Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
26 май 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Дали не е време да се сложи край на войната срещу наркотиците?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 19 април 2016 в 11:4839183
Снимка: universityofcalifornia.edu

От средата на миналия век наркотиците са посочени като враг на общественото здраве и морал. Но зад кулисите употребата на наркотици продължава да расте - заедно със съпътстващите я многобройни опасности.

В навечерието на Специална сесия на Общото събрание на ООН (UNGASS), на която страните членки на ООН ще се срещнат, за да обсъдят глобалната политика за наркотиците, експерти от научната общност призовават за промяна, като се обръщат към политическите лидери да се сложи край на т. нар. "война срещу наркотиците" в полза на подходи, основани на фактически данни, за решаването на проблем, пише Бен Тауб (Ben Taub) на страницата на IFL Science.

Официалният призив за "война срещу наркотиците" прозвуча за първи път в ООН през 1961 г. с "Единната конвенция по упойващите вещества". След това през 1998 г. UNGASS издигна лозунга, "Един свят, свободен от дрога - можем да го направим" (A Drug Free World – We Can Do It). Десетилетия по-късно, резултатите показаха, че не можем да го направим. Не само, че милиони хора по света продължават да произвеждат, пренасят и консумират наркотици, но, според неотдавнашен доклад от мултидисциплинарна научна комисия представи доказателства, че настоящите стратегии само повишават рисковете за общественото здраве като генерират огромно увеличение на инфекциозните заболявания, свръхдозите и убийствата. Въз основа на констатациите си, авторите твърдят, че е време глобалната политика за наркотиците да поеме нова посока, като призоват за прекратяване на войната срещу наркотиците.

Алтернативата - декриминализацията - често се посреща като твърде радикална и рискована идея, еквивалентна на пускане на свобода на животните от зоологическата градина, че дрогата ще залее улиците. Но се увеличава броят на експертите в областта на общественото здравеопазване, които подкрепят призива за прекратяване на наказанията за употреба на наркотици и че е крайно време да се погледне сериозно към реалните последици.

Да се намалят вредите

При настоящата система, употребяващите наркотици получават наказание, а не лечение.

Всеки знае, че дрогата може да бъде вредна за здравето на тези, които я употребяват. Наркотиците имат редица негативни странични ефекти, в това число - смърт при свръхдоза. Фактът, че употребата на наркотици остава престъпен акт обаче означава, че много хора, които изпитват тези страдания, не могат да си позволят да потърсят медицинска помощ. Мария Фелан (Maria Phelan), заместник-директор на Harm Reduction International, сподели за IFLScience че "същността на проблема се крие във факта, че белязаните като наркомани често не получават медицинска помощ", и като такива ненужно страдат и дори умират.

Освен това трудният достъп до чисти спринцовки означава инжектиране с използвани игли, което води до разпространението на болести. Според последни изчисления около една трета от всички ХИВ инфекции извън Субсахарска Африка са причинени от небезопасно използване на спринцовки.

Декриминализирането на наркотици като хероин обаче ще позволи създаването на здравни услуги като програми за обмен на игли и контролирани инжекционни центрове. Португалия например декриминализира всички дроги през 2001 г. една година, в която 1016 употребяващи наркотици са били диагностицирани с ХИВ. До 2012 г. тази цифра е спаднала до само 56.

Harm Reduction International сега води кампания португалският модел да бъде приложен в световен мащаб, според която, ако само 7,5 процента от 100-те милиарда долара, харчени всяка година за наказателен контрол на наркотиците се пренасочат към инициативи за намаляване на вредите, ХИВ инфекциите сред употребяващите наркотици могат да бъдат намалени с 94% до 2030 година.

Фелан се надява да види тези пари инвестирани в услуги като процедури за замяна на наркотиците със синтетични опиати като метадон, които могат да вземат без инжектиране. Изследвания са показали, че тази замяна намалява с 54 процента риска от заразяване с ХИВ сред хората, които си инжектират наркотици. За разлика от тях, Phelan казва, "ако обърнете внимание, в Русия, където метадонът е незаконен и обмяната на игли не се финансира, ще видите, че нивото на ХИВ позитивните е около 70% сред инжектиращите се."

Законова регулация

Докато декриминализацията може да улесни промяната на парадигмата в глобалната политика за наркотиците като поставя акцента върху здравеопазването, а не върху наказанието, някои призовават правителствата да направят крачка напред и действително легализират наркотиците.

Джордж Мъркин (Murkin), сътрудник на Transform, благотворителен мозъчен тръст, който води кампания за правното регулиране на употребата на наркотици, заяви пред IFLScience че "декриминализирането означава, че пазарът на наркотици все още ще се контролира от престъпници, защото все още е незаконно да се продават наркотици. Правното регулиране сега вкарва цялата търговия в подземния свят". 

Чрез законова регулация "може да се приложи контрол на подготовката и опаковането на наркотиците, така че хората да имат информация за това, какво всъщност вземат". Това, казва той, може да елиминира риска наркоманите несъзнателно да поемат примеси като фентанил, синтетичен опиоид около десет пъти по-силен от хероина, който често се добавя към уличните наркотици, за да се увеличи тяхната ефективност. Следователно, обяснява Мъркин, "потребителите в крайна сметка предозират, защото това, което приемат всъщност е много по-силно, отколкото си мислят, че е".

Естествено, мнозина смятат, че свободната продажбата на твърди наркотици е рецепта за бедствие, опасявайки се, че улесненият достъп до наркотиците ще опустоши населението като някакъв зомби апокалипсис. Но доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите не откри доказателства, че декриминализирането на дрогата води до увеличаване на употребата. "Всички сериозни проучвания по този въпрос сочат, че декриминализацията наистина не оказва влияние върху нивата на употреба на наркотици", заяви Мъркин.

"Употребата на наркотици не е непременно вредна" - отбелязва Мъркин. По-скоро проблемът е употребата, която причинява щети както на отделния човек, така и на обществото като пристрастяване, свръхдози и опасно поведение. Но ако се осъществи законова регулация, "употребата на наркотици може да се повиши леко, но вредата от употребата на наркотици всъщност може да падне."

Може би стремежът за "свят без наркотици", който е цел на текущата политика за наркотиците, не е нито възможен, нито необходим. Вместо да се опитваме да изтрием наркотиците от лицето на планетата, може би трябва да се концентрираме върху това как най-добре да живеем с тях.

Нови цели?

Дрогата, с която зависимите се снабдяват от улицата, често е потенциално смъртоносен коктейл от примеси.

В Швейцария, например, е въведена програма, в която в клиниките употребяващите хероин могат да получат достъп до чист, медицински клас хероин - известен като диаморфин - под контрола на здравни специалисти. Така участниците в тази програма са успели да прекъснат зависимостта си от уличните наркотици. Като такива те могат да се интегрират по-добре в обществото, тъй като вече нямат нужда да се занимават с грабежи, за да си осигурят пари за дрога.

За разлика от Швейцария в много други страни действат мерки за принудително задържане в рехабилитационни центрове на тези, в които са намерени наркотици. Според д-р Дан Уърб (Dr. Dan Werb), изпълнителен директор на Международния център за научна  политика за дрогата, "тези центрове за принудително задържане на наркозависими са се превърнали в основна част от войната срещу наркотиците, но те ​​не са на научна основа." В коментар за скорошен систематичен доклад за ефективността им, той обяснява, че "когато хората са освободени от принудителните центрове за лечение на наркомания, употребата на наркотици се връщат към състоянието, в което са били по-рано".

"Докато в UNGASS се очаква да се направят ограничени реформи за глобалната политика, която все повече се критикува като "ненаучно обоснована", ясно е, че сред редниците във войната срещу наркотиците се случва бунт, а прекратяването на огъня в момента се разглежда от мнозина като единственото разумно решение."- заключава Троуб.



Рейтинг :
19.04 2016 в 18:26 3
+ 13
- 0
Ако падне забраната за употреба за наркотици, какво ще правят службите за борба с тях и полицията, за които не е тайна, че бъркат в бурканчето с мед, какво ще правят митничари, мутри, сводници и не на последно място-политици.
Със сигурност ще падне цената,ще се вдигне качеството и..............ще секнат рушветите.Ерес:))

Рейтинг :
19.04 2016 в 14:01 2
+ 17
- 1

Легализирането на наркотиците е ЕДИНСТВЕНИЯ начин за решаването на проблема с тях. Само че и тия, които се борят за тая работа, са същите безпомощни никакъвци, като в коя да е друга област. И с неграмотността, и с бедността, и с глупостта, и със замърсяването на природата, и с демографските проблеми се борят по всички начини, стига те да са глупави, и да не вършат работа.

Рейтинг :
19.04 2016 в 12:49 1
+ 20
- 1
Войната срещу наркотиците (и алкохола) е ярък пример какво се случва когато някоя популистка мярка излезе от контрол. Корупция и престъпност, създадени от нищото и влияещи на живота много отвъд проблемите на наркотиците. Поддръжка на неофициални монополи със средства на данъкоплатците. Милиони хора потънали в проблеми само защото са опитали от забраненото. И тн и тн
 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.