06 април 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Дъвка на 5700 години помага да се направи възстановка на древна жена

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 декември 2019 в 11:1419120
Снимка: Tom Björklund

В свое проучване, публикувано в списание Nature Communications, учени възстановяват генома на древна жена, живяла преди около 5 700 години в съвременна Южна Дания. 

Не са открити никакви физически останки от тази жена. Всичко, с което учените разполагат е малко парче брезова смола - подобна на катран субстанция, получена от нагряване на дървесна кора. Изненадващо, но тази лепкава топчица е достатъчна не само да покаже, че жената е съществувала, но носи и много информация за личността й. 

Причината за това е, че брезовата смола понякога е била дъвкана от древните хора, освен, че е била използвана като лепило за каменни инструменти и оръжия още в средния плейстоцен (който приключва преди около 128 000 години).

Смята се, че дъвкането на смола е имало различни цели, включително тя да се затопли, което я прави мека и по-лесна за употреба, като лекарство или дори за развлечение, подобно на съвременната дъвка.  

Парчето брезова смола, дъвкано като дъвка. Кредит: Theis Jensen et al. Nature communications (2019)

Каквато и да е била целта, когато учените открият добре запазени образци на тази древна субстанция, дъвкана от хората преди хиляди години, понякога могат да се открият още следи от слюнка, което позволява да се възстанови генетичната информация. 

В случая на пробата от Дания - открита в археологическия обект Силтхолм на датския остров Лоланд - позволява да се възстанови целия геном на древния човек, нещо, което досега учените никога не са успявали да направят при липсата на скелетни останки.  

"Невероятно е, че успяхме да получим пълен геном на древен човек от нещо, което не е кост", споделя водещият изследовател и еволюционен генетик Ханес Шрьодер (Hannes Schroeder) от Университета на Копенхаген. 

Секвенирайки пробата, учените не само откриват ДНК на древния човек, но също и микробно ДНК, което отразява микробиома в устата на човека, дъвкал смолата, както и растително и животинско ДНК, което може да отговаря на храна, консумирана от човека, скоро преди дъвкането.

"ДНК е толкова изключително добре запазена, че можахме да възстановим целия геном на древния човек от пробата... което е особено важно, тъй като досега не са открити никакви човешки останки от този обект", обяснява екипа в своя труд. "Резултатите подчертават потенциала на дъвканата брезова смола като източник на древна човешка и нечовешка ДНК, което може да се използва, за да се хвърли светлина върху историята на населението, здравословното му състояние и дори стратегиите за оцеляване на древните популации".

Художествена възстановка. Кредит: Tom Björklund

Що се отнася до тази конкретна проба, много информация е извлечена от нея. ДНК, която според учените е толкова добре съхранена, че е сравнима с добре запазени зъби и черепни кости, предполага, че индивидът е бил от женски пол, вероятно с тъмна кожа, тъмно кестенява коса и сини очи. 

"Тази комбинация от физически черти и преди е срещана при европейските ловци-събирачи", обясняват авторите, "което предполага, че този фенотип е бил широко разпространен в мезолитна Европа и че адаптивното разпространение на светлата пигментация на кожата в европейските популации се е случило по-късно в праисторията".

Резултатите също предполагат, че потеклото й е по-скоро от континентална Европа, отколкото от популациите на ловци-събирачи, живели в централна Скандинавия, и че е живяла по времена на преход, в период, когато късната мезолитна култура Ертеболе (7 300–5 900 г. пр.н.е.) отстъпва на ранната неолитна култура на фуниевидните чаши (5 900–5 300 г. пр.н.е.).

Тази промяна идва с формирането на първите земеделски общества, но ДНК на човека от Силтхолм не носи никакво неолитно фермерско наследство, което предполага, че тя не само е била от страната на ловците-събирачи, но и че развитието на земеделието в този район може да е било по-бавно, отколкото предполагат изследователите. 

"Силтхолм е напълно уникален. Почти всичко е запечатано в кал, което означава, че запазването на органичните останки е напълно феноменално", споделя учен от екипа, мезолитния археолог Теис Йенсен (Theis Jensen). "Това е най-големият обект от каменната епоха в Дания и археологическите открития предполагат, че хората, които са обитавали това място са използвали много ресурси по времето на неолита, когато земеделието и одомашнените животни за пръв път се появяват в Южна Скандинавия."

Освен човешка ДНК, учените откриват и следи от ДНК на лешници и патица, следи показващи вероятно последната храна, консумирана от жената, както и следи от няколко вида устни бактерии, включително микроби, свързани със заболяванията на венците. 

"Това може да ни помогне как патогените са еволюирали и са се разпространили с времето и какво ги прави особено вирулентни в дадена среда", обяснява Шрьодер. "Едновременно с това, то може да ни помогне да разберем как патогените ще се държат в бъдещето и как може да бъдат контролирани или унищожени".

Източник: Science alert - Scientists Reconstruct Entire Genome of a Woman From Her 5,700-Year-Old Chewing Gum


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Леонардо, изобретателят
Леонардо, изобретателят
15 април 2020 в 00:0020771
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.