16 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

ДНК приключението на един Шекспиров злодей

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 юни 2016 в 16:2438740

През 2012 г. научният свят бе разтърсен от уникално по рода си откритие, което беляза нов връх в науката - екип от учени на университета в Лестър започна търсене на останките на британския крал Ричард III, което се увенча с неочакван успех.

Монархът, познат ни от едноименната Шекспирова пиеса като злодей, загива в битка през август 1485 г., като малко след това следите му се губят.

И така допреди 4 години, когато екип, воден от канадския специалист д-р Тури Кинг не намират по време на разкопки човешки скелет, лежащ под паркинг в градчето Лестър. Последват ДНК тестове и исторически справки, които доказват без всякакво съмнение, че намерените останки са именно на изгубения владетел.

Нещо повече, д-р Кинг и хората ѝ събират ДНК проби и от живи роднини на краля и ги анализират по няколко генетични маркера, включително пълните митохондриални геноми, които се наследяват по майчина линия, както и маркери на Y хромозомата, наследявани по бащина линия.

Резултатите показват, че маркерите за Y хромозомата са различни, но в митоходриалния геном има съответствия. По този начин експертите откриват двама живи наследници на краля – Уенди Дълдиг, която е племенница на Ричард III от 18-то коляно, и Майкъл Ибсен, негов племенник от 16-то коляно.

Именно за да разкаже за невероятното си приключение, в столицата дойде самата д-р Тури Кинг, поканена като гост на тазгодишния Софийски фестивал на науката.

От OFFNews се срещнахме с нея, за да поговорим за уникалното ѝ откритие, ДНК археологията, ролята на Индиана Джоунс за формирането ѝ като учен, претенциите към английската корона и как казваш на някого, че е наследник на крал.

Как се случи, че започнахте работа по проекта?

През 2011 г. получих имейл от Ричърд Бъкли, съдиректора на археологическия институт на университета в Лестър, в който ме уведоми, че започват разкопки в града в търсене на останките на някой доста известен, и ме попита дали искам да участвам. След това разкри, че ще търсим останките на Ричард III, но добави: „Не се тревожи, никога няма да го намерим, ще бъде половин изгубен ден“. И ето ни пет години по-късно (смее се).

Заради името ли Ви избраха?

(смее се) Не, не, толкова често ми задават този въпрос.

Простете.

Не, не, не, няма проблем (смее се). Даже съм си подготвила страница в презентацията, в която говоря за това. Той знаеше, че в Кеймбридж съм се занимавала с антропология и археология и после записах генетика, така че обединявах и двете науки. Занимавах се с генетика от години и когато проектът се появи, аз просто бях очевидния избор за него.

Доктор Тури Кинг. Снимка: Университета в Лестър.

Казахте, че намерението му е било да не намерите краля...

Знаехме, че Ричард III е бил погребан в гробището на приората на Грейфрайърс в Лестър през 1485. През 1538 г. идва Хенри VIII и заповядва да разпуснат манастира, затова те бутат приората и постепенно мястото е застроено, като в момента там има или сгради, или паркинг. Казахме си в началото: „Добре, нека първо открием останки от сградите на приората, знаем, че крал Ричард е погребан в двора на църквата. И от това, което научим от тазгодишните разкопки, догодина ще може да потърсим и гроба му“. Прокопахме една траншея, за да видим дали няма да се натъкнем на стените, и след 6 часа и 34 минути попаднахме на кост от крак, която в последствие се оказа на Ричард III.

Но не го изровихме веднага, взехме само тази малка частица от крака, за да може Матю Морис, нашият ръководител на разкопките, да направи бързо проучване, което разкри, че там има цял скелет. Но все още бяхме на много ранен етап, правителството ни беше позволило да вземем едва 6 кости със себе си, не искахме да прибързваме, да си вземем първите 6 кости, на които попаднем, а седмата да се окаже по-интересна от тях. Искахме да направим информиран избор. Когато копаеш в гробище, ще намериш скелети, можеше да има стотици, хиляди останки, затова оставихме коста и продължихме да разкопаваме. След няколко седмици вече бяхме разкрили голяма част от гроба и разбрахме, че скелетът се намира в двора на църквата на приората.

Решихме да го изкопаем и открихме, че е бил млад мъж с бойни рани, с тежка сколиоза на гръбнака. Знаем, че Ричард е загинал в бой, а приживе е описван като човек, едното от чиито рамена е по-високо от другото. Шекспир го прави гърбав в своята пиеса. Всички доказателства сочеха в правилната посока. След това дойде ред на радиовъглеродното датиране, което също бе от правилния период. Накрая дойде моя ред за ДНК тестове, като аз сравних неговото ДНК с това на двама живи родственици. Всички тези улики, взети заедно, ни дават с точност до 99,999999%, че това е Ричард III.

Успяхте ли да докажете как е изглеждал всъщност, използвайки останките му, приличал ли е на някоя от картините, в които го рисуват? Все пак те са направени десетилетия след смъртта му.

Генетично погледнато, можеш да разбереш какъв цвят са били очите и косата на някого само от гените му. Шансът да е имал сини очи е 96%, а 77% е възможността да е бил с руса коса. Но това е била косата му като дете, после може да е почерняла с времето. Като погледнеш два от най-ранните му портрета, единият от които се намира в Обществото на антиквариатите в Лондон, може да добиеш много добра представа за това как е изглеждал. Това показват резултатите от лицевата реконструкция на черепа му, направена от Карълайн Уилкинсън. Смятаме, че именно картината в Лондон показва най-добре как е изглеждал.

По време на работата ви интересът на медиите и хората е бил огромен, четох много истории за това, можете ли да ни разкажете някоя?

Един от големите въпроси, които възникна, бе къде трябва да препогребем Ричард. Стандартната археологическа практика сочи, че това трябва да стане в най-близкия гробищен парцел. А мястото, където кралят е бил погребан, е буквално на хвърлей от съвременната лестърска катедрала. Идеята ни през цялото време бе, ако намерим останките му, да ги погребем там. Но тогава някакви хора в Йорк, които твърдяха, че имат роднинска връзка с него, казаха, че е редно да бъде погребан там, защото идва от рода Йорк. Същевременно обаче е бил херцог на Глостър.

Цялата ситуация е интересна, защото в Обединеното кралство имаме принц на Уелс, който нито живее там, нито е родом от там, по-скоро е символично. Спорът за Ричард обаче се развихри в съда, но в крайна сметка бе решено да го препогребат в лестърската катедрала. Решаващият глас се оказа на крал Хенри VII, защото в крайна сметка тогава той е решил да го погребе именно в Лестър. И така миналия март го погребахме отново в катедралата.

Също така имаше няколко теории на конспирацията. Някои хора се усъмниха дали сами не сме закопали скелета под паркинга и после да сме го изровили (смее се). Няма нужда да казвам, че не сме.

Майкъл Ибсен, един от наследниците на краля, позира до реконструкция на лицето на владетеля. Снимка: Университета в Лестър.

Е, Вие така казвате...

(смее се) Да, само аз твърдя така. Това като цяло щеше да е много скучна история, в която обаче се случи нещо невероятно.

Беше ли погребан с броня, регалии?

Не, нищо нямаше. Изглеждаше така, сякаш е бил увит в плащеница, но не много стегнато, защото при такива случаи ключиците са хлътнали навътре и външните им краища сочат нагоре. Явно е увит не много стегнато и погребан доста набързо. Краката са в изправена позиция, но гробът не е достатъчно голям, страните на дупката са наклонени, вместо да са под 90-градусов ъгъл, както обикновено се е правело.

Знаем, че когато са върнали тялото на Ричард от битката, той е бил изложен в църквата за няколко дни, предполагаме за да могат хората да дойдат и да се убедят: „Да, това е Ричард, мъртъв е“. След това е пренесен и погребан в двора на светата обител. Знаем, че е убит, занесен в църквата и оставен няколко дни там. Вероятно за това време е започнал да се разлага и да мирише и може би са бързали малко. Затова са го погребали във височайшо място в църквата, но не са били много изрядни.

Затова нямаше нищо с него. Това беше друга теза, тиражирана в медиите – че крием с какво е погребан, че всъщност той е бил окичен с накити. Но, уви, отново ще ви разочаровам. Щеше да е много полезно, ако всъщност бяхме намерили много скъпоценности и т.н., защото това щеше да е още едно доказателство, че това е Ричард III.

Препогребахте ли го с кралски почести?

Имаше доста голяма служба в лестърската катедрала на 26 март 2015 г. Останките му бяха взети от университета, закарани при бойното поле на Босуърт, където загива, след което го върнаха в църквата. Там бе изложен за три дни, за да могат хората да ес сбогуват с него, и накрая го положиха в специално направена гробница в лестърската катедрала. На церемонията присъстваха херцогът и херцогинята на Глостър и лейди Софи от Уесекс.

Беше много голямо събитие, като цяло, но и специално за местните. Досега те не се бяха сблъсквали с подобно нещо, препогребване на монарх. За последно това се бе случвало преди 500 години. Случилото се беше прецедент.

Настоящето кралско семейство реагира ли по някакъв начин на откритието?

Не директно: кралицата изпрати съобщение, което бе прочетено на погребението, на което присъстваха и някои членове на кралската фамилия. Затова знам, че са били заинтересовани от случилото се. Вице-канцлерът ни бе поканен в Бъкингамския дворец на церемония по награждаване, където кралицата е разпитала за откритието.

Има ли още английски крале и кралици, лежащи по паркингите и площадите?

(смее се) Има няколко, чиито останки не се знае къде точно са, около 6 са, но май няма планове да ги търсим.

Един от археолозите, работили по проекта, позира с облекло и снаряжение от периода на Ричард III. Той, бронята, репродукция на скелета на краля и д-р Кинг посрещаха хората на Софийския фестивал на науката в специална шатра. Снимка: OFFNews.

Може да станете Индиана Джоунс на английските крале.

(смее се) Това бе много, много необичаен проект. С археолозите си мислехме, че намирането ще е много трудно, защото може да е навсякъде, надявахме се да намерим приората. Всеки археолог ще Ви каже, че не отиваш някъде, за да търсиш конкретна личност, ти намираш някаква останки, като едва след това намираш на кого са принадлежали.

Колко струва проектът?

Беше много скъп. Първоначалните разкопки струваха около 30 хил. лири, може да се провери на сайта на университета. Тези пари бяха дарени от университета, Обществото на Ричард III също дари, като общината в Лестър също даде пари. Но идеята бе да прекараме 2-3 седмици в разкопки в търсене на постройките. Когато открихме Ричард, университетът изведнъж трябваше да измисли откъде да извади пари, за да свършим цялата научна работа, която бе много скъпа, но и много важна. Трябваха ни и финанси за съдебните дела. Ние бяхме пазители на останките, докато те не бъдат върнати отново в земята.

Как решихте да се занимавате с археология и биоархеология?

Странно, но одеве споменахте Индиан Джоунс: когато бях у дома в Канада, завърших училище и бях приета в университет. Там можеш да избираш модули и аз бях записала математика, която страшно намразих, затова реших, че втория семестър трябва да запиша нещо друго. Тогава се въртяха филмите за Индиана Джоунс и реших, че ще се занимавам с археология – през втория семестър записах археология, която се оказа страшно интересна, а преподавателите бяха толкова мили, че ми позволиха да карам курсове за трето и четвъртокурсници още през втората ми година.

Тогава прекъснах, за да попътувам, дойдох в Англия, където всъщност съм родена, но съм израснала в Канада, и реших, че трябва да завърша тук. Така записах в Кеймбридж, където разбрах как да ползвам генетиката в археологията. Рекох си: „О, да, трябва да се занимавам с това“, затова после записах генетика. Бях голяма късметлийка, защото попаднах в университета в Лестър, където сър Алек Джефрис е отрил ДНК отпечатъка. Той бе и един от хората в докторантската ми комисия.

Това бе серия от стъпки в живота, която ме доведе до проекта, който беше перфектен – комбинираше археология и генетика, моите две страсти.

През последните години има слухове, че може да се клонират динозаври с ДНК от запазени останки. Когато чух това, си казах: „Супер, динозаври с лазери“! Възможно ли е обаче наистина такова нещо?

(смее се) Мислите си, че съм клонирала Ричард ли?

Да, чудя се дали сте го клонирали и дали ще можем да клонираме трицератопси?

(смее се) Работата с ДНК-то е там, че тя е много, много фрагментирана и повредена, древна ДНК е, затова, за съжаление, не е възможно да клонираме нищо от нея. Питали са ме дали ще клонирам Ричард и отговорът е не, най-малкото защото технологията не е напреднала достатъчно. Но етично също би имало проблеми.

Говорейки си за етиката, какво мислите за моралното измерение на изкопаването на мъртъвците?

При Ричард не очаквахме да открием нищо, но все пак имахме късмет. Често пъти археолозите правят разкопки и не откриват нищо, друг път пък имат успех, това е част от работата. Но през цялото време, в което работиш, ти си наясно, че това са останките на истинска личност и имаш голямо уважение към тях, отнасяш се към тях с максимална грижа. Това е част от работата и от етиката на професията, има си очертани начини на поведение.

Да, но наскоро в „Нешънъл Джиографик“ имаше статия, разискваща този въпрос, където имаше всякакви гледни точки и примери. Например останките на някои индианци са били складирани в кутии за обяд, или поставени във влажни помещения. Някои хора пък не са искали предците им от преди няколко хиляди години да бъдат изравяни и т.н. Как се справяте с тези спънки?

Израснах на западния бряг в Канада, където има огромна традиция към прадедите и голямо уважение към останките им. Напълно мога да разбера желанието им, когато работиш с тези останки, трябва да ги уважаваш. Също така трябва да се допитваш до общностите, имащи отношение по въпроса, каква е тяхната позиция. Често мненията се различават, някои казват: „Да, това е много интересно, моля Ви, използвайте своите научни познания, за да ни кажете повече за тези неща“. Но ги има и другият тип хора, които не желаят подобна намеса.

Етично това е много трудна тема, затова винаги трябва да си сигурен, че работиш заедно с местните общности и се отнасяш уважително към останките, и ги пазиш както трябва. Накрая обикновено ги препогребваш.

Кога може да се изравят човешки останки за изследвания, след какъв период – 10, 20, 100 години?

Това е въпрос, по който не знам много. При археологията обикновено работиш с останки на стотици и хиляди години. Никога не съм се сблъсквала с подобен проблем. Знам, че в някои военни гробища от Първата световна война текат разкопки, както и при бойни полета, за да се идентифицират загиналите.

Схема на скелета на Ричард III, където са описани неговите травми. На този линк може да намерите уголемен вариант. Снимка: content.time.com.

Какво мислите за кремирането на хората? След 100 години ще имаме 7 милиарда мъртви, за които трябва да намерим място на планетата.

Няма да е от голяма полза за евентуални ДНК анализи, ако хората започнат да се кремират (смее се). Но това ще опира до личния избор на всеки или до държавната политика спрямо въпроса. От гледна точка на ДНК-то, не е добре, защото топлината го унищожава.

Може би телата ще бъдат кремирани, но от всяко ще бъде запазвана частица кост, която да служи за идентификация и изследвания. В тази връзка, коя е най-добрата част от костите за ДНК изследвания?

Хората често ползват зъбите за тази цел, има и някои определени костици в тялото, които запазват доста добре ДНК-то. Докато повечето други кости се разпадат с времето, зъбите имат навика да устояват здрави. Може да си пазим зъбите в буркани (смее се).

Върху какво работите в момента?

Довършвам работата по изследванията върху генома на Ричард, за цвета на косата и очите. Сещате ли се, че когато отидете на зъболекар, той изстъргва нещо от зъбите Ви? Това е познато като зъбен камък, от него може да получиш много сведения за това с какво са се хранели хората, малко тяхно ДНК и т.н. Това е друг проект, по който работя.

Да се върнем на Ричард, четох, че е имало хора, които са Ви пращали по пощата части от себе си.

Да, имаше такива, които ми пращаха по нещо от себе си (смее се).

„Ето пръста ми! В името на Ричард!“

(смее се) Слава Богу, не и пръсти. Основно клечки за уши с проби от тяхната слюнка, най-вероятно - надявам се. Но те всички пристигаха при мен вече изсушени. Заедно с пробите получавах молба: „Може ли да ме тествате, за да разбера дали съм свързан/а с Ричард?“ Очевидно не мога да направя това, защото огромна част от нашето ДНК е смесица от гените на предците ни. За да мога да докажа роднинска връзка, те трябва да са били роднини по точно определен начин, непроменил се през поколенията. Но да, получавах интересни колети понякога. Част от работата (смее се).

Каква беше реакцията на хората, на които съобщихте, че са роднини с Ричард III. Не може просто да отидеш при някого и да му речеш: „Ей, знаеш ли, че пра-пра-пра-прадядо ти е бил крал?“

Майкъл Ибсен, който е канадец като мен и присъстваше още на първия ден на разкопките, много мил човек, вече знаеше, че е роднина с Ричард III, защото огромна част от семейното му дърво бе проследена и известна. Така че аз само трябваше да го намеря в Лондон, за да му взема ДНК проба.

Другата роднина бе открита от проф. Кевин Шурър и неговия екип, които извършиха ДНК тестовете. Уенди Дълдиг живееше също в Лондон, проверихме името ѝ в Гугъл, откъдето намерихме телефон, аз ѝ звъннах и казах: „Занимаваме се с този проект, според който е много възможно да сте роднина с Ричард III“. Кевин ѝ показа родословното му дърво и тя разпозна част от имената там, и се съгласи да я тестваме. Тя нямаше представа какво ще излезе, беше чувала семейни легенди, че е свързана с Хенри Тюдор, който, от своя страна, е далечен роднина на Ричард III, но тя не го знаеше.

Дълго време искаше да пазим новината в тайна, защото видя какъв медиен интерес предизвика Майкъл и не искаше да се случи същото с нея. Но когато научната статия излезе, беше доволна да се нарече роднина на Ричард и взе активно участие в препогребването му.

Репродукция на скелета на Ричард III, която гостува в София. Може да видите дупката в черепа, която най-вероятно е причината за смъртта. Снимка: OFFNews.

Доколкото знам, повечето кралска кръв в Европа е свързана помежду си, както например българският цар е роднина на кралица Елизабет II.

Да, там има доста женитба помежду им, особено преди няколкостотин години. Кралица Елизабет II е свързана с Ричард III чрез много обходна връзка. Короната не се предава право надолу през поколенията, виждаме, че след Ричард на престола сяда Хенри Тюдор. Така че тя прескача през роднините, през далечни връзки и братовчеди.

Могат ли сегашните роднини на Ричард да претендират за короната?

Короната все пак си има правила за предаване и се е стигнало дотук с причина, затова не мисля, че някой от тях ще рече: „Ей, чакай малко...“. Освен това ние всички сме свързани с Ричард III, защото всеки е роднина с всеки, тъй че къде ще му се види краят, ако хората започнат да предявяват претенции за короната (смее се)?

Наскоро откриха и родственици на Леонардо да Винчи, чухте ли?

Да, да, чух за това, но не съм запозната, защото още не съм чела академичните материали по въпроса. Но по новините чух, че са ги открили чрез родословни дървета, не знам дали ще правят ДНК тестове, но ако решат, със сигурност ще трябва да сторят като мен – да вземат ДНК на всеки и да ги сравнят помежду им, за да видят дали съществува точно онази специфична прилика, която се търси.

Мислите ли, че започва да става нещо като мода хората да издирват родственици на известни личности като крале и др.?

Генетичната генеалогия, както се нарича тази наука, е много популярна в англоезичния свят, там има цели компании, които се занимават с това. Свързват хора с еднакви фамилии, проследяват далечни или изгубени роднини чрез подобни тестове. Има го това търсене на знаменитости, но според мен хората, захванали се с това, главно се интересуват от намирането на роднински групи и съставяне на родословни дървета, което е забавно за правене.

Колко добре познавате своето собствено родословно дърво?

Много слабо. Знам това-онова от баща ми, но с фамилия като моята – Кинг, в Англия има зилиони хора с такова име, така че е много, много трудно. Братовчед ми е събрал доста информация, но аз съм работеща майка на 4 деца, така че не ми остава много време дори да мисля за това.

Това е интересна тема, защото някои хора чувстват много дълбока връзка със своите прадеди, което им помага да изградят отношение към себе си и идентичността си. Аз възприемам своята идентичност повече като майка, като учен, като партньор. Не съм имала време да потърся.

Има ли проект, по който искате да работите?

Има един продължителен случай, свързан с настоящия, но около него има доста интересни и неясни моменти. Става дума за Принцовете в кулата. Носи се слух, че Ричард III е убил своите двама племенници. През 17 век в Лондонската кула (Лондон Тауър, The Tower of London) е имало някакъв ремонт, точно където се предполага, че са живели децата. Тогава там откриват останките на две деца, които са изкопани и хвърлени на боклука. Някой обаче е казал, че не бива така, затова са взели костите и са ги поставили в урна в Уестминстърското абатство.

През 30-те години на миналия век група лекари ги проучват и решават, че са останките на Принцовете от кулата. Ако решиш да се захванеш с този проект, и това го казвам от опит, не искаш да създаваш сензация – трябва да работиш много равнодушно и методично. Ще е нужно да направиш радиовъглеродното датиране, защото може да се окажат и римлянчета, трябва да сме сигурни, че са от правилния период.

Един сериозен изотопен анализ може да ти разкрие много за диетата на човек, за това къде е живял – ние знаем тези неща за принцовете и може да сравним резултатите. Трябва да подходиш цялостно към изследването.

Имало е интерес да се работи по тези останки, но първо трябва позволение от кралицата на Англия и абата на Уестминстър, които и към момента отказват подобно нещо. Мога да ги разбера донякъде. Дори всички анализи да кажат, „Да, това са принцовете“, пак няма да получиш отговор кой ги е убил, което ще си остане една от големите мистерии в кралството.

Ако работя върху това, ще се притеснявам доста от сензационализма, който ще възникне около него. Всички, които работим върху Ричард, сме много тихи, защото искаме просто да работим. Много, много се радвам, че мога да говоря за това, защото според мен е страхотен начин да запалиш някого по археология, наука, история – но работата трябва да бъде научно изрядна.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Защо не можем да се стоплим?
13 септември 2019 в 10:27
Виц на деня: 13 септември
13 септември 2019 в 00:00
Виц на деня: 13 септември
Виц на деня: 13 септември
13 септември 2019 в 00:003404
Виц на деня: 13 септември
Виц на деня: 13 септември
13 септември 2019 в 00:00
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.