Учените са изследвали една интересна, но спорна хипотеза: че това, което преживява мъжа, може да промени неговата сперма така, че тези промени от своя страна да променят неговите деца.

Епигенетиката

Тази хипотеза е в основата на една от най-интензивно развиващите сe научни области в момента - епигенетиката.

Епигенетиката се занимава с изследването на фактори на околната среда, които включват или изключват гените и влияят на това как клетките ще разчитат гените. Тези промени могат да бъдат или да не бъдат наследствени. Представката „епи-“ произлиза от гръцката επί-, която означава: над, извън, около.

Тази идея противоречи на традиционното мислене за наследствеността: че родителите предават само гени на децата си. Хората наследяват гени, които ги предразполагат към затлъстяване, стрес, рак - или не го правят. 

Един от епигенетичните механизми, който влияе всеобхватно на човешката физиология е метилирането на ДНК. Той представлява прибавянето на метилови групи (CH₃) към 2 от 4-те нуклеотидни бази в молекулата на ДНК - към цитозиновата (при животни) и адениновата (при бактерии). Тази химична реакция променя функцията на ДНК така, че при по-ниски нива на метилиране гените са активни, а при по-високи – не.

Прибавяне на метилова група към цитозин. Източник: premedhq.com

Екип датски учени са описали епигенетични фактори, отговорни за предаването на склонност към затлъстяване.

Работата е публикувана в списание Cell Metabolism.

Дали ако отслабнете ще имате по-слаби деца?

Изследователите са взели проби от сперматозоиди от 10 мъже с наднормено тегло и от 13 с нормално. В пробите открили редица епигенетични различия, тоест признаци, които не може да се наследяват, като тези от метилиране на ДНК. Учените са идентифицирали повече от 9000 гени, в които тези характеристики се различават при здравите мъже и болните от затлъстяване.

По-късно на шестима от мъжете със затлъстяване е направена хирургична операция, за да се премахнат излишните им мазнини. Учените искали да видят дали това ще се отрази на идентифицираните епигенетични фактори. Една година след операцията у пациентите били открити 3900 гени, в които характеристиките на метилирането са се променили, включително тези гени, които са отговорни за контрола на апетита.

Но новото изследване не показва дали тези промени имат някакъв ефект върху децата на тези бащи, коментира д-р  Ромейн Берес (Romain Barres) от Копенхагенския университет, водещ автор на изследването.

"Не ми се иска да спекулирам дали ефектът е положителен или отрицателен в следващото поколение", заяви той.

Д-р Барес и колегите му планират да разширят изследването си като сравнят епигенетичните характеристики в спермата на затлъстелите бащи с тези в кръвните клетки на тяхното потомство. "Ще се опитаме да видим дали има нещо, което се предава по целия път надолу", коментира д-р Барес.

Още по темата

02/07/2015

Медицина

Епигенетиката - механизми и роля

08/06/2015

Животът

Рестартът на ДНК е наблюдаван за първи път в човешки зародишни клетки