Съвременните методи за предсказване на времето се основават на измерване на атмосферното налягане, влажността на въздуха, облачността, температурата, нивото на валежите.
Преди появата на прецизните инструменти, хората са се опитвали да разберат дали утре ще вали по цвета на вечерното и утринното слънце. Древните метеоролози не са знаели какво предизвиква дъжда, вятъра.
Сега учените могат да кажат, че цветът на залезa прогнозира времето не по-точнo от хвърлена монета.
Всъщност залезите и изгревите винаги са оцветени в оранжеви тонове. Това се дължи на промяна на ъгъла, под който преминава слънчевата светлина към наблюдателя. Колкото повече човек се отдалечава от Слънцето заради въртенето на Земята, толкова повече намалява ъгъла на падане на лъчите и следователно се увеличава пътят на светлината през атмосферата.
Дължина на вълната характеризира разстоянието между най-близките максимуми или минимуми. Колкото по-къса е вълната, толкова е по-трудно да заобиколя препятствията. Ето защо късовълновата радиация е толкова опасна - частиците се сблъскват буквално с всичко, което срещат по пътя си, пренасяйки енергия и различни йонизирани съединения.
Вълните на такова лъчение са в доста широк диапазон, но окото ни е в състояние да възприема интервала от 400 до 760 нанометра. Долната част на тази граница е виолетова, а горната част - червена. Приблизително от 550 нанометра до 600 се намира жълтата светлина, която в горната граница се превръща в оранжева. Интервалът от 500 до 550 нанометра е на зеленото, а под него е синьото, което постепенно се превръща в виолетово.
Спектър на слънчевата светлина. Wavelength Lighting
Изглежда, че съставът на атмосферата (облаци, водна пара, изпарения и прах, частици) се отразява на разсейването, светлината и променяйки цвета на изгревите и залезите. Колкото повече се разсейва светлината, толкова по-дълги стават вълните. Но работата е там, че цветът на небето се определя от разсейването на светлината или газовите молекули, съставляващи въздуха или облаците в средната и горната част на тропосферата от 5 км и повече. В средните ширини тези облаци нямат нищо общо с метеорологичните явления на повърхността. Облаците, които са свързани с времето, са разположени предимно на височина от един до 4 километра, а димът и прахът обикновено се съдържат в значително количество само в долните 1.5-2 км на атмосферата, така че те не влияят на дисперсията на светлината.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари