В продължение на почти два века, биолозите са се опитвали да определят кои са предците на уникална група копитни, които не се срещат никъде другаде по света, освен в Южна Америка и които са изчезнали само преди 10 хиляди години.
Откакто Дарвин събира техни фосили преди около 180 години, този въпрос остава загадка. Но наскоро. благодарение на една нова технология, протеомен анализ, учените успяват да изяснят и това.
Техните резултати са публикувани в списание Nature.
"Уточнението на позицията на южноамериканските копитни животни на родословното дърво на бозайниците винаги е бил сериозен проблем за палеонтолозите, защото анатомично тези животни са странна мозайка от характеристики, сходни с широк спектър от несвързани видове от различни части на света", - каза един от авторите, куратор на отдел "Бозайници" в Американския музей по естествена история. – "Това обстоятелство е озадачавало и Чарлз Дарвин, и колегата му Ричард Оуен. Заради всички тези противоречиви признаки, те не успели да кажат със сигурност, тези южноамерикански копитни роднини на гризачи ли са, на слонове или камили".
Разочарован Дарвин нарекъл тази група "най-странните животни, намирани някога". Това е разбираемо, защото по негово време инструментите на науката са били много по-оскъдни, отколкото съвременните. За да се определят най-близките роднини на Meridiungulata, както се наричат на латински тези южноамерикански копитни животни, палеонтолозите е трябвало да използват протеомен анализ - един от най-новите методи на изследване. Той се основава на показанията на изкопаемите протеинови последователности и позволява да се хвърли поглед в миналото за период от приблизително 10 пъти по-голям, отколкото е възможно с ДНК секвенирането.
"Въпреки, че костите на тези животни се изучават повече от 180 години, досега нямахме ясна представа за техния произход. Ето защо, ние се опитахме да решим този проблем с помощта на древните ДНК молекули" - заяви съавторът на проучването Ян Барнс от Американския музей по естествена история. Изследователският екип обаче доста бързо осъзнал, че древната ДНК не може да бъде запазена в изкопаемия материал заради топлия и влажен климат в Южна Америка, който въобще не прилича на вечните студове, където палеонтолози обикновено извличат проби за ДНК анализ.
Проблемът е решен, когато изследователите са започнали анализ на колагена - протеин, който може да се запази в костите на животните в продължение на милиони години и в много по-широк диапазон от условия. Химичната структура на аминокиселините, съставящи колагена в крайна сметка се определя от специфичните последователности, кодиращи ДНК на организма. Следователно, съставът на аминокиселинните композиции на протеини се различават при различните видове. Те могат да бъдат анализирани, а сравнявайки между различните композиции могат да се направят изводи за това доколко са близки роднини различните изследвани видове.
Колагенът, извлечен от костите на Toxodon platensis и Macrauchenia patachonica, позволил на изследователите да възстановят около 90% на протеиновите последователности. Анализът им показал, че най-близките роднини на тези видове са нечифтокопитни - група от животни, които включват съвременни и фосилни коне, носорози и тапири.
Молекулярните доказателства потвърдили също така предположението на някои палеонтолози, че предците на южноамериканските копитни животни са мигрирали от Северна Америка преди повече от 60 милиона години - вероятно точно след масовото изчезване на динозаврите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари