Ако едно дете яде захарен памук, шоколад или друг вид сладки, ще стане ли хиперактивно? Повечето родители ще се закълнат, че отговорът е "да", но изследванията показват, че това не е вярно, пише Live Science.
"Захарта не влияе на поведението на децата", заяви д-р Марк Уолрайх (Mark Wolraich), началник на Здравния научен център за поведенческа педиатрия към Университета на Оклахома, който изследвал ефекта на захарта върху деца през 1990-те години.
Очакванията на родителите за така наречените "захарни стимуланти" оцветяват начина, по който оценяват поведението на децата си, отбелязва Уолрайх. Лесно е да се разбере защо родителите правят тази връзка - захарните изделия често са основната атракция на рождени дни, Хелоуин и други празници, когато децата са склонни да палуват. Но цялата тази енергия се дължи на вълнението на децата, а не на захарта в техния организъм, обяснява д-р Уолрайх.
Ако родителите вярват, че захарта влияе на поведението на децата им, то те подкрепят идеята си от това, което виждат в тези условия", заяви Уолрайх пред Live Science.
Погрешното схващане идва от идеята, че увеличаването на нивото на кръвната захар предизвиква хиперактивно поведение. "Организмът обикновено регулира захарта. Ако има нужда, ще я използва за енергия", отбелязва Уолрайх. "Ако не се нуждае от нея, тя ще се превърне в запаси мазнини".
Точно така - ако хапнете поничка, когато нивото на кръвната захар ви е нормално, тези допълнителни захари ще се превърнат в мазнини.
Голяма част от тази информация идва от изследванията, които Уолрайх и други изследователи правят през 1990-те.
Така например, изследователите са открили, че майките оценяват синовете си като по-хиперактивни, когато им се каже, че момчетата са погълнали захар, дори когато децата не са направили това, според проучване от 1994, публикувано в Journal of Abnormal Child Psychology . В проучването на 35 момчета на възраст от 5 до 7 е дадена напитка, съдържа изкуствен подсладител, наречен аспартам, който не е от захар, а от аминокиселини. На половината от майките е казано, че техните момчета са получили захар.
Когато изследователите помолили майките да дадат оценка за поведението на своите синове, жените, на които са казали, че на синовете им е дадена захар, са определили децата си като по-хиперактивни, показва проучването.
Освен това, учените наблюдавали на видеозаписи взаимоотношенията между момчетата и техните майки. Записите показват, че майките, които са смятали, че техните синове са поели захар, са останали близо до синовете си и са били по-склонни да ги контролират, критикуват, наблюдават и да говорят на синовете си, отколкото майките, на които не им е казано, че на синовете е дадена захар.
"Плацебо ефектът може да бъде много мощен," - обяснява резултатите Уолрайх.
Уолрайх и колегите му решили да направят по-дългосрочно, деветседмично проучване. Въпреки това обаче не успели да намерят връзка между захар и хиперактивност, заяви изследователя.
Освен това, Уолрайх и колегите му публикували в списание JAMA през 1995 г. преглед, в който са включени 16 проучвания, разглеждащи въпроса. Този преглед "установи, че захарта не се отразява на поведението или когнитивното представяне на децата," пишат изследователите в проучването.
Проучването от 1995 г., в което изследователите статистически комбинират резултатите от всички проучвания, направени до тогава, обявяват, че "никога не е имало толкова последователно негативни резултати". Това означава, че захарта определено не влияе на поведението на децата, заключава Уолрайх.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари