Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
20 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 23 май 2017 в 11:2051330
Ръководителите на научния екип, направил откритието: Спасов и проф. Мадлен Бьомле (на скайпа) Снимка: НаукаOFFNews

Първият предтеча на хората е бродел преди около 7.2 милиона години из тогавашните савани не в Африка, а по нашите земи.

Тази сензационна новина от световно значение бе съобщена днес, 23 май, на пресконференция в БАН.

Откритието е плод на усилията на международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, като съръководител на екипа заедно с проф. Мадлен Бьоме (Madelaine Böhme) от Зенкенбергския център за човешка еволюция към Университета в Тюбинген е и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. От българска страна участва и д-р Латинка Христова.

Проф. Николай Спасов изнесе кратка презентация за това откритие, което преобръща досегашните представи за произхода на човека от Африка. На скайп-връзка се включи и проф. Мадлен Бьоме от Тюбинген.

Новината стана водеща в световните списания от снощи, когато точно в 21:00 излязоха две публикации в PLoS ONE.

"Тъй като ние, хората, сме егоцентрици и смятаме, че светът се върти около нас, нашата собствена история ни е много по-интересна, отколкото на който и да е древен вид. Един от важните въпроси, на които се опитва да отговори палеоантропологията, която се занимава с въпросите на физическата еволюция на човека, е кога се отделя човешката линия от линията на шимпанзето и къде", коментира проф. Спасов.

Според популярните теории днес разделянето е станало преди около 5-8 милиона години и това се е случило в Африка.

Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE, представят друг „сценарий“ за началото на човешката история.

"Еволюционната линия на човека се е зародила в Източното Средиземноморие преди малко повече от 7 милиона години", заяви проф. Спасов.

Доказателства за това са два фосила, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).

В първата статия авторите описват останките и показват, че и двете вкаменелости принадлежат към един и същи вид - изкопаемия хоминин* (представител на човека и неговите предшественици) Graecopithecus freibergi. С помощта на компютърна томография, която показва вътрешните структури на фосилите, научният колектив доказва, че има основание Graecopithecus freibergi да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Сливането на корените на зъба, намерен в Азмака, е явен белег, че става въпрос точно за хоминин. При всички по-ранни хоминиди (хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани), включително уранопитека, корените са ясно раздалечени и не се наблюдава никакво срастване. Нещо повече, в сравнение сахелантропът (Sahelanthropus), открит в Чад, който досега се смяташе за първия хоминин, корените са по-раздалечени. Това означава, че по-древният най-малко с няколко стотици години гръкопитек има по-голямо основание да се нарече хоминин, предшественик на човека от сахелантропа.

Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи.

Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е 7.24 млн. год., а тази от Пиргос - 7.175 млн. год.

Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколкостотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен.

С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и Източното Средиземноморие, а не с Екваториална Африка, както се приемаше до момента. 

"Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс (Yves Coppens) изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story. Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една “North Side Story", коментира проф. Спасов.

На въпрос на НаукаOFFNews "Защо и как се е отзовал в Африка хомининът от Балканите?", проф. Спасов отговори: "Все още не можем да кажем, но нали разбирате, че всеки отговор с много факти създава поне още десет нови въпроса, тука са нужни нови факти".

Възможно е това да са климатични причини, отговори от своя страна проф. Мадлен Бьоме. Както цялата тази фауна, която съществува в Африка, поради това, че климатът е съвсем друг, тя отдавна не съществува в Европа.

Откритието ще бъде обосновано на конгрес в Атина в началото на септември, където се очаква да се чуят и опонентите на хипотезата.

Колективът ще продължи работата си - предстоят разкопки в Азмака в началото на юни. Планират се и други изследвания в съседни страни, в Пиргос, Гърция, а също и в Македония есента, където има находище на същата възраст. 

"Така, че нашите приятелци накрая може да се окажат прави, че човекот е настанал во Македония", завърши шеговито проф. Спасов.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.