Физиците избягват публикации с много сложни математически уравнения, въпреки че владеят висша математика, сочи ново проучване, съобщи phys.org.

Проучването, публикувано в New Journal of Physics, показва, че физиците обръщат по-малко внимание на теории, които са натъпкани с математически подробности. Това предполага, че има реални и широко разпространени бариери за използването на математическия апарат и че това не е заради лошото математическо обучение.

В предговора към книгата си "Кратка история на времето" Стивън Хокинг обещава, че вътре ще има само едно уравнение: E = mc². Хокинг обяснява решението си, че формулите ще изплашат читателите му ("Някой ми каза, че всяко уравнение, което бих включил в книгата, ще намали наполовина търсенето й").

Оказва се, че с научните статии, въпреки целта им да бъдат точни и аналитични, може да се случи същото - колкото по-малко има формули в тях, толкова повече се цитират.

Д-р Тим Фосет (Tim Fawcett) и д-р Андрю Хигинсън (Andrew Higginson) от Университета на Екзитър установиха, използвайки статистически анализ на броя на цитиранията на 2000 статии в едно от водещите списания по физика, че статиите, които имат средно на страница повече математически уравнения, по-малко се цитират от други физици.

През 2012 г. биолозите Хигинсън и Фосет публикуват в Proceedings of National Academy of Sciences изследване върху цитирането на статии по екология и еволюционна биология. Авторите установяват, че големият брой формули в теоретичните статии намаляват броя на техните цитати в експериментални изследвания. Анализът включва близо 650 статии, публикувани през 1998 г. в редица екологични и биологични списания.

^{Резултатите от анализа на цитиранията на теоретични биологични статиии от експериментални работи. A. Higginson et al. / PNAS, 2012}

Изследването показа, че "биолозите вероятно странят от уравненията", но изследователите са изненадани от резултатите, че същото правят и физиците, които обикновено са добре квалифицирани в областта на математиката.

"Това е важен въпрос, защото показва, че може да има разминаване между математическата теория и експерименталната работа. Това представлява потенциално огромна пречка за целия научен прогрес"-  заяви Хигинсън.

Все пак, ако сме точни, единственото, което може да се каже е, че цитирането и наситеността с математика вероятно са свързани с отрицателна корелация.

В изводите от изследването Хигинсън и Фосет не предлагат да се подобрява обучението на завършилите научни дисциплини, защото студентите по физика вече получават добро обучение по математика преди да се дипломират.

Вместо това, учените смятат, че решението се крие в по-ясна комуникация в теоретичните работи, като например да се отдели време, за да се опише какво означават уравненията.

"Физиците трябва да помислят по-внимателно как да представят математическите детайли в работата си, за да обяснят теорията по начин, който колегите им могат бързо да разберат" - подчертава Фосет. 

"В идеалния случай, влиянието на научната работа трябва да се определя от нейната научна стойност, а не от стила на представянето й", отбелязва Хигинсън.

"За съжаление, изглежда ценни публикации могат да бъдат пренебрегнати, ако не са достъпно написани. Както казахме преди - всички учени, които ги е грижа за диалога между теория и експеримент трябва да вземат насериозно този проблем, а не да твърдят, че не съществува".

Интересно е да се отбележи, че само преди два дни, Хигинсън и негов колега от Университета в Бристол публикуваха статия, която посочва какво мотивира учените да правят нискокачествени изследвания. Изводът от статията е, че заради кариерата си и грантовете учените провеждат многобройни, но повърхностни изследвания в търсене на сензации. В заключение Хигинсън препоръчва по-задълбочен анализ на данните, по-големи извадки и надеждна методология.

Още по темата

12/11/2016

Човекът

Британски учени разбраха откъде идват вицовете за "британските учени"

29/08/2015

Човекът

Две трети от резултатите от психологическите изследвания са невъзпроизводими