05 април 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Дрогите, законни и незаконни, могат да оправят романтичния ни живот

Наркотиците и любовта: Химическото бъдеще на романтичните отношения

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 14 февруари 2020 в 07:4727550

Готови ли сме за любовните отвари в реалния живот? Една интересна книга "Любовта е наркотикът" (Love is the Drug) обяснява как хапчетата могат да повлияят от влюбването до раздялата.

Ако едно хапче може да ви накара да се влюбите по-дълбоко и да трансформирате романтичните си отношения, бихте ли го приели? Или ако лекар ви е предписал лекарство против любов, което да помогне раздялата ви да протече гладко и да избегнете сърдечната болка?

За Брайън Ърп (Brian Earp) и Джулиан Савулеску (Julian Savulescu), които поставят тези въпроси в „Любовта е наркотикът“, това не са просто теоретични или философски въпроси. Вече има лекарства, законни и незаконни, които могат да променят съзнанието ни и начина, по който мислим за любовта, секса и връзките.

„Всички тези любовни лекарства съществуват в момента. Други тепърва ще бъдат създадени“, пишат авторите. Затова вече не е въпросът дали можем с химически вещества да контролираме чувствата си, а дали трябва.

Това дава повод на Ърп, когнитивен учен, и Савулеску, лекар, превърнал се в философ, да задават умишлено провокативни въпроси.

Време е да си представим свят, в който можем да променим химически чувствата си, казват те.

В интервю за New Scientist Ърп казва, че мотивацията му да участва в този дебат, е да се излезе извън сантименталното „чувство, че любовта е нещо нематериално, което се случва в душата“.

"Ще стане така, че ще можем да направим нещо за любовта и това ще промени избора, пред който сме поставени", отбелязва Ърп. „Вече не можем просто да свием рамене и да кажем - любовта просто се случва. Като се има предвид, че ще има и по някакъв начин вече са активни стъпките, които можем да предприемем, за да оформим хода на нашия романтичен живот, щом веднъж изборът стане достъпен за вас, отказът да участвате не е избор".

В книгата авторите подробно описват как конвенционалните лекарства като антидепресантите могат да имат променящи либидото странични ефекти, които могат да повлияят на взаимоотношенията.

„Имаме добри теоретични причини и сега нарастващи емпирични причини да мислим, че тези лекарства оказват влияние върху романтичната ни неврохимия“, коментира Ърп. „Те имат такива ефекти, независимо дали ги измерваме или не. Глупаво би било да не разберем ефекта от лекарствата, които вече използваме - [вещества, които са одобрени и се считат за лекарствени] “.

Книгата не пренебрегва възможния шум около темата. Например тя разказва с известна предпазливост по отношение на многобройните твърдения за изследвания, направени за така наречения „хормон на любовта“ окситоцина - молекула, образувана от хипоталамуса, която въздейства на мозъка и играе важна роля при взаимоотношенията, секса и бременността. Все още е оправдана известна доза здравословен скептицизъм относно ефектите на окситоциновите назални спрейове, но авторите подчертават, че резултатите от проучванията на способността му да подобрява взаимоотношенията трябва да се вземат със "зрънце съмнение“, пишат те.

Но скептицизмът може да изчезне, ако се направят по-строги проучвания за начина, по който тези химични вещества влияят на нашите взаимоотношения, твърдят авторите.

„Това е сляпо петно ​​в западната медицина - тенденцията да се игнорират междуличностните ефекти на лекарствените интервенции“, пишат те. „Би трябвало да е скандално, че не знаем повече за ефектите на тези лекарства (добри или лоши) върху нашите романтични отношения“.

Авторите твърдят, че не трябва да се ограничаваме само до химическите вещества, които променят нашите взаимоотношения „към по-добро“. Те изследват потенциала и на „антилюбовните лекарства“ за потискане на емоциите като ревност и лекарства, които биха могли да помогнат да се прекъсне привързаността на оскърбения човек към неговия насилник.

Има също лекарства, които могат да потиснат сексуалните желания. Книгата се опитва да реши още по-противоречиви въпроси като например дали трябва да разрешим употребата на такива лекарства, за да ограничим това, което обществото може да разглежда като табу или девиантни сексуални желания или дори пристрастяване към онлайн порнографията.

Нараства употребата на незаконни наркотици като MDMA и псилоцибин като средство за подпомагане на хора с проблеми с взаимоотношенията. Псилоцибинът, психоактивното вещество в магическите гъби, се изследва под строг контрол и надзор от психиатри, наред с други лечения, при хора с посттравматично стресово разстройство, което може да бъде причина за неуспех във взаимоотношенията.

Има също така изследвания при мишки, които показват, че MDMA, известни също като екстази, могат да помогнат за облекчаване на социалната тревожност за хората с аутизъм.

„Не говорим за химическа утопия, при която всеки опитва каквито лекарства иска“, пояснява Савулеску. Но не е нужно хората да имат диагноза, за да могат да получат от любовните лекарства за медицински цели, твърди той.

„Не е необходимо да ги наричаме лекарствени или развлекателни средства“, коментира Савулеску. „Можем да въведем трета категория. Трябва обаче да определим за кои хора те наистина биха подобрили самочувствието, не да са патерици, заместители за справянето с дълбоките въпроси в живота им, а хора, за които те наистина биха подобрили живота им“.

Но това би означавало да се освободим от разграничението на обществото между законните и незаконните наркотици. „Всичко е само химия и независимо дали сме решили да го наречем лекарство или не, до голяма степен е социално и ценностно решение“, отбелязва Ърп.

Авторите казват, че не знаят дали обществото е готово за този нов подход за започване на нова връзка с лекарство в ролята на химически стимулатор на любовта. Но ще се радват да я подпомогнат.

За авторите:

Брайън Ърп (Brian Earp) е асоцииран директор на програмата „Ейл-Хейстингс“ в областта на етиката и здравната политика в Йейлския университет и Центъра Хейстингс, и научен сътрудник в Центъра за практическа етика "Уехиро" към Оксфордския университет.

Джулиан Савулеску (Julian Savulescu) е директор на Центъра за практическа етика "Уехиро" в Оксфордския университет.

ИзточникDrugs may be able to fix our romantic lives when things go wrong, N NewScientist


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Леонардо, изобретателят
Леонардо, изобретателят
15 април 2020 в 00:0020771
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.