Предоставяме ви информация за вредата от развитието на ски туризма върху околната среда у нас, предоставена от д-р Йордан Кошев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН.
Изразеното мнение на автора е резюме на научни изследвания и е лично и не ангажира по никакъв начин ИБЕИ и БАН, подчертава д-р Кошев.
Йордан Кошев e доктор по зоология и главен асистент по екология в ИБЕИ. Повече от 15 години работи в сферата на консервационната биология и по конкретно в проучване на поведението и екологията на бозайниците. Публикувал е повече от 20 научни статии и глави от книги в български и световни научни журнали, цитирани стотици пъти от чужди автори.
Ски туризмът е бързоразвиваща се индустрия в целия свят. Първоначално появил се в Западна Европа през първата световна война, популярността му бързо нараства с развитието на технологиите – строителство на лифтове, по-качествени ски облекла и екипировка и т.н. В света 67 държави развиват ски индустрия с около 2000 ски курорта с 6 милиона единици леглова база. В България има общо 36 ски курорта, като 12 от тях са с европейски стандарти. Практикуването на този спорт у нас изисква високи надморски височини, северни склонове, наклони от около 5 до 35 градуса и достатъчно количество на валежите. От площта на страната с подходящи условия за ски спорт над 1500 м.н.в. са 2,45%, над 1800 м.н.в. - 0,9% и над 2000 м.н.в. само 0,525%.
Ски туризмът има много положителни страни за човешкото здраве и икономиката, но има значителен ефект върху околната среда. Ефектът върху биоразнообразието е добре познат и многократно изследван, като по-долу са описани най-често срещаните въздействия които причинява.
Промяна на ландшафта и местообитанията
Терените определени за писти имат неравности, камъни, скали и т.н. Строежът (при открити местообитания) започва с модификация на ландшафта. С тежки строителни машини се изравняват и премахват големите неравности което предизвиква отрицателно въздействие върху растителността (унищожават се тревни съобщества и ливади, групи дървета и храсти), почвата и геоморфологичните образувания. Тази дейност довежда до нарушаване на плътността и видовия състав на растителността и благоприятства генериране на ерозия на почвата.
Влияние върху почвата
Почвата има съществени химични, физични и биологични свойства, имащи значение за множество биотични и абиотични процеси. Почвата осигурява допълнителни ресурси за развитието и растежа на растителността - хранителни вещества и наличие на кислород. Важни елементи от почвената формация са почвените организми (бактерии, водорасли, безгръбначни и др.).
Изравняването на пистите и антропогенното натоварване свързано с завишения брой на скиорите и работата на верижните машини води до уплътняване на почвата и дори до нейното унищожаване. Научните изследвания в множество ски зони по света показва, че почвата на пистите е по-компактна и абсорбира по-малко вода. Има случаи на ски писти, при които се достига до 100% водна непропускливост на почвата.
Ниският инфилтрационен капацитет на пистите е една от основните причини за засилен наземен воден оток при силен дъжд или снеговалеж, което често води до наводнения. Горният почвен слой съдържа фини частици и органични вещества които задържат водата. Унищожаването на този слой намалява на способността на почвата да задържа вода и следва бърз дренаж към подземните води, оттук и намалява необходимо количество вода за развитие на растителността. Бързото оттичане на водата и липсата на защитно растително покритие увеличават риска от засушаване (през периодите с ниски валежи), което пречи на възстановяването на растителността.
Влияние върху растителността
Комбинираното въздействие на всички по-горе изброени фактори засяга възстановяването на растителността, която е увредена при строежа и експлоатацията на на ски пистите. Въпреки, че се полагат много усилия за възстановяване на ски пистите, местните растителни видове най-често биват унищожени поради липса на подходящи смеси от семена, адаптирани към високопланинските условия. Масово използваните видове за тревни смески (например Festuca rubra) се срещат до около 1600 м.н.в и засаждането им няма успех в по-високи надморски височини поради екстремните екологични условия (по-кратък вегетационен период, ниски температури, по-бедни почви и т.н.).
Ерозия
Най-поразителното въздействие на ски туризма е почвената ерозия. Това явление е широко документирано по целия свят години наред. Ерозията е резултат от кумулативния ефект на намаляване абсорбцията на вода, ниска степен на инфилтрация, разрушаване на защитната растителна покривка, нарушението на почвения профил и създаването на дълги плавни склонове. При ерозията по ски пистите се наблюдават дълги, вдлъбнати оврази по посока на наклона. Повърхностното оттичане и ерозията ограничават възстановяването на растителността, тъй като хранителните вещества на почвата се отмива (възпрепятства се покълваното на семена), а ерозиралият и отложен материал може да „погребе“ растенията. Ерозията и утайките, които тя носи оказват замърсяване надолу по течението на реките и потоците.
Обезлесяване при строежа на ски писти
Традиционно строежът на ски писти се извършва на обезлесени склонове, но с нарастване на популярността на ски туризма се налага обезлесяване на нови територии. Гората има ключови функции за алпийската среда. Гората служи за буфер на екстремни метеорологични фактори като силния вятър, подържа специфичен климат (температура, влажност), предпазва от слънчева радиация и др. От всички екосистеми тя поглъща най-голямо количество входяща енергия и има най-ниска степен на отражение. Обезлесяването променя потока на енергията и зависи от размера, формата и изложението на обезлесената площ. Ако обезлесената площ е сравнително голяма, това може да има отражение върху местния климат. Дървета разположени в покрайнините на пистите са подложени на повишени нива на слънчева радиация, което оказва допълнително негативно влияние върху тях. Ски пистите, прекарани през горски масиви, създават условия за увеличаване на скоростта на вятъра, което довежда често до допълнителни събаряне и изкореняване на дървета.
Гората поддържа водния баланс в планината поради високия си капацитет за съхранение на вода. Обезлесяването заедно с физическото нарушаване на почвената структура и профил намалява капацитета за съхранение на вода, като по този начин увеличава повърхностният отток и ерозията, а от там и риска от наводнения. Обратно, в бездъждовни периоди промяната във водния баланс, причинен от обезлесяването, предизвиква засушаване.
Гората е естествена защита срещу свлачища и снежни лавини. Обезлесяването и отстраняването на корените на дърветата влияе върху стабилността на склоновете, като допълнително увеличава риска от ерозия, последвана от свлачища.
Създаването на гладки, полегати ски писти през горски масиви предоставя благоприятни условия за силни и буреносни ветрове, движение на лавини, свлачища, ерозия и засилени водни потоци.
Управление на снега
Управлението на снега върху ски пистите причинява отклонения от естествената структура и състав на алпийската растителност и води до намаляване на растителното разнообразие. Машинната обработка на снега причинява особено тежки и трайни въздействия върху растителността, които не са смекчени нито от времето, нито от мерките за възстановяване. Общото мнение на експертите е, че ски писти не трябва да се строят в райони където има растителност с висока консервационна стойност.
При производството на изкуствен сняг и поддръжката на пистите, върху тях се натрупва по-голямо количество сняг (каквато е и целта на дейностите), отколкото в естествените местообитания. Снегът по пистите е силно уплътнен (пакетиран), което увеличава неговата топлопроводимост до около 2 пъти. В резултата на това, почвата под снега замръзва през зимните месеци и рано на пролет. Което пък има отражение върху почвените организми и развитието на растителността и т.н. Пакетираният сняг възпрепятства нормалната газова обмяна между почвата и атмосферата, като количеството на кислорода в почвата намалява, а на въглеродния диоксид се увеличава. Снегът по пистите се задържа по-дълго (до 2 седмици) повече в сравнение с естествените местообитания. Това задържане забавя естествените вегетационни процеси на растителността. При активното снеготопене през пролетта, количеството на вода на пистите е повече, което засилва ерозията. Променените условия довеждат до промяна на състава на растителните съобщества, като от по-ксерофилни (сухолюбиви) се променят към по-мезофилни (умерено влаголюбиви).
Производство на изкуствен сняг
През 2001 в Швейцария около 7,6% от всички ски писти са покрити с изкуствен сняг. С промените на климата, процента на ски пистите, използващи изкуствен сняг, непрекъснато нараства. Така например в САЩ през 1984г. процентът е бил 59%, докато през 2001 достига до 90%.
При производството на изкуствен сняг се използват машини за производство на сняг, вода (от водохващания, изкуствени езера, извори, реки, кладенци) и различни добавки. Препоръчително е температурите да са под -7°C , но ако има добавени ледникови ядра към водата, може да се произвежда сняг и при -3°C. Добавките повишават кристализирането на снега и съдържат стерилизирана фитопатогенна бактерия – Pseudomonas syringae. Върху ски пистите се добавя и сол за подобряване качеството на снега. Използваната вода идва от водоизточници, които може да съдържат по-големи количества минерали (включително азот) и по-високо Ph (киселиност), отколкото естествените нива в местообитанията. При топенето на изкуствения сняг се отделя няколко пъти повече количество вода, отколкото при топенето на естествен. Всичко това води до промяна на растителните съобщества като видовете, предпочитащи ниски стойности на азот и ксерофилните, (сухолюбиви) видове се заменят от мезофилни (по-влаголюбиви) видове и такива, предпочитащи по-високи стойности на азот. Pseudomonas syringae предизвиква болестно състояние - хлороза (пожълтяване и избледняване на листата) по растенията. Добавянето на сол има отрицателно влияние върху растителността, което е особено силно при боровинките род Vaccinium.
Заключение
През ХХ век масовото строителство на ски курорти по света изпреварва научните изследвания относно потенциалните отрицателни ефекти върху околната среда. Натрупването на конкретни знания и развитието на екологична култура и природозащитно законодателство се развиват доста по-късно. Тогава става ясно, че отрицателните ефекти върху околната среда са тежки, често необратими, особено в по-високи надморски височини, където са естественото възстановяване е ограничено от екстремалните климатични условия. Научните изследвания показват голямото значение на проблема и необходимостта от повишено ниво на осведоменост.
Възприемането на негативните ефекти върху околната среда би трябвало да промени гледната точка на обществото и да насърчи отчитането на екологичната чувствителност при планирането, изграждането и експлоатацията на ски писти и съпътстващата им инфраструктура особено в райони с цени растителни и животински съобщества.
Използванa литература:
de Jong C., F. Previtali, G.Carletti 2015. Challenges in Assessing and Managing Geo-hydrological Risk Related to Natural and Anthropogenic Pressures in Alpine Ski Resorts. In: Lollino G., Manconi A., Guzzetti F., Culshaw M., Bobrowsky P., Luino F. (eds) Engineering Geology for Society and Territory - Volume 5. Springer, Cham
de Jong C., G. Carletti, F. Previtali. 2015. Assessing Impacts of Climate Change, Ski Slope, Snow and Hydraulic Engineering on Slope Stability in Ski Resorts (French and Italian Alps). In: Lollino G., Manconi A., Clague J., Shan W., Chiarle M. (eds) Engineering Geology for Society and Territory - Volume 1. Springer, Cham.
Pfeffer K. 2003. Integrating spatio-temporal environmental models for the planning of ski runs, Utrecht: Faculty of Geographical Sciences, Utrecht University, Ph.D. thesis, published in Netherlands Geographical Studies (NGS) 311, 240pp.
Rixen C., V. Stoeckli, W. Ammann. 2003. Does artificial snow production affect soil and vegetation on the ski pistes? A review. Perspectives in Plant Ecology, Evolution and Systematics 5/4: 219-230.
Roux-Fouillet P., S. Wipf and C. Rixen. 2011. Long-term impacts of ski piste management on alpine vegetation and soils. Journal of Applied Ecology, 48: 906–915.
Vanat L. 2017. 2017 International Report on Snow & Mountain Tourism, 204pp.
Беров Д. 2012. Малко география или защо не можем да имаме 12 000 км писти. https://offnews.bg/analizi/malko-geografia-ili-zashto-ne-mozhem-da-imame-12-000-km-pisti-70875.html
Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г. http://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/strategicheski-dokumenti/nacionalna-strategiya-za-ustoychivo-razvitie-na-turizma-v
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари