Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
24 ноември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Ефективни ли са хапчетата за изгаряне на мазнини (фетбърнърите)? По-скоро не, казва специалист

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 06 август 2017 в 00:0036430

Как да сваля излишните мазнини по-бързо и с по-малко усилия във фитнеса?

Естествено с популярните фетбърнъри? Под това тривиално име са обединени съединения, за които се твърди, че могат да засилят загубата на тегло, да увеличат окислението на мазнини по време на тренировка или да предизвикат по някакъв необясним начин дълготрайна адаптация, която да подобри метаболизма. Често тези хранителни добавки съдържат множество различни съединения, всяко с различен механизъм за действие, поради което се твърди, че постигнатият ефект е адитивен. Някои от тези вещества са кофеин, карнитин, зелен чай, линолова киселина, форсколин, хром, фукоксинтин и други. За някои от тези вещества има данни, че имат някакъв положителен ефект, но за други няма. Интересното е, че броят на новите фетбърнинг съединения се увеличава с по-висока скорост, отколкото научната информация, която подкрепя или отрича тяхното действие. Или с други думи – производителите често лъжат.

Кофеин

Кофеинът е алкалоид, който се извлича естествено и се добавя към голям асортимент от продукти. Повечето от съдържащите кофеин напитки са взели активната съставка чрез екстракция от кафени зърна или зелен чай, а понякога може да се набави и от шоколадови десерти, направени с истинско какао. Консумацията на кофеин от хранителен източник не трябва да се сравнява с консумацията на кофеин от таблетки и чисти препарати, защото имат различни профили на метаболизъм в тялото. Когато кофеинът се абсорбира от храната, времето, за което се наблюдава пик на съдържанието му в кръвната плазма, е между 30-90 минути и се задържа в тялото за около 4-6 часа, като основно се унищожава чрез цитохром P-450 ензимната система.

Към кофеинът има огромен научен интерес. През 1970 г е публикувано физиологично проучване (1), че приемът на кофеин преди тренировка значително е повишил нивата на окисление на мазнини. Проучване от 1980 година също показва, че при прием на кофеин са наблюдава изместване на субстрата на метаболизма от въглехидрати към мастни киселини (2). Била е изказана теза, че кофеинът кара метаболизма да се консумира мазнини, но не се изразходва запасното количество гликогена, което води и до по-добри физически резултати. По-късно някои от тези твърдения са били опровергани.

Доказано е, че кофеинът подпомага разграждането на мастни киселини от адипозните и интрамускулните депа. Този механизъм се осъществява индиректно чрез увеличена циркулация на адреналин, което повишава концентрацията на достъпните за окисление мазнини. Кофеинът е свързан и с по-директни ефекти върху липолизата (разграждане на мазнини). Той инхибира ензимите фосфодиестерази, които разграждат цикличен аденозин монофосфат. Това подсилва липолизата, което предоставя повече свободни мастни киселини, като енергиен източник. Има данни, че кофеинът в комбинация с ефедрин може да подсили метаболизма и липолизата в почиващо състояние, без допълнително физическо натоварване (3, 4, 5, 6).

За огромно съжаление този ефект не се наблюдава при редовни консуматори на кофеин и зелен чай. Очевидно тялото и метаболизмът привикват към постоянните нива на кофеин и ефедрин, при което наблюдаваните положителни ефекти изчезват. Или с други думи – кофеинът е временно решение на проблема. Но кофеинът не е магическо чудо, дори той да може да засилва метаболизма, то ефектите са по-скоро малки (< 20%). И все пак дори и малки промени, те могат да имат значимо практическо приложение (7).

L-карнитин

Карнитинът е съединение, което се намира в относително големи количества в месото и към него е насочен огромен интерес през последните години. Твърди се, че карнитинът може да подобри мастния метаболизъм, да сваля килограми, да премахва телесни мазнини. Атлетите го използват, за да засилят окислението на мазнините и остатъчния гликоген.

Източниците на карнитин са червени меса, млечни продукти и ендогенно производство. Дори приемът на карнитин да е недостатъчен, здравите хора продуцират нужното си количество от метионин и лизин. 98% от наличния карнитин се намира в скелетните мускули и сърцето, 1.5% се съдържат в черния дроб, а 0.5% са в постоянна циркулация.

По време на продължително и сравнително интензивно натоварване основният източник на енергия са мазнините. Основната функция на карнитина е, като совалка, която пренася дълговерижните мастни киселини в митохондриите – в пространството между външната и вътрешна митохондриална мембрана (8). Вътре настъпва процесът бета-окисление, при който при всяко едно завъртане на цикъла се откъсва по една молекула ацетил-КоА, която навлиза директно в цикъла на трикарбоновите киселини (цикъл на Кребс) – основният механизъм за синтез на енергия.

Идеята, че приемът на карнитин помага за загуба на тегло се дължи на схващането, че редовната консумация на добавката увеличава нейната концентрация и в скелетните мускули. Друго схващане е, че той подсилва метаболизма на мазнини, което води до постепенна загуба на маса. Много прецизни изследвания показват, че оралният прием на карнитин (6 грама на ден за 14 дни) не увеличава концентрацията в скелетните мускули (9, 10). Изчисления показват и че в състояние на покой концентрацията на карнитин в мускулите е достатъчна, за да позволи на ензима карнитин палмитоил трансфераза 1 да функционира с максимална активност. Твърдения, че карнитинът подсилва загубата на тегло са не просто неоснователни, но и теоретично невъзможни (11).

Интересът към карнитина в последните години бе подновен, но бе използван малко по-различен изследователски подход. Бе изяснено, че концентрацията на карнитин в скелетните мускули може да се увеличи чрез прием на добавката, но с едновременно вливане и на инсулин или поглъщане на голямо количество въглехидрати, за да се увеличи концентрацията на инсулин  (12, 13).

Теоретично е възможно концентрацията на карнитин да се увеличи, при което да се постигне някакъв положителен ефект върху метаболизма на мазнини, но това би се случило след месеци прием на добавката и консумация на големи количества въглехидрати. Ако този метод се използва, за да се сваля тегло, то консумацията на огромни количества въглехидрати изглежда контрапродуктивно начинание. Тази техника обаче може да се приложи за атлети, които изразходват огромно количество енергия.

Към момента прилагането на тази добавка е по-скоро безсмислено и е нужно да се натрупат още научни данни (14, 15).

Форсколин

Форсколинът е дитерпен, който се продуцира от растението Coleus forskohlii. Той често се използва за повишаване на нивата на цикличния аденозин монофосфат (cAMP). Този механизъм е описан в in vitro условия при клетъчни линии, а ако се наблюдава in vivo при хора, това може да доведе до активация на липаза (ензим), което би засилило липолизата, а съответно и окислението на мазнини.

Демонстрирано е, че форсколинът може да стимулира липолизата на адипозна тъкан при плъхове (16, 17). Има само едно проучване, което изследва ефектите на форсколина върху човешкото тяло и метаболизма (18). В него на 30 мъже с наднормено тегло са били давани по 250 мг 10% екстракт на форсколин два пъти дневно в продължение на 12 седмици. Авторите откриват, че се наблюдават положителни ефекти след краткосрочния прием. Мазнините са били редуцирани с цели 11.23%, а при контролната плацебо група е имало само 1.73% редукция. Няма данни за промени в метаболизма. Препаратът е обещаващ, но все още няма достатъчно налични научни проучвания, а представителната извадка от едва 30 души е недостатъчна (18).

Фукоксантин

Фукоксантинът е каротеноид, който се открива в ядливи кафяви водорасли от вида Undaria pinnatifida. В проучвания с животни е установено, че продължителната консумация на фукоксантин може да доведе до загуба на тегло. Например в проучване от 2005 година (19) се демонстрира, че приемът на екстракт, който съдържа фукоксантин, е довел до редукция на адипозна тъкан след 4 седмици. Някои от вероятните механизми са регулация в митохондриалния метаболизъм, репресия на диференциацията на адипоцити, акумулация на липиди, инхибиране на различни дехидрогрназни ензими и други. Проблемът е, че е нужно да се приемат по 0.4% от телесната маса под формата на фукоксантин, което за един 70 килограмов човек е равно на 280 грама всеки ден – напълно нереалистична доза. Наскоро обаче руснаци съобщиха а първия експеримент с хора (20). Те са давали по 600 мг добавка, която е съдържала не само фукоксантин, но и олио от помегранат (екстракт от нар). След 16 седмици тестваната група е загубила 5 килограма повече от контролната (сборно количество). Трябва да се отбележи, че трябва да сме внимателни с интерпретацията на тези резултати, защото един от авторите на това проучване работи за компанията, която държи патентите за съединението фукоксантин.  Нужни са още проучвания.

Чай

За българите „чай“ означава напитка, която се получава след преваряване на растителна маса. Чай обаче е наименование на растението Camellia sinensis, което е от семейство Theaceae. Листата на растението се преработват в зелен, оолонг и черен чай, които се различават по състав поради различните ферментационни процеси, през които преминават. Зеленият чай се получава от неокислени и неферментирали листа – съдържат висока концентрация на катехини (подтискат апетита) и полифеноли, които отсъстват в черния. Оолонг чаени листа варират спрямо степента на ферментиране (10-70%) и често се описват, като частично окислени, но съдържащи идентично количество катехини и полифеноли като зеления. Черният чай съдържа други видове полифеноли и теафлавини, които са резултат от протеклата ферментация. Кофеинът е наличен и в трите вида чай, но без значение от степента на протеклия ферментационен процес. През последните години има засилен научен интерес към тези чайове, защото вероятно имат способността на стимулират окислението на мазнини.

Катехините могат да стимулират окислението на мазнини, като инхибират катехол-О-метилтрансферазата  – ензим, който рззгражда норепинефрина (21). Цялата настъпила каскада от реакции води до засилен транспорт и окисление на мазнини. Все още са нужни още данни в подкрепа на тази теза.

Остри ефекти на зеления чай

В серия краткосрочни проучвания, които са използвали капсулирани екстракти от зелен чай + кофеин и  са били консумирани три пъти дневно, се установява, че има засилено окисление на мазнини в сравнение с контролната, плацебо група (22). Става ясно и че ефектите на зеления чай са независими от наличието на кофеин. Подобни наблюдения са направени и при използване на оолонг чай отново 3 пъти дневно. Всичко това показва, че консумацията на екстракти от зелен чай може умерено да стимулира разграждането на мазнини дори в състояние на покой.

През 2011 година бе публикуван мета анализ, но от само 4 статии (23), който проучва влиянието на острия прием на катехино-кофеинови добавки върху метаболизма на мазнини в състояние на покой. Три от проучванията откриват, че добавките засилват окислението с 16% за период от над 24 часа, което не е много впечатляващо, но все още не може да се уточни идеалния протокол за прием на тези добавки.

Хронични ефекти на зеления чай

По-горните проучвания дават резултати за период от само 24 часа. Възможно е добавките да са по-ефективни, когато се приемат в продължение на по-голям период от време. Изследователи добавят в диетата на 12 мъже напитки с  високо и ниско съдържание на катехини в продължение на 12 седмици. Емпирично е установено (чрез белязани с C13 въглерод храни), че приемащите напитки с по-високо съдържание на катехини изгарят повече мазнини (24). Серия проучвания съобщават за положителни дълготрайни ефекти върху редуцирането и поддържането на телесното тегло чрез консумация на капсулирани екстракти от зелен чай (25-29). Проучване от 2005 година открива, че екстрактите от чай (1100 мг катехини)  в комбинация с нискоенергийна диета не са променили нито един от параметрите на тялото на изследваните обекти (30). Друго проучване от 2009 година съобщава за редуциране на тегло с 14 килограма на група хора, която е приемала по 300 мг катехини, но групата е била подложена и на нискокалорийна диета (31). Скорошен мета анализ от 11 проучвания открива положителен ефект от приема на катехини върху редуцирането и поддържането на телесното тегло. Ефектът е бил по-силен при хора, които нямат навика да пият кофеинови напитки (32).

При изследване с животински модели положителните ефекти на зеления чай са потвърдени. Открито е, че не само мастната тъкан се редуцира, но е установено чрез молекулярно-биологични техники, че транспортните РНК на различни адипогенни гени са в занижени концентрации. Това означава, че експресията на гени, които участват в синтеза на мастна тъкан е силно намалена, а експресията на гени, които участват в разграждането на мазнини, увеличена (33, 34).

Зеленият чай и окислението на мазнини по време на тренировка

Спортуването засилва метаболизма в пъти, а тренировките със средна интензивност ускоряват максимално окислението на мазнини (35, 36). Има множество проучвания, които изследват влиянието между капсулованите екстракти от зелен чай и метаболизма по време на тренировка. Проучвания с животински модели показват, че при прием на въпросните екстракти окислението на мазнини се увеличава значително по време на спортуване (37, 38, 39). При хората острата консумация на екстракт от зелен чай (366 мг) увеличава нивата на окисление на мазнини със 17% по време на 30 минутно колоездене (40). При хроничен прием на екстракта в продължение на 3 месеца окислението на мазнини е подсилено с цели 24% по време на тренировка (41). Но тези ефекти се наблюдават предимно при прием на високи дози на екстракти от зелен чай. Хроничният прием на екстракти от зелен чай в комбинация с трениране засилва активността на пътя за разграждане на мастни киселини – бета окисление. Това е установено и чрез количествено измерване на експресията на гените, които участват в този процес.

Зеленият чай има потенциала да засили метаболизма на мазнини в покой, но и по време на интензивни тренировки, което спомага за загуба на мастна тъкан. Но както и при кофеина, тези ефекти са по-скоро малки, слаби. Наличните количества от активните катехини в повечето продавани добавки са недостатъчни, за да се наблюдава желания ефект.

Хром

Маркетолозите са изградили много модерен имидж на хрома, като нужен суплемент на всеки бодибилдър и много ефикасен фетбърнър. Хромът всъщност е следови елемент (елемент в много ниска концентрация), който се съдържа в множество храни. Смята се, че на ден всеки трябва да приема по 20-30 микрограма, но въпреки това много хора не си доставят дори тези ниски количества. Като хранителна добавка, той се продава най-често под формата на хром пиколинат, за да може да се усвои по-лесно от организма (42).

За пръв път през 1989 година се съобщава, че консумацията на хром може да увеличи чистата мускулна маса. За целта група младежи е била разделена на две. На едната е давано по 200 микрограма хром всеки ден, а на другата не. Групата, която е получавала хром, е качила повече мускулна маса без мазнини. Но измерванията са били прекалено примитивни (измерване на обиколка на различни части на тялото) и на база на относително наблюдения, а обявените разлики са по-скоро скромни, което означава, че е възможно да са  допускани грешки при отчитане на резултатите, а самите заключения трябва да се поставят под въпрос (42).

Последващи проучвания не са успели да повторят резултатите от цитираното проучване (43-47). В тези проучвания са използвани методи за по-точно определяне на всеки резултат, но подобни открития не са открити. Приемът на съединенията на хром просто не повлиява телесната композиция и количеството на мазнини.

Свързана линолова киселина

Свързаните линолови киселини са група от позиционни изомери на омега-6-есенциалната мастна киселина – линолова киселина. Смята се, че тези киселини могат да понижат телесното тегло, като понижат приема на храна, понижат интензитета на липогенеза (синтез на мазнини) и увеличат разхода на енергия, липолизата и окислението на мазнините.

В проучване с плъхове, към чиято нерегулирана диета е добавена от споменатата добавка в концентрации от 0.5% се наблюдава 60% редукция на телесната мазнина и 14% увеличение на чистата телесна маса (48). Подхранването на млади плъхове с 1% линолова киселина в продължение на 4 седмица е довело до значително редуциране на покачването на теглото и 44% редукция на телесни мазнини (49). На базата на животински модели това съединение дава оптимистични резултати, като регулатор на телесното тегло.

През 2004 година е проведено проучване, което изследва ефекта на 2 изомера на линоловата киселина върху телесните мазнини при хора. След 6 седмици на консумация на слънчогледово олио (3г всеки ден), участниците в проучването са били разпределени в една от 5 групи – групи приемащи високи и ниски дози на един от двата изомера и една контролна група. След приключване на експеримента не са били отчетени каквито и да е значителни промени (50). По-скорошни проучвания, но с индивиди, които са били подложени на по-продължителен, хроничен прием на линолова киселина, съобщават за по-добри резултати. Продължителността на суплементацията е била поне 12 месеца (51, 52).

Мета анализ на 18 подобни проучвания стига до заключение, че всекидневен прием на 3,2 грама линолова киселина може да произведе слаб положителен ефект – загуба на 0.05 +/- 0.05 кг за седмица (53).

Вероятно митът за полезното действие на тези киселини се дължи на проучвания, които са проведени върху животни, но ефектите върху хората са прекалено незначителни и по-скоро не трябва да възлагаме каквито и да е надежди на този метод.

Таурин

Тауринът е стимулант, който наскоро бе свързан с ускорен метаболизъм на мазнини. Проучване от 2010 година (54) изследва дали острият прием на таурин би подобрил резултатите на спортисти. Проучването не е установило подобрение в спортните резултати, но е открило, че суплементацията с 1.66 грама таурин е довело до засилване на окислението на мазнини с 16% при 90 минутна тренировка. По-внимателно вглеждане в резултатите обаче разкрива, че наблюдаваният ефект най-вероятно не се дължи на приема на таурин. Две други проучвания също не откриват какъвто и да е положителен ефект на таурина върху контрола на телесното тегло (54, 55).

Дотук разгледахме някои съставки на въпросните хранителни добавки, които по-скоро имат „природен“ произход, защото най-ефективните от тях се оказаха екстракти от зелен чай и кафе. Стана ясно, че катехините са основен компонент, който предизвиква липолиза чрез различни механизми, но ефектът е краткотраен и се наблюдава по-скоро при хора, които не консумират ободряващи напитки.

Сега ще разгледаме кленбутерола, към който има засилен интерес от страна на спортуващите и желаещите да отслабнат.

Кленбутерол

Макар да е популярен сред спортните среди, кленбутеролът всъщност е медикамент, амин, който се използва от хора с различни проблеми в дишането (най-често астма), защото облекчава страданието им. Това съединение принадлежи към група  агонисти на β2 адренергичния рецептор и може да накара гладката мускулна тъкан (която не подлежи на волеви контрол) да се отпусне. При инхалиране от астматик това съединение предизвиква дилатация на бронхиалните пътища, разширяване на кръвоносните съдове в мускулната тъкан и черния дроб, експресия на инсулин и други ефекти.

В спортните среди този медикамент е по-добре известен като средство за бързо отслабване макар резултатите да са противоречиви и да няма консенсус дали ползите от приема надхвърлят негативите, а те (негативите) се изразяват в тежки интоксикации и проява на странични ефекти.

Когато се говори за кленбутерол, е важно да се знае, че има разлика между прилагане на единична (остра) доза и хронично (постоянно) използване. Установено е, че единична доза може да увеличи концентрацията на глюкоза в плазмата, докато хроничната употреба понижава тази концентрация. Термогенният ефект на това вещество, който се наблюдава по време на прилагане на единична доза не е задължително да се прояви и при хронична употреба (57).

Има налична литература, която показва, че приемът на бета агонисти на въпросния рецептор може да доведе до загуба на мастна тъкан, но при рестриктивен хранителен режим – диета (58, 59, 60, 61). Естествено има и проучвания, които не откриват подобни желани ефекти (62).

Но съществува и друг желан ефект, който бодибилдърите търсят и който това съединение може да предостави до известна степен. Кленбутеролът може да увеличи масата на скелетните мускули, чистата телесна маса и да увеличи концентрацията на протеините (57). По-късно става ясно, че съединението всъщност редуцира хидролизата (разграждането) на наличните протеини, а не увеличава техния синтез (63).

Оправдани ли са рисковете?

В предишната статия разгледаните добавки бяха по-скоро с много, много по-слаби здравни рискове (напълно безопасни неща няма), но това не може да се каже за кленбутерола.

Страничните ефекти на този медикамент включват изнервеност, високо кръвно налягане, тахикардия (учестен ритъм на сърцето), хиперфункциониране на щитовидната жлеза и други. Приемът на подобни вещества без да е нужно не е препоръчително, но ако се прави е хубаво да не се надвишава прием от 1-2 пъти по 20 микрограма. Превишаване на тази хронична доза може да доведе до тежки мускулни спазми, главоболие, замаяност, раздразнен стомах, гадене, повръщане, изпотяване, сърцебиене и дори може да доведе до опасни инфекции. Интоксикацията може да навреди сериозно на сърдечно-съдовата система.

В научната литература има описани множество случаи на интоксикация. Така например 28 годишна жена, която споделя, че е приемала „малки количества“ е развила тахикардия, хипокалемия, хипомагнеземия. В серума са открити 2.93 микрограма кленбутерол (64).

Има и описан много интересен случай на остра интоксикация на 21 годишен бодибилдър, който е имал режим от прием на 2 пъти дневно по една таблетка. Един ден момчето е изпило чаша портокалов сок, в която приятелите му решили да сложат 48 таблетки, за да се пошегуват. Момчето е било прието в болница с тахикардия, главоболие, замаяност, тремори, изпотяване и мускулна слабост (65). Други две момчета а 18 и 22 са били приети в спешно отделение с исхемия след прием на кленбутерол (66).

Най-често подобни интоксикации се наблюдават при бодибилдъри и хора, които искат да отслабнат. Интересното е, че често интоксикацията е остра, което означава, че индивидите страдат от липса на търпение за желания резултат и решават да ускорят процеса като приемат много по-висока доза от позволеното. Така например са описани серия от подобни интоксикации, при които пострадалите са приели количества от 3 до 4,5 милиграма при положение, че допустимата стойност е 120 микрограма. Има и описан случай на интоксикация на дете, което случайно е погълнало няколко таблетки (67).

По-притеснително е, че можем да се превърнем в неволни жертви. Често фермерите добавят кленбутерол към храната на селскостопанските животни, за да се стимулира по-бързото натрупване на маса, но съединението може да се запази активно и да бъде погълнато от хората чрез месото. Така още през 90-те години е описан случай на 22 души интоксикирани с коментираното съединение след консумация на телешки черен дроб. Изследването е открило, че то е съдържало между 0,375 – 0,500 микрограма за грам – изключително висока концентрация (68). В Португалия също има описани случаи на интоксикация на 50 човека след консумация на агнешко и телешко месо (69). През 1996 година в Италия масово хора са приемани в 2 болници със странна интоксикация след консумация на месни продукти. По-късно проучването открива, че в месата е имало кленбутерол във вариращи концентрации – от 0.8 до 7,4 милиграма на килограм (70).

Очевидно това съединение е възможно  да ускори постигането на желаните спортни резултати с вариращ успех, но бихте ли изложили здравето си на риск? Има причина то да се ползва само с медицински цели.

 Цитирана научна литература:

1)      Costill DL, Dalsky GP, Fink WJ. Effects of caffeine ingestion on metabolism and exercise performance. Med Sci Sports Exerc 1978; 10: 155–158

2)      Essig D, Costill DL, Van Handel PJ. Effects of caffeine ingestion on utilization of muscle glycogen and lipid during leg ergometer cycling. Int J Sports Med 1980; 1: 86–90.

3)      Dulloo AG, Geissler CA, Horton T, Collins A, Miller DS. Normal caffeine consumption: influence on thermogenesis and daily energy expenditure in lean and postobese human volunteers. Am J Clin Nutr1989; 49: 44–50.

4)      Hollands MA, Arch JR, Cawthorne MA. A simple apparatus for comparative measurements of energy expenditure in human subjects: the thermic effect of caffeine. Am J Clin Nutr 1981; 34: 2291–2294.

5)      Astrup A, Toubro S, Cannon S, Hein P, Breum L, Madsen J. Caffeine: a double-blind, placebo-controlled study of its thermogenic, metabolic, and cardiovascular effects in healthy volunteers. Am J Clin Nutr 1990; 51: 759–767.

6)      Astrup ABuemann BChristensen NJToubro SThorbek GVictor OJ et alThe effect of ephedrine/caffeine mixture on energy expenditure and body composition in obese womenMetabolism 199241686688.

7)      Graham TE, Battram DS, Dela F, El-Sohemy A, Thong FS. Does caffeine alter muscle carbohydrate and fat metabolism during exercise? Appl Physiol Nutr Metab 2008; 33: 1311–1318.

8)      Bremer JCarnitine – metabolism and functionsPhysiol Rev 19836314201479.

9)      Barnett C, Costill DL, Vukovich MD, Cole KJ, Goodpaster BH, Trappe SW et al. Effect of L-carnitine supplementation on muscle and blood carnitine content and lactate accumulation during high-intensity sprint cycling. Int J Sport Nutr 1994; 4: 280–288. PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 37

10)    Vukovich MD, Costill DL, Fink WJ. Carnitine supplementation: effect on muscle carnitine and glycogen content during exercise. J Appl Physiol 1994; 26: 1122–1129.

11)   Wagenmakers AJM. Nutritional Supplements: Effects on Exercise Performance and Metabolism. Lamb DR, Murray R (eds). Cooper Publishing Group: Carmel, IN, 1999.

12)   Stephens FB, Constantin-Teodosiu D, New GPL. insights concerning the role of carnitine in the regulation of fuel metabolism in skeletal muscle. J Physiol 2007; 581: 431–444. Wiley Online Library | PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 53

13)   Stephens FB, Constantin-Teodosiu D, Laithwaite D, Simpson EJ, Greenhaff PL. Insulin stimulates L-carnitine accumulation in human skeletal muscle. FASEB J 2006; 20: 377–379.

14)   Saldanha Aoki M, Rodriguez Amaral Almeida A, L, Navarro F, Bicudo Pereira Costa-Rosa L, F, Pereira Bacurau R, F, Carnitine Supplementation Fails to Maximize Fat Mass Loss Induced by Endurance Training in Rats. Ann Nutr Metab 2004;48:90-94

15)   L-Carnitine Supplementation Combined with Aerobic Training Does Not Promote Weight Loss in Moderately Obese Women Rudolph G. Villani, Jenelle Gannon, Megan Self, and Peter A. Rich International Journal of Sport Nutrition and Exercise Metabolism 2000 10:2, 199-207

16)   Litosch I, Hudson TH, Mills I, Li SY, Fain JN. Forskolin as an activator of cyclic AMP accumulation and lipolysis in rat adipocytes. Mol Pharmacol 1982; 22: 109–115. PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 125

17)    Ho R, Shi QH. Forskolin as a novel lipolytic agent. Biochem Biophys Res Commun 1982; 107: 157–164.

18)   Godard MP, Johnson BA, Richmond SR. Body composition and hormonal adaptations associated with forskolin consumption in overweight and obese men. Obes Res 2005; 13: 1335–13

19)   Maeda H, Hosokawa M, Sashima T, Funayama K, Miyashita K. Fucoxanthin from edible seaweed, Undaria pinnatifida, shows antiobesity effect through UCP1 expression in white adipose tissues. Biochem Biophys Res Commun 2005; 332: 392–397.

20)   Abidov M, Ramazanov Z, Seifulla R, Grachev S. The effects of Xanthigen in the weight management of obese premenopausal women with non-alcoholic fatty liver disease and normal liver fat. Diabetes Obes Metab 2010; 12: 72–81.

21)   Borchardt RT, Huber JA. Catechol O-methyltransferase. 5. Structure-activity relationships for inhibition by flavonoids. J Med Chem 1975; 18: 120–122.

22)   Dulloo AG, Duret C, Rohrer D, Girardier L, Mensi N, Fathi M et al. Efficacy of a green tea extract rich in catechin polyphenols and caffeine in increasing 24-h energy expenditure and fat oxidation in humans. Am J Clin Nutr 1999; 70: 1040–1045.

23)   Hursel R, Viechtbauer W, Dulloo AG, Tremblay A, Tappy L, Rumpler W et al. The effects of catechin rich teas and caffeine on energy expenditure and fat oxidation: a meta-analysis. Obes Rev 2011; 12: e573–e581.

24)   Harada U, Chikama A, Saito S, Takase H, Nagao T, Hase T et al. Effects of the long term ingestion of tea catechins on energy expenditure and dietary fat oxidation in healthy subjects. J Health Sci 2005; 51: 248–252.

25)   Chantre P, Lairon D. Recent findings of green tea extract AR25 (Exolise) and its activity for the treatment of obesity. Phytomedicine 2002; 9: 3–8. CrossRef | PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 89

26)   Nagao T, Hase T, Tokimitsu I. A green tea extract high in catechins reduces body fat and cardiovascular risks in humans. Obesity (Silver Spring) 2007; 15: 1473–1483. Wiley Online Library | PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 60

27)   Hill AM, Coates AM, Buckley JD, Ross R, Thielecke F, Howe PR. Can EGCG reduce abdominal fat in obese subjects? J Am Coll Nutr 2007; 26: 396S–402S. CrossRef | PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 18

28)   Nagao T, Komine Y, Soga S, Meguro S, Hase T, Tanaka Y et al. Ingestion of a tea rich in catechins leads to a reduction in body fat and malondialdehyde-modified LDL in men. Am J Clin Nutr 2005; 81: 122–129. PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 106

29)   Wang H, Wen Y, Du Y, Yan X, Guo H, Rycroft JA et al. Effects of catechin enriched green tea on body composition. Obesity (Silver Spring) 2010; 18: 773–779.

30)   Diepvens KKovacs EMNijs IMVogels NWesterterp-Plantenga MSEffect of green tea on resting energy expenditure and substrate oxidation during weight loss in overweight femalesBr J Nutr 20059410261034.

31)   Di Pierro FMenghi ABBarreca ALucarelli MCalandrelli AGreenselect Phytosome as an adjunct to a low-calorie diet for treatment of obesity: a clinical trialAltern Med Rev 200914154160.

32)   Hursel R, Viechtbauer W, Westerterp-Plantenga MS. The effects of green tea on weight loss and weight maintenance: a meta-analysis. Int J Obes (Lond) 2009; 33: 956–961.

33)   Lee MS, Kim CT, Kim Y. Green tea (-)-epigallocatechin-3-gallate reduces body weight with regulation of multiple genes expression in adipose tissue of diet-induced obese mice. Ann Nutr Metab 2009; 54: 151–157. CrossRef | PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 15

34)   Chen N, Bezzina R, Hinch E, Lewandowski PA, Cameron-Smith D, Mathai ML et al. Green tea, black tea, and epigallocatechin modify body composition, improve glucose tolerance, and differentially alter metabolic gene expression in rats fed a high-fat diet. Nutr Res 2009; 29: 784–793.

35)   Achten J, Gleeson M, Jeukendrup AE. Determination of the exercise intensity that elicits maximal fat oxidation. Med Sci Sports Exerc 2002; 34: 92–97. CrossRef | PubMed | Web of Science® Times Cited: 111

36)   Achten J, Jeukendrup AE. Maximal fat oxidation during exercise in trained men. Int J Sports Med 2003; 24: 603–608.

37)   Achten J, Gleeson M, Jeukendrup AE. DeterminShimotoyodome A, Haramizu S, Inaba M, Murase T, Tokimitsu I. Exercise and green tea extract stimulate fat oxidation and prevent obesity in mice. Med Sci Sports Exerc 2005; 37: 1884–1892. CrossRef | PubMed | Web of Science® Times Cited: 22

38)    Murase T, Haramizu S, Shimotoyodome A, Nagasawa A, Tokimitsu I. Green tea extract improves endurance capacity and increases muscle lipid oxidation in mice. Am J Physiol Regul Integr Comp Physiol 2005; 288: R708–R715. CrossRef | PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 41

39)   Murase T, Haramizu S, Shimotoyodome A, Tokimitsu I, Hase T. Green tea extract improves running endurance in mice by stimulating lipid utilization during exercise. Am J Physiol Regul Integr Comp Physiol 2006; 290: R1550–R1556.ation of the exercise intensity that elicits maximal fat oxidation. Med Sci Sports Exerc 2002; 34: 92–97. CrossRef | PubMed | Web of Science® Times Cited: 111 47 Achten J, Jeukendrup AE. Maximal fat oxidation during exercise in trained men. Int J Sports Med 2003; 24: 603–608.

40)   Venables MC, Hulston CJ, Cox HR, Jeukendrup AE. Green tea extract ingestion, fat oxidation, and glucose tolerance in healthy humans. Am J Clin Nutr 2008; 87: 778–784. PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 34

41)   Ota N, Soga S, Shimotoyodome A, Haramizu S, Inaba M, Murase T et al. Effects of combination of regular exercise and tea catechins intake on energy expenditure in humans. J Health Sci 2005; 51: 233–236.

42)   Evans GWThe effect of chromium picolinate on insulin controlled parameters in humansInt J Biosoc Med Res 198911163180.

43)   Clancy SP, Clarkson PM, DeCheke ME, Nosaka K, Freedson PS, Cunningham JJ et al. Effects of chromium picolinate supplementation on body composition, strength, and urinary chromium loss in football players. Int J Sport Nutr 1994; 4: 142–153. PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 59

44)   Hallmark MA, Reynolds TH, DeSouza CA, Dotson CO, Anderson RA, Rogers MA. Effects of chromium and resistive training on muscle strength and body composition. Med Sci Sports Exerc 1996; 28: 139–144. CrossRef | PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 53

45)    Hasten DL, Morris GS, Ramanadham S, Yarasheski KE. Isolation of human skeletal muscle myosin heavy chain and actin for measurement of fractional synthesis rates. Am J Physiol 1998; 275: E1092–E1099. PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 18

46)    Lukaski HC, Bolonchuk WW, Siders WA, Milne DB. Chromium supplementation and resistance training: effects on body composition, strength, and trace element status of men (see comments). Am J Clin Nutr 1996; 63: 954–965. PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 85

47)   Lukaski HC, Siders WA, Penland JG. Chromium picolinate supplementation in women: effects on body weight, composition, and iron status. Nutrition 2007; 23: 187–195.

48)   Park Y, Albright KJ, Liu W, Storkson JM, Cook ME, Pariza MW. Effect of conjugated linoleic acid on body composition in mice. Lipids 1997; 32: 853–858.

49)   Rahman SM, Wang Y, Yotsumoto H, Cha J, Han S, Inoue S et al. Effects of conjugated linoleic acid on serum leptin concentration, body-fat accumulation, and beta-oxidation of fatty acid in OLETF rats. Nutrition 2001; 17: 385–390.

50)   Malpuech-Brugère C, Verboeket WP, Mensink RP, Arnal MA, Morio B, Brandolini M et al. Effects of two conjugated linoleic acid isomers on body fat mass in overweight humans. Obes Res 2004; 12: 591–598.

51)   Gaullier JM, Halse J, Hoivik HO, Hoye K, Syvertsen C, Nurminiemi M et al. Six months supplementation with conjugated linoleic acid induces regional-specific fat mass decreases in overweight and obese. Br J Nutr 2007; 97: 550–560. CrossRef | PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 38

52)    Gaullier JM, Halse J, Hoye K, Kristiansen K, Fagertun H, Vik H et al. Conjugated linoleic acid supplementation for 1 year reduces body fat mass in healthy overweight humans. Am J Clin Nutr 2004; 79: 1118–1125.

53)   Whigham LD, Watras AC, Schoeller DA. Efficacy of conjugated linoleic acid for reducing fat mass: a meta-analysis in humans. Am J Clin Nutr 2007; 85: 1203–1211.

54)   Rutherford JA, Spriet LL, Stellingwerff T. The effect of acute taurine ingestion on endurance performance and metabolism in well-trained cyclists. Int J Sport Nutr Exerc Metab 2010; 20: 322–329.

55)   Galloway SD, Talanian JL, Shoveller AK, Heigenhauser GJ, Spriet LL. Seven days of oral taurine supplementation does not increase muscle taurine content or alter substrate metabolism during prolonged exercise in humans. J Appl Physiol 2008; 105: 643–651. CrossRef | PubMed | CAS | Web of Science® Times Cited: 7

56)   Jester I, Grigereit A, Bernhardt M, Heil S, Banzer W. Effects of ingesting a taurine-enriched, caffeine containing drink on performance and haemodynamics in acyclic trained athletes. Amino Acids 1997; 13: 72–73.

57)      A Astrup, S Toubro, N J Christensen, and F Quaade Pharmacology of thermogenic drugs. Am J Clin Nutr 1992 55: 1 246S-248S

58)      Henny C, Schulz Y, B#{252}ckertA, Meylan M, l#{233}quierE, Felber JP. Thermogenic effect ofthe new $-adrenoreceptor agonist Ro 16-8714 in healthy male volunteers. Int I Obes l987;l 1:473-83.

59)      Henny C, BUckert A, Schutz Y, J#{233}quierE, Felber JP. Comparison of thermogenic activity induced by the new sympathomimetic Ro 16-8714 between normal and obese subjects. Int I Obes 1988;12: 227-36.

60)      Connacher AA, Jung RT, Mitchell PEG. Weight loss in obese subjects on a restricted diet given BRL 26830A, a new atypical /3 adrenoceptor agonist. Br Med I l988;296: 1217-20.

61)      Zed CA, Harris GA, Harrison P1, et al. Anti-obesity activity of a novel fl-adrenoceptor agonist (BRL 26830A) in diet-restricted obese subjects. Int I Obes l985;9:231(abstr).

62)      Chapman BI, Farquahar DL, Galloway SMcL, et al. The effects of a new /3-adrenoceptor agonist BRL 26830A in refractory obesity. Int I Obes l988;12:l 19-23.

63)      Reeds, P., Hay, S., Dorwood, P., & Palmer, R. (1986). Stimulation of muscle growth by clenbuterol: Lack of effect on muscle protein biosynthesis. British Journal of Nutrition, 56(1), 249-258. doi:10.1079/BJN19860104

64)      Clenbuterol Ingestion Causing Prolonged Tachycardia, Hypokalemia, and Hypophosphatemia with Confirmation by Quantitative Levels Dr. Robert J. Hoffman, Robert S. Hoffman, Christopher L. Freyberg, Robert H. Poppenga & Lewis S. Nelson Journal of Toxicology: Clinical Toxicology Vol. 39 , Iss. 4,2001

65)      Chodorowski Z, Sein Anand J. Acute poisoning with clenbuterol–a case report. Przegl Lek. 1997;54(10) 763-764. PMID: 9478104.

66)   David S. Huckins, Mark F. Lemons, Myocardial Ischemia Associated with Clenbuterol Abuse: Report of Two Cases, The Journal of Emergency Medicine, Volume 44, Issue 2, 2013, Pages 444-449, ISSN 0736-4679, http://dx.doi.org/10.1016/j.jemermed.2012.02.057.

67)   Gianfranco Brambilla, Telemaco Cenci, Flavia Franconi, Roberta Galarini, Agostino Macrı̀, Francesco Rondoni, Marco Strozzi, Alberto Loizzo, Clinical and pharmacological profile in a clenbuterol epidemic poisoning of contaminated beef meat in Italy, Toxicology Letters, Volume 114, Issue 1, 2000, Pages 47-53, ISSN 0378-4274, http://dx.doi.org/10.1016/S0378-4274(99)00270-2.

68)   Raben A, Kiens B, Richter EA, Rasmussen LB, Svenstrup B, Micic S, Bennett P. Serum sex hormones and endurance performance after a lacto-ovo vegetarian and a mixed diet. Med Sci Sports Exerc. 1992 Nov;24(11) 1290-1297. PMID: 1435181.

69)   http://www.tandfonline.com/action/showCitFormatsJorge Barbosa, Clara Cruz, José Martins, José Manuel Silva, Celeste Neves, Carlos Alves, Fernando Ramos Dr & Maria Irene Noronha Da Silveira Food Additives & Contaminants Vol. 22 , Iss. 6,2005?doi=10.1080/02652030500135102

70)   Sporano V, Grasso L, Esposito M, Oliviero G, Brambilla G, Loizzo A. Clenbuterol residues in non-liver containing meat as a cause of collective food poisoning. Vet Hum Toxicol. 1998 Jun;40(3) 141-143. PMID: 9610490.

За повечето обсъдени до тук хранителни добавки няма нужното количество данни, за да отсъдим, че се наблюдава желан от нас ефект. Интересното е, че на пазара се появяват по-бързо различни и нови продукти, което изпреварва появата на научни данни, които да потвърдят тяхното действие. Единствените положителни ефекти се наблюдават при прием на кофеин и чай (не всеки вид чай), но ефектите са прекалено слаби, най-силно се изразяват при тези индивиди, които не са приемали кофеин, но при продължителна консумация самите положителни ефекти изчезват. Маркетингът създава тези фетбърнъри, а не науката. Липсата на задоволителни резултати би трябвало да разубеди потребителя да харчи излишни пари за подобни продукти.

Статията обединява две публикации на микробиолога Йордан Стефанов под заглавия "Ефективни ли са “фетбърнърите”? По-скоро не…" и "Ефективни ли са “фетбърнърите”? Кленбутерл – част 2", любезно предоставени от автора на  Наука ОFFNews.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.