Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
17 декември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Денят на народните будители: Тъжни усмивки и старо разочарование

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 31 октомври 2017 в 00:007510
Академично слово произнесе проф. д.б.н. Спасимир Тонков, носител на голямата нагерада на СУБ за 2016 г. Темата на лекцията му бе „Планинските езера като палеоархив на промени в растителността, климата и околната среда". Снимка: НаукаOFFNews

Тържествено събрание, посветено на 1-ви ноември – Деня на народните будители и българските учени, организирано от Съюза на учените в България (СУБ) се състоя на 30 ноември в Големия салон на БАН.

На тържеството бяха раздадени годишните награди на съюза и сред празничните слова, се прокраднаха и думи на горчивина и разочарование от недостатъчното финансиране и неразбирането на властта и политиците за нуждата от дългосрочност на инвестициите в наука.

Пред академичната общност бе прочетено поздравление от президента Румен Радев и от председателя на Съюза на учените в България, проф. Диана Петкова.

"Денят на будителите е един специален ден – ден, в който би трябвало да се поздравяваме, че сме българи. Поздравяваме се за достойните хора, които са се раждали тук и са опитвали да пробудят народа си в най-мрачните години от историята. Първи ноември е празник на българското самочувствие" - заяви проф. Петкова. Тя подчерта, че научният принос на българските учени е неделима част от световната наука, но за съжаление малко се знае за техните постижения. 

Българската наука "никога не е била разделена с Берлинска или Шенгенска стена от световната наука" - отбеляза професорът.

Академично слово произнесе проф. д.б.н. Спасимир Тонков, носител на голямата нагерада на СУБ за 2016 г. Темата на лекцията му бе „Планинските езера като палеоархив на промени в растителността, климата и околната среда". Неговите изследвания са в областтта на палеоекологията, една нова дисциплина, която разглежда измененията на климата и околната среда, в частност, един важен елемент от нея - влажните зони.

Проф. Петкова обяви наградените учени за високи научни постижения за 2017 година:

УЧЕНИ НАД 35 г. ДИПЛОМ ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

Доц. д-р ЙОРДАНКА ПАНЕВА-КОНОВСКА от ТУ– София и Института по математика и информатика – БАН за монографията:
„From Bessel to Multi-Index Mittag Leffler Functions: Enumerable Families, Series in them and Convergence“ .
Представената монография е индикация за получени многобройни резултати с приносен характер в областта на теорията на специалните функции, които се използват за изразяване на решенията на различни моделни диференциални уравнения с практическо приложение.

Проф. д.м.н. НИКОЛАЙ КОЛЕВ ВИТАНОВ от Института по механика – БАН за монографията: „Science dynamics and research production. Indicators, indexes, statistical laws and mathematical models“.
Представената монография е със съществен принос в областта на математическото моделиране на сложни природни и обществени системи, които са изградени от малък брой елементи, често с дисипативен характер и не се поддават на анализ със стандартните методи на статистическата механика.

Професор Витанов произнесе своя реч, с която показа разочарованието си от незаинтересоваността на управляващите към финансирането на науката. Снимка: НаукаOFFNews


ГРАМОТА ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

Доц. д-р АНА ЯНАКИЕВА ЯНАКИЕВА от Института по механика – БАН
за: 9 научни статии, публикувани в международни специализирани списания в областта на механиката и конструктивните наноматериали.

ГРАМОТА ЗА СОЦИАЛНОЗНАЧИМ ПРИНОС

Проф. д.г.н. РУМЯНА ВАСИЛЕВА ВАЦЕВА от Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН за монографията:
„Динамика на урбанизираните територии на Черноморската крайбрежна зона в България за периода 1977–2011 г. по данни от дистанционни изследвания“.
Монографията е посветена на актуални проблеми, свързани с урбанизацията на крайбрежните територии, която оказва съществено влияние върху опазването на екосистемите и е свързана с антропогенното въздействие върху околната среда.


ГРАМОТА ЗА НАУЧНО-ПРИЛОЖЕН ПРИНОС

Доц. д-р ГЕОРГИ СВЕТЛОЗАРОВ ПЕТРУНОВ от УНСС за монографията:
„Изпиране на пари: мащаб, ефекти, публични политики“ .
Монографията е посветена на две от най-големите злини на нашия век – прането на пари и престъпността от финансовите институции в света и у нас, след прехода към пазарно ориентирания модел на развитие на страната.


НАГРАДЕНИ УЧЕНИ В КОНКУРСА ЗА НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ДИСЕРТАЦИИ ЗА 2017 г.

ДИПЛОМ ЗА НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ДИСЕРТАЦИИ

Д-р РОЗАЛИНА ПЕНКОВА КЕРЕМЕДЧИЕВА от ФХФ – СУ „Св. Климент Охридски“. Дисертация на тема:
„СИНТЕЗ НА ЙОННИ ТЕЧНОСТИ. ЕКСТРАКЦИЯ НА ПРИРОДНИ СЪЕДИНЕНИЯ С ЙОННИ ТЕЧНОСТИ“
Научен ръководител: доц. д-р Милен Богданов
Дисертацията предлагана дизайн на цялостен процес – извличане, пречистване и изолиране на индустриално значимия алкалоид глауцин от растителна суровина с помощта на йонни течности като алтернатива на конвекционалните органични разтворители. Резултатите от дисертацията са публикувани в четири научни статии, три от които са в международни списания с IF и една в българско специализирано списание. Забелязани са 24 цитирания в престижни научни списания.


ГРАМОТА ЗА НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ДИСЕРТАЦИИ

Д-р РАДОСЛАВА ИВАНОВА БЕКОВА от Института по океанология „Фр. Нансен“– БАН, гр. Варна. Дисертация на тема:
„БИОЛОГИЯ И СЪСТОЯНИЕ НА ПОПУЛАЦИИТЕ НА ЧЕРНОМОРСКИ КЕФАЛОВИ РИБИ (СЕМ. MUGILIDAE) ОТ БЪЛГАРСКИТЕ АКВАТОРИИ“
Научен ръководител: доц. д-р Галерида Райкова.
В дисертацията се установяват особеностите и закономерностите в популационно-биологичните характеристики на три вида кефалови риби (морски кефал, платерина и илария) от акваториите на българското черноморско крайбрежие. Резултатите са публикувани в две статии, една от които в списание с IF.

НОМИНАЦИЯ ЗА НАГРАДАТА НА ФОНДАЦИЯ „ЕВРИКА“

Д-р Мая Юриева Хаджиева от Института по микробиология „Акад. Стефан Ангелов“– БАН. Дисертация на тема:
„АНТИТЕЛА С ИНДУЦИРАНА ПОЛИСПЕЦИФИЧНОСТ“
Научен ръководител: проф. д.м.н. Чавдар Василев.
Основните резултати на дисертацията са свързани с молекулярните механизми на индуцираната от хем и феро йони полиспецифичност на имуноглобулинови антитела. Темата е много актуална, защото индуцираните полиспецифични антитела са обещаващи терапевтични средства за повлияване на тежки възпалителни процеси. Резултатите от дисертацията са публикувани в 4 научни статии в международни списания с IF.

Приветственото слово към българските учени произнесе дългогодишният председател на СУБ и понастоящем член на неговия Управителен съвет акад. Дамян Дамянов. Ученият подчерта, че празникът на народните будители, който вече 27 години се отбелязвазва от СУБ, има още една важна обществена цел – "да насочи вниманието на държавното управление, на парламента, на медиите , на хората към проблемите на образованието и науката". 

Той заяви, че българската наука е "системно потискана, недофинансирана, оставена да се бори със собствени сили и възможности".

Академик Дамянов подчерта, че развитието на науката и технологиите изисква дългосрочно мислене. Снимка: НаукаOFFNews

Ученият изрази огорчението си от тоталното разминаване между схващанията на управници и учени за финансирането на научните изследвания. за напълно нереалистична представа за приноса на научните изследвания в ежедневието и продължаващото трайно неразбиране за мястото на фундаменталните изследвания и че в науката инвестициите трябва да са дългосрочни. 

Наистина трябва да си добър жонгльор, за да заситиш едновременно здравната система, отбраната, полицията, образованието, без да засягаш администрацията и бюрокрацията. За това и новият бюджет за 2018 г., в който за науката в страната се заделят допълнително едва 65 млн. лв., може да предизвика у нас само тъжни усмивки и старо разочарование - добави акад. Дамянов. 

Ученият пожела правителство и парламент да проявят в областта на образованието и науката същата експедитивност, заинтересовано внимание и целенасочени облекчения, каквито приложиха спрямо хазартния бизнес, например.

Академик Дамянов подчерта, че развитието на науката и технологиите изисква дългосрочно мислене.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Честитo Рождество Нютоново!
Честитo Рождество Нютоново!
25 декември 2017 в 00:0010185

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.