За пръв път, учени са анализирали древна ДНК, изолирана от хора живели по време и след появата на земеделието, което е позволило да се установи как геномът на нашите предци се е променил в резултат на промените в начина на живот на човешкото общество.

От отдавна се знае, че земеделието е променило хората завинаги, дори на ниво ДНК, но досега тези промени са установявани на основата на изследвания върху генетичните вариации на съвременните популации, които представляват само далечно ехо на това, което се е случило преди хиляди години. Новото изследване обаче позволява на учените да регистрират тези изменения почти в реално време.

"Това ни позволява да маркираме времето и периода за възникване на дадена промяна и директно да свържем селекцията на определени гени с конкретни промени в условията на средата," обяснява ръководителя на изследването Иан Матиесън (Iain Mathieson) от Harvard Medical School. "В този случай става дума за развитието на земеделието и разпространението на първите фермери в Европа."

Чрез използване на нови методи за екстракция, Матиесън и колегите му са успели да извлекат ДНК от останки на древни хора и да направят генетична база данни на 230 древни хора, които са живели в Европа преди между 2300 и 8500 години. Анализирайки тези проби, те са успели да идентифицират 12 специфични участъци от генома, които са се променили по време на и след трансформацията от обществата на ловците-събирачи към земеделие.

Очаквано много от тези вариации са били по или в близост до гени, свързани с височината на тялото, способността за разграждане на лактоза, метаболизма на мастните киселини, по-светлата пигментация на кожата и синия цвят на очите - всички те са белези, които и преди това са свързвани с прехода ни към земеделски общества.

Новото изследване, публикувано в Nature, осигурява повече подробности от всякога за това, как и кога древните хора са преминали към земеделие. Едно от големите открития е, че генът който позволява на възрастните да усвояват млякото не бил често разпространен до преди около 4000 години - хиляди години по-късно отколкото се смяташе до сега.

Изследването също показало, че ранните фермери били тъмнокожи, но генът за светла кожа започнал да се среща по-често през следващите хилядолетия. Първият автор на изследването Дейвид Райх (David Reich) разказва пред New York Times, че това може да се дължи на факта, че фермерите ядели по-малко месо от ловците-събирачи, така че те имали понижен прием на витамин D. Хората с тъмна кожа успявали да си набавят по-малко количество витамин D от излагането на слънце, което е създало известен недостиг на витамина.

Друга съществена промяна било засилването на имунната ни система, което има смисъл, тъй като заболяванията станали много по-чести с появата на земеделието. "Неолитният период бил свързан с повишаване на гъстотата на популациите, като хората вече живеели близко едни до други и до опитомените животни," разказва един от учените, Волфганг Хаак (Wolfgang Haak) от Университета на Аделайде, Австралия. "Въпреки че това откритие не е особено изненадващо, все пак беше страхотно да видим как се е случила селекцията в "реално време".

Изследването също поддържа хипотезата, че фермери от Анадола (на територията на съвременна Турция) за пръв път са въвели земеделието в Европа. Хората от Северна Европа са толкова високи, вероятно, защото имат повече гени произхождащи от Евразийските степни популации.

Въпреки че 230 е внушителен набор от проби, когато става дума за отдавна мъртви хора, това не е особено голяма извадка по научните стандарти. Освен това, учените не успели да установят много от нещата, които искали. Например, те не открили достатъчно доказателства, за да заключат дали гените, които участват в тип 2 диабета и високия BMI индекс са били селектирани по време на прехода към земеделието.

Сега учените искат да изследват още по-стара ДНК, за да се опитат да разберат как точно сме станали такива каквито сме днес и как нашите предци са мигрирали и са се смесвали помежду си.

Източник: Science Allert

Още по темата

17/11/2015

Човекът

Взаимоотношенията между хората и пчелите са започнали преди поне 9000 години, според археолози

18/06/2015

Човекът

Българите сме само 30% арийци