25 юни 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Дивите кокошки се превръщат в домашни само за шест поколения

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 септември 2015 в 16:1747942
Gallus gallus. Снимка: ibc.lynxeds.com

Изкуственият подбор по критерия липса на страх може да доведе не само до поведенчески, но и до физически промени в животните: повече маса и по-големи яйца. Това е заключението, направено от изследователи от Шведския университет по Линкопинг, които възпроизвели експериментално опитомяването на птиците.

Експериментът е извършен с дивата банкивска кокошка (Gallus Gallus), която се счита за предшественик на всички съвременни домашни кокошки.

Изследването е публикувано в списание Biology Letters.

За експеримента, изследователите използвали общо 60 двойки птици. От поколението след това избрали две групи от около 60 пилета, които или най-много, или най-малко се страхуват от човешко докосване. На третото поколение вече имало две основни линии: птици, които са крайно страхливи спрямо човека и друга - на такива, които почти не се страхуват. На този етап станало ясно, че нямащите страх кокошки (де факто опитомени) растат по-бързо от страхливите си роднини. Също така, те снасяли по-големи яйца.

В проучването на петото и шестото поколение на кокошки, учените открили по-дълбоки промени. По-специално, скоростта на метаболизма, която показва ефикасността на превръщането на храната в енергия. При домашните птици този показател е по-висок - съотношението между килограм телесно тегло и погълната храна - от тази на страхливите птици. Според Дженсън, е изненадващо, че тези промени са се проявили за толкова малко поколения Gallus Gallus.

Свързващо звено между поведенческите и физическите признаци се оказало нивото на серотонин: У домашните кокошки той е значително повече от това на "дивите". Серотонинът е един от хормоните, които влияят на метаболизма. Изследователите предполагат, че той може да влияе върху реакциите на страха. При хората ниските нива на серотонин в мозъка води до развитието на депресивни състояния, обсесивно-компулсивни разстройства, или мигрена.

Идеята на изследователите напомня на класическия експеримент на съветски генетици, водени от Дмитрий Беляев за опитомяване на лисици. Избор на животни само по един критерий - послушание - е довело до това, че след няколко поколения лисиците започнали да напомнят по външен вид на своите домашни роднини, кучетата: появили се бели петна и сини очи, опашката се завива в кръг и ушите увиснали. Случаят е описан и от Ричард Докинс в книгата му "Най-великото шоу".


Препоръчани материали
Николай Атанасов 18.09 2015 в 13:06 2
+ 0
- 1
Да опитомиш и да одомашниш са два различни се лекционни процеса.
поп Дръвчо 17.09 2015 в 17:54 1
+ 3
- 2
Та колко може да е нужно да се селектират вече съществуващи гени в популацията? 6 поколения са даже много ако не е доказано че дивите не носят гени от "домашните.

Улична котка може да се "опитоми" просто като си я вземеш у дома от малка. С тях поне е ясно - гените за живот с хора не просто са разпръснати между отделни екземпляри и да трябва да ги събираш със селекция ами са плътно в цялата популация.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.