26 септември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Добротата като наркотик

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 23 септември 2015 в 09:2863100
Снимка: achhikhabre.com

Добротата е не само заразна, тя е като наркотик. Но за разлика от хероина, тя облагодетелства и производителя, и получателя. А добрите хора, според многобройни изследвания, се радват на по-добро физическо и психическо здраве и дълголетие.

Представям ви продължението на публикацията "Добротата като заразна болест".

Приток на окситоцин, предизвикан от звук и визия

Вече ви разказахме, че окситоцинът (хормонът на доверието) се отделя в отговор на докосване на човек. Но това приятно социално взаимодействие не е единственото.

Гласът е още един типичен тригер (пусков механизъм) на окситоцин. Пеленачетата отделят този хормон, когато чуят гласа на майка си. Те предпочитат женски гласове, както споменахме в "16 факта за бебетата, които може да ви изненадат". На това предпочитание ние реагираме подсъзнателно. Затова често хората им говорят с пискливи гласове. Това явление се нарича "Motherese". 

Друг важен елемент от нашата комуникация e контактът с очите. Срещата очи с очи е всъщност контакт мозък с мозък. И двете страни знаят, че взаимодействието между нервните им системи в момента е двупосочно. Тази реципрочност е същността на всяко общуване.

По-рано тази година в списание Science излезе любопитно проучване за взаимодействието между кучетата и техните стопани. То доказва за първи път, че контактът с очи може да предизвика освобождаването на окситоцин, дори и когато това се случва между различни видове. Така се поражда привързаност, подобна на тази между роднини или майка и дете. 

Увеличението на окситоцин в кръвта пък усилва склонността ни да погледнем хората в очите, което, от своя страна, подобрява "четенето на мисли", т.е. прочитането и разбирането на емоциите на другия.

Хормоналните промени, предизвикани от добротата и изразени в нея, започват от детството и могат да бъдат необратими. Джеймс Уинслоу (James Winslow) от Националния институт за психично здраве във Вашингтон открил, че при маймуни, които се отглеждат в изолация от майките си, в зряла възраст се наблюдава значително намалени нива на окситоцин. Това съответства на понижен интерес към общуване, емоционална нестабилност и по-голяма чувствителност към стрес. Активната комуникация с връстници помага, но само частично.

При хората има пряка връзка между щастливото детство и нивото на окситоцин по-късно. Според изследователи от университета Емъри в Атланта, възрастните хора от семейства, в които не са получавали достатъчно внимание и любов, имат по-ниски нива на окситоцин в нервната си система, в сравнение с тези, които са имали късмет с любящи родители. Особено ниски нива има този хормон при хора, преживяли емоционално или физическо насилие в семейството.

Любовта като наркотик

През 1990 невробиологът Пол Маклийн (Paul D. MacLean) издава книгата "The Triune Brain in Evolution: Role in Paleocerebral Functions", посветена на развитието на мозъка. В това, станало класическо изследване, популяризирано и от Карл Сейгън, той разказва, че преходът от древните влечуги до бозайниците е белязан от появата у нашите предци на три нови форми на поведение с тяхната мотивация и емоция.

Това са: 

  • играта, а също и агресията, доминирането, защитаването на територия (Reptilian complex);
  • храненето на потомството, родителското и репродуктивно поведение (Paleomammalian complex);
  • гласовата комуникация, абстрактно мислене, планиране и възприятие (Neomammalian complex).

Илюстрация от "The three units of the human Brain" - Júlio Rocha do Amaral, & Jorge Martins de Oliveira

Според неговата хипотеза, тези три поведенчески нововъведения са станали възможни благодарение на появата на една група от мозъчни структури, които се означават като "лимбична система". Маклийн предполага, че зависимостта от химически вещества - наркотици, например - е опит да се заменят други вещества, които обикновено се произвеждат в отговор на тези три нови типове поведение. Според Маклийн привързаността, общуването и играта предизвикват отделянето на "наркотици" в мозъка на бозайниците. Хероинът и кокаинът са просто имитират тяхното действие. От гледна точка на съвременната наука (след 2000 г.) хипотезата на Маклийн по принцип е вярна, но се разглежда като твърде опростена.

Добротата е наркотична зависимост

Работата не е в това, че можем да заменим конкретно любовта с някакъв наркотик, а това, че всички наши желания и мотивации по принцип са обусловени от едни и същи механизми

Първо мозъкът ни открива нещо хубаво и неочаквано. После той активно преустройва своята структура, така че хубавото и неочакваното да се превърне в очаквано и необходимо. В бъдеще, ако очакването не се сбъдне, се опитва така да промени поведението си, че то да се сбъдне. Наркотиците са само изкуствени аналози на "хубавото и неочаквано", а зависимостта - превръщането им в "очаквани и необходими".

Всички индикации сочат, че добротата под формата на окситоцин предизвиква точно същата "зависимост". Неврологът Томас Инсел (Thomas R. Insel) в статията "Is social attachment an addictive disorder?" ("Социалната привързаност разтройство на пристрастяване ли е?) твърди, че социалните сигнали, от една страна, и частите от мозъка, отговорни за изработването на навици и пристрастявания, от друга, са свързани с окситоцина, който действа като предавател на информация.

Към окситоцина и по този начин към приятелството, любовта и добротата ние привикваме точно като с другите наркотици. Както и другите наркотици, добротата предизвиква еуфория, което води до още по-голяма жажда за доброта.

Виртуална инжекция доброта

Във прихологическите термини съществува понятието "Helper’s High", описан от Алън Лукс (Allen Luks) през 1988. С него се означава положителното емоционално състояние на някои хора след оказването на помощ на други хора. Това е чувството на въодушевление след доброволен труд или дарение за благотворителност. Изследваниятаа показват, че поведението на доброта и щедрост носи физическо и психическо здраве. Проучванията показват също, че помагайки на другите у нас възниква чувство на щастие и се активират центрове за възнаграждение в мозъка, точно както при наркотиците например. 

За разлика от хероина обаче, добротата размива границата между потребителите и производителите. Добрите дела на другите предизвикват удоволствие у тези, за които са направени, така че тяхното желание също да правят добри дела нараства. От друга страна, проучванията показват, че ако сами сме направили нещо добро, то ни кара да правим още добро. Дори само да кажете на един човек, че добър, той започва да се държи като такъв.

В едно проучване участниците попълвали фалшив тест за личността им, а след това им казвали произволно измислени резултати - дали са "интелектуален тип" или "просоциален". След това на участниците казали, че експериментът е завършил и ги помолили да отидат в друга стая. По пътя те били последвани от подставени "студентки", които изпускали на пода 500 перфокарти (експериментът е извършен през 1981 г.) и на висок глас казвали нещо като "По дяволите!". Същината на експеримента се състояла в наблюдението на по-нататъшните действия на участниците. Изследователите записвали дали и с каква бързина представителите на различните групи ще се спрат да помогнат на студентките, за да съберат перфокартите, както и точния брой перфокарти, повдигнати от всеки участник и времето, което е отделил за това.

Тези от участниците, които били определяни като добри (т.е. "просоциален тип"), помагали точно два пъти по-често от "интелектуалците". Да не забравяме, че в действителност тези "типове" са определени на случаен принцип и това разпределение няма нищо общо с реалността. "Добрите", откликвали един и половина пъти по-бързо, отколкото "умните", отделяйки, за да помогнат, два пъти повече време. Те събрали и два пъти повече перфокарти.

Необходима е само една виртуална инжекция от наркотика "Аз съм добър", за да стане човек два пъти по-добър.

Добрите са по-здрави и живеят по-дълго

Статистиката е неумолима :Добрите хора се чувстват по-добре и живеят по-дълго. Това се потвърждава от много изследвания.

Същият Алан Лукс, въвел понятието "Helper’s High", в проучване сред хиляди доброволци в САЩ, установил, че хората, които са помагали на другите системно показват по-добро здраве от връстниците си, а много от тях заявяват, че това подобряване на здравето им е започнало, когато са започнали да работят като доброволци. Освен усещането за физическо здраве, около половината заявяват, че преживяват въодушевление, 43% се чувстват по-силни и по-енергични, 22% - по-спокойни и по-малко депресирани, 21% имат подобрено чувство на самоуважение, а 13% усещат по-малко болка и тъга.

През 1956 г. изследователи от университета Корнел са започнали дългосрочно наблюдение на 427 млади жени, опитвайки се да разберат как семейното положение, стресът и навиците им влияят на здравето им. През 1993 г., когато проучването е завършено и публикувано, става ясно, че наличието на деца, образование, социален статут, професионална реализация нямат значим ефект върху продължителността на живота. Много по-важен фактор неочаквано се оказало участието в доброволчески организации. След 30 години наблюдения жените, които не се занимават с благотворителна дейност, сериозно са се разболявали в 52% от случаите дела, докато при тези, които активно са ангажирани с доброволчество - само 36%.

По същия начин, добротата увеличава шансовете за онези, към които е адресирана, да имат дълъг и в добро здраве живот. Майчината и съпружеска любов намалява риска от широк спектър заболявания - от ангина до язви и сърдечно-съдови заболявания или алкохолизъм. Това се потвърждава дори от изследвания върху животни.

През 1980 г. американски изследователи от Университета на Охайо решили да разберат как влияе хранителният режим върху развитието на атеросклероза при зайците. Те забелязали, че при две еднакви групи съществуват значителни разлики в симптомите. Разликата била в поведението на лаборантите спрямо зайците - едните редовно играели с тях, говорели им, галили ги -  60% от тях показали облекчение на симптомите на атеросклероза. Експериментът се повтаря два пъти с различни хора, а резултатите са публикувани в списание Science. 

И други изследвания показват, че като цяло положителните емоции изграждат устойчивост срещу физически и емоционални травми, създавайки повече и по-специфични връзки в мозъка.

Добрите хора са по-привлекателни

До това заключение стигнали авторите на голямо социологично изследване, в което интервюирали 10 027 млади хора от 33 страни от шест континента. Оказало се, че във всички култури, независимо от кой край на света, най-предпочитаният партньор не е красив, богат или умен.

На първо място безапелационно е отговорът "добър и отнасящ се с разбиране".

Използвана и допълнителна литература:

The Midas Touch The Effects of Interpersonal Touch on Restaurant Tipping

Monetary sacrifice among strangers is mediated by endogenous oxytocin release after physical contact, Vera B. Morhenn, Jang Woo Park, Elisabeth Piper, Paul J. Zak

Oxytocin-gaze positive loop and the coevolution of human-dog bonds, Science, 16 април 2015

Early Life Nurturing Impacts Later Life Relationships

Is social attachment an addictive disorder?, Thomas R. Insel

Updating the Helper Therapy Principle, Stephen G Post Ph.D.

The Soft Subtle Energies of Love, Evy McDonald

Доброта как модный наркотик, Николай Кукушкин


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.