25 септември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Днес Google почете Люси, най-древното намерено човекоподобно

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 ноември 2015 в 11:1139920
Снимка: Google

Днес Google чества Луси, намереният на 24 ноември 1974 г. в долината на река Аваш, Етиопия женски скелет на Australopithecus afarensis, първият хоминид (човекоподобно).

Автралопитекът (от лат. australis - южен и гр. πίθηκος - маймуна) е намерен от френско-американска експедиция, водена от Доналд Йохансон. Нарича се така, защото е открит в Южна Африка.

Луси е живяла преди приблизително 3,2 милиона години и е първият известен представител на науката за собствения си вид и на семейството на хоминидите, към което принадлежи и човекът.

Висока е била само 105 см с тегло - 27 кг. Луси има малък мозък, около 400 мл, но тазът и костите на долните й крайници са сходни по функционалност на човешките, което показва, че представителите на този вид са ходили вече изправени. По оценка на антрополозите, направена по зъбите, се оказва, че Луси е живяла до 25-30 години.

В края на 60-те - началото на 70-те антропологическите експедиции в Етиопия, работещи в долината на река Омо, са открили много останки на скелети на австралопитеци, подобни на африканските астралопитеци (Australopithecus africanus).

Фрагменти от скелета са открити и на други места, включително в Кения, близо до езерото Туркана. В периода 1972-1974 г. френско-американска експедиция, работеща в Афарската низина, намира няколко стотин фрагменти от скелет, принадлежал на възрастна женска. Скелетът е запазен около 40%, което е уникално явление в антропологията.

Реконструкция на Луси, изложена в Музея по естествена история, Вашингтон.

След находката в лагера настъпва всеобщо въодушевление, навсякъде се чувала песента на Бийтълс "Люси в небе с диаманти" (Lucy in the Sky with Diamonds), която дава името на откритието. 

Австралопитеците са първите същества, които са се движели изправени. Това се доказва не само от строежа на костите, но и от отпечатъците на стъпки, открити в Танзания. Все пак техният изправен вървеж бил още несъвършен. 

Те били ловци, които живеели в гористи места, савани край реки и езера. Изработвали са сечива.

През 1925 г. проф. Реймънд Дерт съобщил, че е открил първите останки на прародителите на човека в Южна Африка. Това бил череп на 6-годишно дете, намерен в Ботсвана. По това време учените смятали, че прародителите на човека са живеели в Азия и че трябвало да имат голям череп със зъби на маймуна. Находката не била приета, защото детето от Таунг имало малък череп и зъби, подобни на човешките. Освен това връзката на главата с гръбначния стълб подсказвала, че това малко същество е ходело вече изправено. Дерт го кръстил Australopithecus africanus. След неколкомесечни изследвания, ученият се убедил, че е намерил липсващото звено, което учените търсели от времето на Дарвин. Нужни му били обаче повече от 10 години, за да наложи своята хипотеза: това станало след като проф. Брум открил първия възрастен австралопитек в Южна Африка.

До сега са намерени останки или значителни фрагменти от скелетите на повече от сто отделни австралопитеци. Те са особено интересни, защото разкриват как е протекла еволюцията в различните части на тялото на хоминида. Австралопитекът има среден ръст 122-152 см и ходи изправен, което следва от дължината на костите на ръцете и краката и се потвърждава от формата на таза и характерното свързване на черепа с гръбначния стълб. Но обемът на черепната му кутия е не по-голям, отколкото на съвременните шимпанзета и горили - около 500 см3. Сега се смята, че увеличението на размера на черепната кутия и мозъка е започнало по-късно от изправеното ходене, увеличената подвижност на ръката, гъвкавостта на китката и развитието на зъбите.

Австралопитеците са живеели на големи групи. Изхранвали се с лов и събирачество. Храната им се състояла от плодове, семена, а също и сурово месо. Сечивата, с които си служели, били остри камъни, кости, рога и зъби от животни. Първите идентифицирани следи от сечива датират отпреди 3 млн.г.: открити са в долината на Омо, Югозападна Етиопия.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.