Чудовищен древен кайман оставя 46 следи от зъбите си в крака на земен ленивец

Ивайла Сопотенска Последна промяна на 01 септември 2020 в 00:13 6003 0

Кредит Jorge A. González/ François Pujos and Rodolfo Salas-Gismondi, Biology Letters 2020

Художествена възстановка на младия Purussaurus, атакуващ земния ленивец Pseudoprepotherium в блато в прото-Амазония.

Преди около 13 милиона години земен ленивец се оказва твърде близо до ръба на водоем, където кайман дебне своята плячка. Атаката вероятно е светкавична и в резултат влечугото оставя почти 50 отпечатъка от зъбите си в задния крак на ленивеца, разказва нова публикация в Biology letters.

Повечето от следите са плитки, но по-големите, които пробиват тибията (големия пищял), предполагат, че челюстта на каймана вероятно се е затворила върху крака на ленивеца, причинявайки сериозни рани.

Според Родолфо Салас-Гисмонди (Rodolfo Salas-Gismondi) от Университета Кайетано Хередиа в Лима, Перу, няма начин ленивецът да е оцелял нападението, а и в костта няма наличие на регенерация на тъканта, което би показало, че животното е преживяло след сблъсъка.

Костта от земен ленивец (Pseudoprepotherium sp.) е открита до реката Напо в Североизточно Перу през 2004 г. от Франсоа Пюжос (François Pujos), палеонтолог, специализиран в еволюцията на ленивците от Националният изследователски съвет на Аржентина, който е и съавтор на изследването.

Първоначално учените не разбират какво животно е оставило 46 следи върху лявата тибия на ленивеца, но в следващите години разкриват, че езерата и блатата на древна Амазония са били пълни с животни от разред Крокодили (Crocodilia), включително и седем вида, съществуващи и до днес, разказва Салас-Гисмонди. В разреда се включват изчезнали и съвременни видове крокодили, алигатори, каймани и гавиали. 

Салас-Гисмонди си припомня, че Пюжос се обръща към него с желание да проучат какво животно е убило земния ленивец и двамата започват съвместна работа. Учените изключват някои от хищниците от праисторическите блата на Перу като гигантски нелетящи птици (които нямат зъби) и торбести бозайници от онова време, чиито зъби не съвпадат с отпечатъците. Всички доказателства водят към гигантския изчезнал род каймани Purussaurus, достигали дължина от 10 метра, което ги прави най-големият земен хищник след изчезването на динозаврите.

"Зъбите и анатомията на Purussaurus съвпада напълно със следите, открити върху тибията", обяснява Салас-Гисмонди. 

Кайманът вероятно е бил млад индивид с дължина 4 метра, основавайки се на следите от зъбите му и по всяка вероятност е причакал преди да нападне ленивеца, въпреки че учените не изключват варианта следите да са оставени след смъртта, при разчленяването на трупа на ленивеца. 

Фигури (a) и (b) показват мястото, на което е открит фосила, a изображенията от (с) до (f) показват следите от зъбите на каймана върху костта на земния ленивец. Кредит: François Pujos and Rodolfo Salas-Gismondi, Biology Letters 2020

Крокодилите често оставят толкова много следи от зъби върху една кост, пояснява Стефани Дръмхелер-Хортън (Stephanie Drumheller-Horton) от Университета на Тенеси в Ноксвил, която не е част от изследването.

"Работила съм със съвременни представители на род Крокодили. Те наистина могат да "изпилят" кост. Не е необичайно да открием десетки, а понякога и стотици индивидуални следи от зъби само върху една кост".

Това е едва вторият фосилен запис, който носи доказателства за нападение от Purussaurus. Другият е коруба от водна костенурка Podocnemis, която е изложена в Музея за естествена история в Лима. Черупката носи 60-сантиметров отпечатък от зъб. Според Салас-Гисмонди костенурката е оцеляла, но е изгубила голяма част от карапакса си (горната част на черупката) и левият заден крайник вероятно е бил откъснат. Но за разлика от земният ленивец, в черупката се открива регенерация на костта. 

За гигантските Purussaurus, живели през миоцена преди 23 до 5 милиона години, да счупят черупката на костенурка не е било проблем. Смята се, че възрастният кайман е имал сила на захапката от 7 тона, повече от четири пъти над най-силната захапка, измервана някога при живи или изчезнали животни. Соленоводният крокодил Crocodylus porosus има сила на захапката от "едва" 1,6 тона.

"С такава сила на захапката, възрастният Purussaurus е можел да включи в менюто си каквото и да е, без значение от размера или твърдостта", допълва Салас-Гисмонди. "Тези животни нямат паралел в съвременния свят".

Източник: Live science - Ancient caiman with 'no parallel in the modern world' left 46 bite marks on sloth leg

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !