Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
24 ноември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Дрехите от мляко

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 юни 2015 в 09:3529950
Снимка: Qmilch

Съвсем наскоро разбрахме, че компанията Qmilch е пуснала в производство екологично чисти дрехи от тъкан, получена от мляко. Вече съществуват и биоразградими обувки, съдове от опадали листа, а и дрехи от морски водорасли… Оказва се обаче, че това съвсем не са нови технологии и за да се достигне до тях, е изминат много път.

Днес ще Ви разкажем именно за това.

Дрехите на германската дизайнерка Анке Домаске се произвеждат чрез технология на основата на казеина (млечен протеин, сборно наименование за няколко вида протеини, които се съдържат в млякото на бозайниците). Микробиолог по образование, тази технология тя нарича Qmilch (q – качество, milch – мляко). Изобретателката иска да докаже, че млякото е полезно не само при вътрешен, а и при външен прием.

За идеята я е ,,вдъхновила“ болестта на нейния баща. Онкоболен, след химиотерапия той не можел да носи обикновени дрехи поради повишена чувствителност на кожата.

За разработката на уникалната технология й трябвали около две години. От вкиснало (,,развалено“) мляко се извлича белтъчен млечен прах (казеин), който после се смесва с вода, изкипява се и накрая се прекарва през тръба, за да се създадат влакна. От този материал се произвежда здрава тъкан, която е много подобна на коприната. Получената ,,млечна“ дреха може да се пере, глади, тя има специфична миризма, но не на мляко. Дрехите първоначално са замислени като дамски, но вероятно ще се появят и мъжки. Никакви химически компоненти не се употребяват при производството.


Снимката: Qmilch

Материалът за такова облекло съхранява богатството си на аминокиселини, които са известни със своите антибактериални свойства, а според някои биолози дори спомагат за по-дълго запазване на младостта на кожата. Те не запарват и са много въздухопроницаеми. Също така, такава дреха подобрява циркулацията на кръвта и позволява да се регулира телесната температура. За 1 кг материал по технологията Qmilch са необходими 30 000 л вода и 2 л мляко, а за да се получи 1 кг памук, ще Ви трябват около 20 000 л вода.

Тази технология е важна и защото отваря път към употреба на вкиснало и ,,развалено“ мляко. ,,Само в Германия всяка година 2,7 тона мляко се развалят, докато стигнат до потребителя. По този начин можем да ги използваме отново“ – заявява Домаске.

Единствената причина, поради която млечните дрехи още не са получили разпространение, е все пак по-високата средна цена на производството, когато става дума за екологичен тип тъкан (производството на екологична тъкан от мляко е няколко пъти по-скъпо в сравнение с екологичен памук). Дизайнерката Анке Домаске обаче се надява, че този вид облекло ще заинтересува нейните колеги от висшата мода. Освен това, някои автомобилни производители изявяват желание да облицоват салоните на произведените коли с антибактериалната тъкан.

Друга подобна идея за облекло е създадена от Innovation and Clothing Factory, отново в Германия. Тук обаче става въпрос за дреха, съдържаща екстракти от морски водорасли и мляко, подмладяващи и овлажняващи кожата. Якета, пуловери и блузи се произвеждат от тъкан, която, по думите на производителя, дори има абсорбиращ ефект по отношение на потта. За разлика от това на Анке Домаске, млякото в тази тъкан се взима прясно, обезмаслява се и се изварява. Отделеният в тази процедура белтък се добавя във влакната на конците.

За производство на водолазни облекла и футболни екипи в компанията използват обикновени памучни влакна с вложени в тях морски водорасли. Те са от специален вид, който се събира един път в годината на северозападното крайбрежие на Исландия. В тях се съдържат минерали и витамини, които са пригодни в борбата със застаряването на кожата.

Друг нововъведен от компанията плат се състои от млечни белтъци и влакна от целулоза lenpur – съотношение 65 към 35 %.

Gigartina chamissoi

Съществуват и дрехи, произведени ,,само“ от добавени водорасли. Тази технология е развита в Перу. Тамошни изобретатели са стигнали до откритието, че когато в коприната се вложат влакна от водораслото Gigartina chamissoi, дрехата може да отразява и блокира ултравиолетовите лъчи. След проведени тестове се установява, че след 20 изпирания степента на защита се понижава само с около 1 %. Тази материя се използва от членовете на перуанските антарктически експедиции, а също и за производството на облекла, които традиционно съдържат коприна – футболни екипи, плувни костюми, шорти и т. н. Бейзболен екип от водорасли напр. струва около 12 долара.

Описаните дотук методи обаче са само достижение в развитие на технология, върху която химията работи десетилетия наред.

В началото на 30-те г. италианецът Антонио Ферети изобретява т. н. от него ланитал – изкуствена вълна, която се получава от казеин - млечен протеин, всъщност сборно наименование за няколко вида протеини, които се съдържат в млякото на бозайниците.

Казеинът съдържа малко повече въглерод в сравнение с азота, отколкото яйченият белтък. Освен това съдържа и 1 % фосфор, който в белтъка липсва.

А сега да видим как се е стигнало до откритието.

Вълнените влакна са съставени от белтък, наречен кератин, който има състав, много близък до казеина. И естествената вълна, и казеинът съдържат сяра, което дава идеята на химика Ферети да произведени изкуствени текстилни влакна от млечния казеин. Разликата между естествената и изкуствената вълна е, че в изкуствената вълна въглеродното съдържание е много по-голямо, а сярното – по-малко. Останалите съставки – водород, кислород и азот – са почти в еднакво количество.

Още от ХІХ век съществуват (главно в долината на р. По) млечни централи, които чрез центрофугиране извличат почти цялото масло от млякото. Още влажният текстилен казеин може да се употреби за производството на изкуствена вълна, като най-често първо се изсушава. След това казеинът се разтваря в алкална среда и се прекарва през решетесто сито, за да се получат влакната на изкуствената вълна. Те се прецеждат през баня с бързина 1/10 от секундата и получената при този процес полутечна вълна преминава през нея със скорост 60-100 метра/минута. Чрез това ,,миене“ втвърдяването на влакната става мигновено и макар пластът вълна да е съставен от около 300 нишки, те лесно се отделят едни от други. Диаметърът на дупките на решетото, за което стана дума по-горе, е 2-3 стотни от милиметъра.

Съществува и втора ,,баня“. Там добитата вече изкуствена вълна преминава през формалдехид, примесен с други химикали, за да стане неразтворима. Едва след това влакната се нарязват на желаната дължина и се подреждат на плъсти, предназначени да се предат.

В суровинната част нещата стоят така – за 100 кг вълна са нужни 100 кг казеин. Оттук може да се направи една груба сметка за стойността на изкуствената вълна, която в тази технология от 30-те г. е доста висока - от 30 кг бито (обезмаслено) мляко се добива 1 кг изкуствена вълна І качество.

Цветът на получения продект е горе-долу същият като на днешни ,,млечни“ дрехи, показани на горните снимки. Прилича на нещо средно между вълна и изкуствена коприна. Тази материя е по-лош проводник на студа в сравнение с естествената, което се обяснява с по-ниското сярно съдържание. Косъмът й е гладък и плътен, докато на естествената е кух. Издръжливостта на опън е по-висока, по-лесно се боядисва и не се напада от биологични вредители (молци).


Антон Оруш, Sandacite.net

Източници:
Anke Domaske Makes Milk Fashion

German fashion designer makes clothes from milk

Одежда из молока.

Сп. ,,Природа“ бр. 8-1936


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.