Enterprise), "Чалънджър" (Challenger), "Буран" (Buran)... 

Всъщност последната е съветският отговор на американската космическа програма от периода на Студената война. Програмата по изграждането ѝ продължила достатъчно дълго, за да бъдат похарчени непосилни за правителството суми, а резултатът от нея останал спорен, пише Брайън Хардуърк от "Нешънъл Джиографик". 

"Буран" (идва от буря, бел. ред) има само един полет в космоса. Совалката обикаля Земята на 15 ноември 1988 г. за три часа и половина без екипаж на борда. Историята на "Буран" не приключва само с успешното ѝ изстрелване в орбита. 

Идеята на съветските учени да създадат космически кораб е обмисляна десетилетия наред, но със стартирането на американската космическа програма в началото на 1970 година тя само форсира интереса на СССР да конструира своя совалка. (През април 1981 г. е първият успешен полет на американската совалка е "Колумбия" (Columbia).

Съперничеството в годините на Студената война и страхът от въоръжаването е това, което кара Съветския съюз да хвърли усилия в отговор на американските постижения, разказва Катлийн Луис, куратор в Националния космически музей.

По това време обяснението на властите било, че совалката ще се използва за прехващане и унищожаване на вражески сателити. В тези години Съветският съюз е бил във възхода си и е правил всичко възможно да се конкурира с военните технологии на САЩ, разказва Луис. Решението да се построи совалка като конкуренция на американската космическа програма обаче не се понравило на много от съветските учени по това време, които смятали, че програмата източва средства, които били необходими за други приоритетни проекти. 

Въпреки възраженията, съветското правителство не само, че не прекратило програмата, но я разширило и увеличило бюджета ѝ. 

В пика на конструирането на "Буран" в проекта били ангажирани повече от 150 хил. инженери, учени, техници. Имало и нискоквалифицирани работници, които не били съвсем наясно с какво са ангажирани. Първоначално програмата била секретна, но съвсем скоро много хора научили за нея. През 1982 година австралийски разузнавателен самолет заснел руски наподобяващ американска совалка. 

"Буран" има поразително сходство с американския си събрат, тъй като дизайнерите му използвали откраднати от съветското разузнаване технически спецификации. Въпреки това съветската совалка имала и някои съществени и важни различия. 

Най-опитните съветски военни пилоти направили първите тестови полети в земната атмосфера, въпреки че "Буран" е конструиран да лети без пилоти. При единствения си полет в космоса совалката прави най-забележимото си постижение - тя каца изцяло контролирана от компютър.

Съществена е разликата и в ракетните двигатели, които изстрелват совалките. Огромната ракета "Енергия" била най-мощната за времето си. Това позволявало изстрелването на по-големи товари. Докато американската совалка можела да превози ограничен товар, съветската ракета била в състояние да изстреля в космоса почти всичко с обща тежест до над 100 тона. Подобно постижение било истинско предизвикателство, особено в сянката на американската програма "Звездни войни", която предвиждала създаването на постоянни космически станции. 

Заради колапса на съветската икономика проектът не е завършен. Ракетата "Енергия" споделя съдбата на "Буран" и никога повече не полита. През 1993 година президентът Борис Елцин официално прекратява програмата. През 2002 година "Буран" беше разрушена при инцидент в хангар на космодрума "Байконур", при който загинаха 8 души. Има още две совалки, които са били ползвани за целите на изпитанията. Те са изоставени на съдбата - едната е в космодрум в степите на Казахстан, а другата е във военновъздушната база "Жуковски", в близост до Москва. 

Други две совалки обаче бяха показани публично. Едната от тях обиколи света с шлеп и дори беше показана през 2000 година по време на летните олимпийски игри в Сидни. В момента тя се съхранява в музея на техниката в германския град Шпайер. Вторият тестов космически кораб е бил използван като част от конструкцията на ресторант в московския парк "Горки". През 2014 г. тя е изложена в специална изложба, посветена на постиженията в руската икономика. 

____

*Статията е публикувана със съкращения от онлайн изданието news.nationalgeographic.com.



Рейтинг :
19.04 2016 в 18:47 4
+ 16
- 6
Номер 3, ясно. Буран е провал, защото се приземи сама, а катастрофите с Чалънджър и Едневър явно са били триумфи на американската космонавтика, но просто никой не е разбрал.
Американците нямат доверие на руската космическа техника и имат нещо много по-добро, сигурно затова изстрелват всичките си космонавти към МКС с помощта на руски кораби Союз. Това, че след пенсионирането на совалките им реално нямат носител, който да свърши това, е просто малка подробност в пейзажа. Друга малка подробност е че по незнайни причини янките продължават да купуват руския двигател РД-180 за собствените си ракетни пускове, който работи по т.нар. затворена схема. Разбира се, това не е защото той е най-мощния кислороден ракетен двигател в света, а ей тъй, от желание просто да помогнат на братушките да се съвземат от санкциите, които пак те им налагат. Изобщо цялата американска космонавтика е един триумф, пък руснаците летят на лади и москвичи.

Рейтинг :
18.04 2016 в 14:37 3
+ 8
- 15
Един голям руски провал, който завърши като скрап. Американките летяха 30 години, тази литна само веднъж и то 10 години след американските.Много пари на вятъра за да казват руснаците, че Буран летял сам. :)

Рейтинг :
17.04 2016 в 19:48 2
+ 19
- 1
Абе, какъв е смисълът да ограничавате коментрите до 1000 знака, след като грешките, които правите искат по-дълго обяснение?

Разликата не е в совалките, а в стартовия комплекс.
В американския вариант совалката беше неделима част от стартовия комплекс - двигателите на совалката помагат на ускорителите. А в съветския вариант ракетата е позволявала излитане с друг товар, вместо совалка. Но това вече няма нищо общо с "Буран", защото не е кораб за многократно използване.

Рейтинг :
17.04 2016 в 19:47 1
+ 24
- 2
Въпросният Брайън от "Нешънъл Джиографик" не е Хардуърк, ами ХаНдуърк.

"Буран" не означава "буря", както погрешно сте преписали, а "виелица" и то конкретен вид виелица, защото в Казахстан правят разлика. На руски "буря" си е буря.
Съответно не лъжете, че бележката е на редактора, защото я има и в оригиналната статия, (само дето и те са сбъркали, че думата е руска)!

Товароподемността на ракетата "Енергия" от 100 тона не е такова предизвикателство, каквото си мислите. "Сатурн-5" е вдигала 140 тона и то 20 години преди "Енергия".

А това за товароподемността сте го разбрали съвсем грешно. Самата съветска совалка можеше да вдигне около 27-30 тона на ниска орбита, тоест горе-долу, колкото американската, което е естествено, понеже двете бяха почти идентични.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.