07 август 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Древногръцки светилища са били първите сгради, снабдени с рампи за трудноподвижни хора

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 21 юли 2020 в 11:52 15080
Реконструкция на храма на Асклепий в Епидавър (дясно) от 4 век пр.н.е., показваща рампата, изградена от предната (източна) страна. Снимка: Sneed D., Antiquity 2020, © 2019 J. Goodinson; scientific advisor J. Svolos

Древна Гърция предлага много примери за напредничаво мислене, както по отношение на политиката и философията, така и по отношение на науката. 

Редица древногръцки храмове имат рампи, водещи към входа им, и въпреки че този детайл често е пренебрегвано от археолозите, ново проучване, публикувано в Antiquity, предполага, че целта им е била да се улесни достъпа на трудноподвижни хора до сградата. 

Няма специфични доказателства, които конкретно да обясняват за какво са използвани тези рампи. Но въпреки това изследването твърди, че броят на рампите на места, посещавани от хора с двигателни затруднения, предполага, че древните гърци са се грижели активно за нуждите на хората с увреждания. 

"Древногръцкото общество не е утопично, в което всички да са третирани честно", обяснява д-р Деби Снийд (Debby Sneed), автор на изследването и археолог в Щатския университет на Калифорния, Лонг Бийч. "Не е "естествено" за древните гърци да изразходват време, пари и ресурси, за да построят рампи, така че религиозните места да станат достъпни за хората с увреждания, но фактът, че са го направили - и то без закони за гражданските права, които да го изискват - предполага, че трябва да преосмислим древногръцкото общество и да отчетем какво и кой е имал приоритет и защо".

Особено важно е да се отбележи, че рампи са построени пред много храмове, считани за лечебни светилища за болните и хората с увреждания, така че улесненият достъп е бил основна грижа. В тези светилища хората с проблеми са търсели лечение от Асклепий, древногръцкият бог на медицината, изцелението и лекарите. В светилището на Асклепий в Коринт, построено през 4 век пр.н.е., са открити множество изкуствени крайници, за които археолозите смятат, че са дар към бога, използвани от хората, за да се измоли изцеление на собствените им крайници.

Червенофигурна амфора от 480 г. пр.н.е., изобразяваща сцена на заминаване. Възрастен човек (ляво) се подпира на бастун или патерица докато се сбогува с воина. Кредит: The Metropolitan Museum of Art, New York, 56.171.39

Светилището на Асклепий в Епидавър, друг много посещаван в търсене на изцеление в древността храм, има поне 11 каменни рампи, изградени до деветте сгради по време на реконструкции, започнали през 370 г. пр.н.е. 

Уврежданията са част и от митологията на Древна Гърция според д-р Снийд. Хефест, богът на ковачите, е роден с увреден крак и куца. И докато се среща с определен антагонизъм заради увреждането си, това определено показва, че древните гърци не са се притеснявали от темата в своите митове. 

"В "истинския живот" има хора, подобно неназован по име човек от 4-ти век пр.н.е., който в своя реч се е защитил от обвинения в злоупотреба", обяснява още д-р Снийд. "В древна Атина е имало система с пенсии за хора с увреждания - ако имаш такова и не си трудоспособен в резултат от него, получаваш правото на издръжка от града. Този човек, който твърди, че ходи с помощта на две патерици, е обвинен, че няма нужда от тях и имаме цялата му защитна реч".

Това се среща и върху древногръцка керамика, където са открити илюстрации на възрастни хора с увреждания и други, използващи бастун. И в действителност, археологическо проучване на гробище в Амфиполис от класическия период, предполага, че голямата част от хората, погребани там са страдали от остеоартрит, състояние, което прави ставите сковани и предизвиква болки. 

Лесно е да предположим, че древният свят е бил враждебен за хората с увреждания и физическите недъзи са били приемани за социално изключващи. Но тези открития може би показват тъкмо обратното - че много хора с увреждания не са срещали социално изключване.

"Затрудненията в подвижността сами по себе си не са определяли човека като изключителен", се обяснява в изследването. "Това са най-ранните доказателства, с които разполагаме, показващи, че древните общества не само са били способни да отдадат активно и загрижено внимание към нуждите на членовете на общността с увреждания, но и понякога са решавали да вложат значителни ресурси и труд, за да направят някои места по-достъпни за хора с различни тела", допълва д-р Снийд. 

Източник: IFLScience - Ancient Greek Temples Had The First Disabled Access Ramps


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.