Доказаха, че легендарният викингски слънчев камък наистина работи

НаукаOFFNews Последна промяна на 09 април 2018 в 00:00 27907 1

Кредит Wallpaper Studio 10

Когато викингите достигат на своите дракари Гренландия в края на 10-ти век, те нямат компас. В Европа компасът се появява едва в края на 16 век. Но как са преодолели 1600 морски мили, без да се отклоняват от курса в продължение на три или повече седмици като стигат до определена точка на острова.

"Легендите на викингите (т.нар. саги) разказват за тайнствен инструмент - "Слънчев камък"- с който те могат да определят позицията на Слънцето, невидима в облачно или мъгливо време", обяснява археологът Габор Хорват (Gábor Horváth), който заедно с Денес Сааз (Dénes Száz) провежда компютърни симулации, които показват, че приказките на викингите може да са верни, съобщава phys.org.

В статията си, публикувана в Royal Society Open Science, двамата изследователи от Университета ELTE Eötvös Loránd в Унгария описват факторите, взети предвид в техните симулации и това, което откриват.

Например в сагата за крал Олаф (управлявал Норвегия през периода 955-1030 г.) има една мистична история за това как той прекарва нощта в странна въртяща се къща, където сънува странен сън за Слънчевия камък:

"Кралят накара хората да гледат - и никъде не виждаха ясно небе. След това поиска от Сигурдур да каже къде сега е Слънцето. Той даде ясна посока. Тогава кралят заповяда да му донесат слънчевия камък, да го вдигне и да види къде светлината се излъчва от камъка, и така провери предсказанието на Сигурдур".

Описанието напомня приказка, отбелязва АrsТechnica, но през 1948 г. е открит реален екземпляр на диска Уунарток. В комбинация с някакъв "слънчев камък" (Solstenen), според легендите, той служи като главно навигационно устройство.

След анализ на оцелелите текстове и легенди и намерените артефакти, учените разбират, че това е специален слънчев часовник с отметки, обозначаващи основните посоки на света и резба, която съвпада с промените в сянката на гномона (стрелката) на слънчевия часовник. Той от своя страна зависи от равноденствието и слънцестоенето през пролетта и лятото. При спазване на точното време и място, т.е. на северната ширина около 61° от май до септември, грешката е била само четири градуса. Ясно е, че викингите са отишли ​​в Гренландия през лятото.

Дискът Уунарток. Снимка: Рinterest

За работата на диска Унараток е необходим слънчев камък, но никога не е бил намиран такъв в или близо до викингско корабокрушение. Кристал е намерен при английско корабокрушение от 16-ти век през 2002 г., а английските моряци биха могли да се научат да го използват от викингите, но са необходими много по-ясни доказателства.

Преминаване на поляризирана светлина през поляризационен филтър. Wikimedia Commons

Повечето учени, които са проучвали легендите за слънчев камък, предполагат, че това е вид естествен кристал, който има кристална структура, която поляризира светлината, преминаваща през него. Такива са например калцит (исландски фелдшпат), кордерит, турмалин и други.

Обикновено, ако погледнете през калцитен кристал, ще виждате двойно. Но когато изравните кристала под прав ъгъл спрямо светлината, двойното изображение ще се събере в една точка. Серия от експерименти през 2011 г. показа, че ако гледате през кристал калцит може да изведете посоката на слънцето с точност до няколко градуса дори при условия на полумрак.

И едно ново проучване показа, че викингите със сигурност са можели да намерят своя път 1600 морски мили през океана от Норвегия до Гренландия, използвайки само слънчевите камъни за навигация.

Ролята на Solstenen теоретично може да изпълнят различни кристали, но учените, че най-вероятно викингите са използвали исландски фелдшпат. 

Кристал исландски фелдшпат. Снимка: ArniEin, Wikimedia Commons

Описаните по-горе идеи обаче са само предположения. Разстоянието е много голямо - може ли да се стигне до Гренландия с такива инструменти?

Резултати от симулацията на викингските маршрути от Гренландия до Норвегия. 1000 симулирани (успешни: зелени) маршрути на викингите от Хварф (Гренландия) до Норвегия по време на пролетното равноденствие, ако се използва калцитен слънчев кристал с периодичност на навигация а) Δt = 1 h и b) Δt = 6 часа. Success of sky-polarimetric Viking navigation: revealing the chance Viking sailors could reach Greenland from Norway
Dénes Száz, Gábor Horváth

Новото проучване показа, че това е реално. Хорват използва компютърен модел на морско пътешествие от пристанище Берген (Норвегия) до селището Хварф (Hvarf) на южното крайбрежие на Гренландия. Виртуалните кораби започват своя поход кампания по време на пролетното равноденствие или лятното слънцестоене. Облачността се избира случайно.

След това програмата симулира използването на кристали от калцит, кордерит, турмалин и аквамарин, като отчита реалните параметри на тези минерали с предварително определена честота. Пътешествието се смята за успешно, ако корабът пристигнае достатъчно близо до Хварф на брега на Гренландия.

Програмата сверява посоката на всеки три часа и 92% от корабите изпълняват своята мисия. Вярно е, че ако посоката бе проверявана на всеки четири часа, успехът в навигацията пада рязко - по-малко от две трети от корабите достигат до мястото на пристигането. Хорват, коментирайки резултатите, пояснява:

"Не е известно дали викингите наистина са използвали този метод. Но ако са го правили, то те са се ориентирали прецизно".

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12688

1

Emil Kasamakov

11.04 2018 в 12:46

"Но как са преодолели 1600 морски мили, без да се отклоняват от курса..."

Ами просто не са го правили. Как може да пишете подобни измишльотини? Барем погледнете картата!

Първо, между Берген и Гренландия са 1400 мили, а не 1600.

Второ, на пътя на викингите са:
- Шетландските острови заселени от тях през 9 век.
- после са Фарьорските острови, чиито викингски поселения също са 9 век, но има данни и за по-стари скандинавски заселници.
- после идва Исландия.
- и чак след това Гренландия.

И знаем, че:
- според преданията първият стигнал Гренландия и Америка е Гунбьорн, който ги открива погрешка. Пътувал е за Исландия и обърква курса.
- после Снебьорн и Ерик Червенокосия тръгват за Гренландия от Исландия, а не от Норвегия.
Преминали са разстояние от само 250-260 мили.