02 декември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Черепът на „Човека дракон“ може да е неуловимият Денисов човек или нов вид Homo sapiens

Новият човешки вид „Човекът дракон“ може да е по-близък до нас от неандерталците

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 юни 2021 в 00:01 98980
Масивен, забележително запазен череп от Китай може да разкрие дълго търсеното лице на Денисовия човек. Кредит: Ni et al.
Свързани новини

Черепът на древен човек, открит в североизточен Китай, може да принадлежи на неизвестен досега човешки вид, който учените са нарекли Homo longi или „Човекът дракон“, съобщават три нови проучвания.

Добре запазеният череп на Човекът дракон е най-големият регистриран череп на представител на рода Homo и има потенциала да промени начина ни на разбиране за човешката еволюция. 

Авторите на новите проучвания твърдят, че новият вид принадлежи към сестринска група на H. sapiens и по този начин дори са по-близък роднина на хората от неандерталците. Други изследователи поставят под въпрос тази идея за нов вид и анализа на екипа на човешкото родословно дърво. Но те подозират, че големият череп има също толкова вълнуващ произход: Те смятат, че това може да е дълго търсеният череп на Денисов човек , неуловим човешки прародител от Азия, известен главно от ДНК.

Древният човешки фосил е известен като черепът от Харбин, се намира в Музея по геология на науката в Университета Хъбей GEO.

„Фосилът от Харбин е една от най-пълните вкаменелости на човешки череп в света“, разказва авторът Цян Дзи (Qiang Ji), професор по палеонтология от Университета Хъбей GEO. "Този фосил е съхранил много морфологични детайли, които са от решаващо значение за разбирането на еволюцията на рода Homo и произхода на Homo sapiens".

Съобщава се, че черепът е открит през 30-те години в град Харбин в китайската провинция Хейлундзян. Масивният череп може да побере мозък, сравним по размер с този на съвременните хора, но има по-големи, почти квадратни очни кухини, дебели гребени на челото, широка уста и големи зъби.

Учените смятат, че черепът произхожда от мъж на около 50-годишна възраст, живял в гориста, заливна среда като част от малка общност.

Реконструкция на Човека дракон в местообитанието му. Кредит: Chuang Zhao

„Подобно на Homo sapiens, фората от вида Homo longi са ловували бозайници и птици, събирали плодове и зеленчуци и може би дори ловили риба“, отбелязва авторът Сидзюн Ни (Xijun Ni), професор по приматология и палеоантропология в Китайската академия на науките и Университета Хъбей GEO.

Като се има предвид, че индивидът от Харбин вероятно е бил много голям по размер, както и мястото, където е намерен черепът, изследователите предполагат, че H. longi може да е бил адаптиран за сурови условия, което им позволява да се разпръснат из цяла Азия.

История като от филм за Индиана Джоунс

Историята на черепа на Човекът дракон е достойна за филм за Индиана Джоунс. Съобщава се, че китаец го е открил през 1933 г. в град Харбин, в Хейлундзян, най-северната провинция на Китай. Въпреки това човекът (чието име се държи анонимно от семейството му) е работил като общ работник за японските нашественици и е избрал да не предаде черепа на японския си шеф. Вместо това „го погреба в изоставен кладенец, традиционен китайски метод за укриване на съкровища“, пишат изследователите в проучването.

Черепът е останал там в продължение на 85 години, оцелявайки по време на японската инвазия, гражданската война, комунизма и Културната революция, разказват изследователите. Преди мъжът да умре, той казва на семейството си, което изважда фосила през 2018 г. и по-късно го дарява на Музея по геология на Университета в Хъбей GEO.

Уникален череп

Изследователският екип досега не е виждал подобен череп.

"Главата му е била огромна - съдържаше голям мозък - с дълга, ниска форма и масивен хребет над очите", обяснява съавторът на изследването Крис Стрингер (Chris Stringer), ръководител на Центъра за изследване на човешката еволюция в Природонаучния музей в Лондон. "Лицето, носът и челюстите му са били много широки и е имал големи очи. Но лицето му е били с ниска височина, с деликатни скули и беше прибрано под мозъка, както при съвременен човек".

Учените са открили леки вдлъбнатини в горната част на главата на Човека дракон, които може да са от излекувани от рани, "но нямаме доказателства за причината за смъртта", коментира Стрингер. По-нататъшен анализ установи, че черепът вероятно принадлежи на мъж, починал на около 50-годишна възраст.

„Въпреки че показва типични архаични човешки черти, черепът от Харбин представя мозаечна комбинация от примитивни и производни признаци, отличаващи се от всички останали преди това известни видове Homo“, коментира Дзи. Затова и видът получава името Homo longi.

Човекът дракон ( Homo longi ) е имал огромна глава и масивни вежди. Кредит: Chuang Zhao

Резултатите предполагат, че черепът и няколко други вкаменелости от Китай образуват трета линия от хора, които са живели успоредно с неандерталците и H. sapiens , разказва Стрингер. Фамилното дърво показва, че новоописаният H. longi е по-тясно свързан с H. sapiens, отколкото неандерталците, добавя палеонтологът. Според него H. longi "споделя с нас по-скорошен предшественик, отколкото с неандерталците".

Време и място

Съобщава се, че човекът, който е открил черепа, го е намерил, докато е работил на моста Дунцзян в Харбин. За да проверят това твърдение, изследователите провеждат поредица от геохимични анализи - те разглеждат с технологиите рентгенова флуоресценция (XRF), редки земни елементи (REE) и стронциевите изотопи (вариация на стронций) - за да изследват уникалния химически състав на черепа. Резултатите подкрепят твърдението. Химичният състав на черепа от от Харбин е подобен на този на вкаменелостите от хора и други бозайници, открити в района на Харбин, които датират от средния плейстоцен (отпреди 2,5 милиона до 11 700 години) до холоцена (отпреди 11 700 години до днес). Пръстта, набита в носната кухина на черепа, дори е имала съвпадащи изотопни състави на стронций със седиментна сърцевина, пробита близо до моста Дунцзян, установиха изследователите.

Екипът е датирал черепа и като е разгледал регионалната стратиграфия (геоложките слоеве) и е определил черепа вероятно от горната формация Хуаншан, която датира от между 309 000 и 138 000 години. Изследователите са успели да ограничат този времеви прозорец, като са взели малки проби от черепа, за да изследват скоростта на разпадане на радиоактивния елемент уран, метод, който разкрива, че черепът е на възраст поне 146 000 години, датиращо го от епохата на средния плейстоцен.

Реконструкция на човешкото родословно дърво

Новопостроено родословно дърво, показващо черепа от Харбин (Човекът дракон, в жълто) като нова линия на ранните хора. Кредит: Ni et al.

И така, използвайки поредица от геохимични анализи, Дзи, Ни и техният екип датират фосила от Харбин на най-малко на 146 000 години, поставяйки го в средния плейстоцен, който е динамична епоха на миграция на човешки видове. Те предполагат, че H. longi и H. sapiens е възможно да са се срещали през тази епоха.

"Виждаме множество еволюционни линии на видовете и популациите на Homo, съществуващи едновременно в Азия, Африка и Европа през това време. Така че, ако Homo sapiens наистина е стигнал до Източна Азия толкова рано, има вероятност да взаимодействали с H. longi, и тъй като не знаем кога е изчезнала групата от Харбин, е можело да има и по-късни срещи“, отбелязва Стрингер.

Поглеждайки по-назад във времето, изследователите откриват също, че Homo longi е един от най-близките ни роднини хоминини (групата, която включва нас Homo sapiens и нашите непосредствени предци), дори е възможно H. longi да са по-тясно свързани с нас от неандерталците.

"Широко разпространено е мнението, че неандерталецът принадлежи към изчезнала линия, която е най-близкият роднина на собствения ни вид. Въпреки това, нашето откритие предполага, че новата линия, която идентифицирахме и включва Homo longi, е истинската сестринска група на H. sapiens", обяснява Ни.

Сравнения между черепите на Пекинския човек, Маба, Джиниушан, Дали и черепа от Харбин (отляво надясно). Кредит: Kai Geng

Реконструкцията на човешкото родословно дърво разкрива още една сензация: Общият прародител, който хората споделят с неандерталците, вероятно е живял преди повече от 1 милион години, което е около 400 000 години по-рано, отколкото учените са смятали преди, казват изследователите.

„Времето на разделяне между H. sapiens и неандерталците може да е дори по-далеч в еволюционната ни история, отколкото обикновено се смята - преди един милион години“, отбелязва Ни.

Изследователите заявяват, че откритията, направени благодарение на черепа от Харбин, имат потенциала да пренапишат основните елементи на човешката еволюция. Техният анализ на историята на живота на Homo longi предполага, че това са били силни, здрави хора, чиито потенциални взаимодействия с Homo sapiens може да са оформили и нащата история от своя страна.

„Като цяло, черепът от Харбин предоставя повече доказателства, за да разберем разнообразието и еволюционните връзки между тези разнообразни видове и популации на рода Homo “, коментира Ни. „Открихме отдавна изгубената ни сестра“.

Наистина ли Човекът дракон е денисовец?

„Бях изненадан от получената филогения [анализ на родословното дърво], свързваща го с H. sapiens, а не с H. neanderthalensis, но нашите заключения се основават на анализа на големи количества данни“, отбелязва съавторът на изследването Крис Стрингер (Chris Stringer), ръководител на Центъра за изследване на човешката еволюция в Природонаучния музей в Лондон.

Това тълкуване обаче е спорно - изглежда възможно този череп да принадлежи на мистериозния Денисов човек, смятат други учени. Палеоантропологът Марта Миразон Лар (Marta Mirazón Lahr) от Университета в Кеймбридж, която не е участвала в работата, казва, че „е скептична към твърденията за отдавна изгубената сестра на хората“. Но тя и други са развълнувани от находката.

„Това е прекрасен череп. Мисля, че това е най-добрият череп на денисовец, който някога сме имали”, коментира палеоантропологът Жан-Жак Хюблин (Jean-Jacques Hublin) от Института за еволюционна антропология, „Макс Планк”.

Мнозина смятат, че денисовците "са еволюирали от родова форма, наречена Homo heidelbergensis / rhodesiensis, която се е разпространила от Африка преди около 600 000 години в Евразия. В Европа Homo Heidelbergensis еволюира в неандерталци, а в Азия - в денисовци", обяснява Силвана Кондеми (Silvana Condemi), палеоантрополог в Университета в Марсилия, Франция.

„Прочетох внимателно анатомичното и филогенетичното изследване“, каза Кондеми. "Публикуваните данни ме карат да разглеждам този фосил като такъв, който може да бъде на Денисов човек".

Тази карта показва къде са открити останките от Човека дракон и неговите връзки, както и други ранни човешки видове. Кредит: Ni et al.

Допълнителен 3D тест, известен като геометричен морфометричен анализ, може да хвърли светлина върху идентичността на черепа, смята Фернандо Рамирес Роци (Fernando Ramirez Rozzi), директор на изследването, специализирано в човешката еволюция във френския Национален център за научни изследвания в Париж. Този анализ позволява на учените да сравняват стотици признаци наведнъж и да определя кои черти са най-важни за разграничаването на нова група.

Аналог от тибетска пещера

В рамките на групата от китайски вкаменелости новият череп е най-тясно свързан с челюстна кост от пещерата Сяхъ (Xiahe) в Тибетското плато. Протеините в тази челюстна кост, както и древната ДНК в отложенията в пещерата, категорично предполагат, че това е Денисов човек, близък роднина на неандерталците, който е живял в пещерата Денисова в Сибир преди и преди 280 000 до 55 000 години и е оставил следи от ДНК в съвременните хора. Към днешна дата единствените ясно идентифицирани вкаменелости на денисовец са костичка от фаланга на пръст, зъби и фрагмент от черепна кост от Денисовата пещера. А огромният, „странен“ молар от новата находка е подобен на кътниците от пещерата Денисова, казва Бенс Виола (Bence Viola), палеоантрополог от университета в Торонто.

Засега авторите на статията не искат да рискуват да унищожат зъба или друга кост, за да получат ДНК или протеин. Но други изследователи се надяват това да се случи скоро. Виола, от друга страна, се надява, че един ден, „най-накрая ще мога да погледна в очите денисовец“.

Авторите на статията признават, че находката може да е на Денисов човек.

„Мисля, че черепът от Харбин със сигурност може да бъде на Денисов човек, за което свидетелства много големия кътник с разтерени корени и тясната филогенетична връзка с челюстната кост от Сяхъ, която може да бъде на денисовец“,  казва директно Стрингер, който е и съавтор на два от документите. "Но докато нямаме пълен денисовски геном с пълен череп (или още по-добре, пълен скелет!), не можем да разрешим този въпрос както трябва, а само да говорим за вероятности".

Справка:

The Innovation, Shao et al.: "Geochemical provenancing and direct dating of the Harbin archaic human cranium" www.cell.com/the-innovation/fu … 2666-6758(21)00056-4 DOI: 10.1016/j.xinn.2021.100131

The Innovation, Ji et al.: "Late Middle Pleistocene Harbin cranium represents a new Homo species" www.cell.com/the-innovation/fu … 2666-6758(21)00057-6 DOI: 10.1016/j.xinn.2021.100132

The Innovation, Ni et al.: "Massive cranium from Harbin in northeastern China establishes a new Middle Pleistocene human lineage" www.cell.com/the-innovation/fu … 2666-6758(21)00055-2 DOI: 10.1016/j.xinn.2021.100130

Източници:

New human species 'Dragon man' may be our closest relative
Laura Geggel, Live Science

'Dragon man' fossil may replace Neanderthals as our closest relative
 Cell Press

Stunning ‘Dragon Man’ skull may be an elusive Denisovan—or a new species of human, Sience magazine


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.