Европейците са бели само от 8 хиляди години

Наука ОFFNews Последна промяна на 03 април 2015 в 15:13 35197 10

Кредит style.com

Бялата кожа, както и способността за преработват кравето мляко, са се появили сравнително наскоро у европейците, са открили американски антрополози. Само преди осем хиляди години, повечето хора в Европа са били тъмнокожи, съобщава Science News цитирайки доклад, представен на 84-ата конференция на Асоциацията по физикална антропология в САЩ.

Учените изследвали гените, преживели естествен подбор през последните осем хиляди години. Чрез сравняване на гените на древните и съвременните европейци (участници в проекта "1000 генома"), Иън Матиъсън (Iain Mathieson) от Харвард идентифициран пет гена, свързани с цвета на кожата и храната.

Учените са открили три гена, които определят светлия цвят на кожата и разкрили една доста сложна история на неговата поява. Първите анатомично съвременни хора, дошли от Африка преди 40 000 години, са имали по-тъмна кожа, по-полезна в топлите географски ширини. Но преди 8500 години, ловците-събирачи, които са живели на територията на съвременна Испания, Люксембург и Унгария, са били все още тъмнокожи. Гените SLC24A5 и SLC45A2, определящи депигментацията на кожата, у тях не са били намерени.

Но в Северна Европа, където слънчевата светлина е много малко, още преди 7700 години, европейците вече имат не само SLC24A5 и SLC45A2, но трети ген (HERC2 / OCA2), който е свързан със сините очи, вероятно с бялата кожа и русата коса. Това се доказва от седемте ловци-събирачи, чиито кости са намерени в южната част на Швеция (Мотала).

Окончателно светлата кожа в Европа е донесена от неолитните земеделци от Близкия изток, които смесвайки се с местните жители, разпространяват гена SLC24A5 по Централна и Южна Европа.

Антрополозите са докладвали, че европейските ловци-събирачи преди осем хиляди години не са можели да усвояват кравето мляко. От тази способност са били лишени и пристигналите в Европа през неолита земеделци от Близкия изток преди 7800 години и скотовъдците, дошли от източните степи преди 4800 години. Генът на толерантност към лактозата LCT се разпространил в Европа само преди 4300 години, през бронзовата епоха.

Антрополозите не са обяснили защо тези гени са определени от естествения подбор като по-добри от други. "Най-вероятно причината е необходимостта от максимално производство на витамин D", казва палеонтолог Нина Яблонски (Nina Jablonski) от Университета на Пенсилвания.

Жителите на северните ширини получават твърде малко ултравиолетова слънчева светлина. Този проблем е намерил две генетични решения: бяла кожа, която позволява по-ефективно усвояване на ултравиолетова светлина и толерантност към лактозата, което подпомага доставката на витамин D от млякото.

В началото на март 2015 г. авторите на доклада, публикуват в списание Nature данни от анализа на ДНК на 83-древни европейци. Населението на тази част на света, според тях, е образувана от сливането на три групи земеделски производители и ловци-събирачи, които са пристигнали там по различно време.

Разпространение на гените на бялата кожа. Схема: anthrogenica.com

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10

30.03 2016 в 17:38

Мария, незнам дали имаш деца, но ако имаш, направо ги съжалявам...

Какво ли е да имаш родители като теб и оня хахо по долу написал онези глупости? Не ми се мисли...

06.01 2016 в 12:32

Vlad
За твое съжаление Еволюцията е доказан факт - не първоначалния вариант на Дарвин но от него се е тръгнало и теорията се развива от тогава до дребни детайли.
Пример за скоростна работеща еволюция е Лондонски метро комар

20.04 2015 в 08:15

Браво на Румен Стоянов!
Не мога да се примиря с факта, че нашите деца учат много малко за нашата история, да не говорим, че в учебниците им тя е почти неузнаваема! Вместо да им пълнят главите с глупости, добре би било да ги запознаят с това, което е написал Румен Стоянов! Но не, нашите учебници са пълен провал и заличаване на българската история! Много жалко...

06.04 2015 в 12:05

Човече, явно си доста отчаян от твоята неудачност и липса на принадлежност за да спамиш такива булшитс. Каквито и да се опитват да се изкарат, неудачниците си остават неудачници, без значение от произхода. Пък ти ако щеш се изкарай роднина на Христос, нещо което сигурно рептилите се опитват да скрият от теб.

05.04 2015 в 17:57

Приятели,


Непрекъснато се публикуват лъжи на тема българи и България... Особено активни са Славянофилите и Туркофилите. Явно златните рубли и алтъни, а напоследък и долари, се леят като пълноводна река…

Заем ли всички ние Българите, че имаме ПИСАНА наша си българска история и до Аспарух…

“…О неразумний и юроде,

поради что се срамиш да се наречеш болгарин…”

Не се нуждаем от чуждопоклоннически фалшификати, произлизащи от изток запад и юг… Ето какво ни информира един от българските историци докосвали се до древните оригинали, Х. Нурутдинов

"Списъкът на булгарските царе от всички династии беше съставен от мен още преди загубата (през 1982 г.) на "Текста на Нигматулин", върху основата на данните от Кул Гали и Гази Баба. За Гази Баба главен източник са били документите на Илчи Йорта (Посолското ведомство), а за Кул Гали - книгата на Габдаллах ибн Бащу - "Хазар Тарихи". Кул Гали привеждал данните на Габдаллах защото считал, че неговите сведения са най-достоверни от всичко каквото е видял. Макар понякога да противоречали на сведенията от други списъци на булгарските царе.

“…що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.”

1. СПИСЪК НА БУЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ОТ ИМЕНСКАТА ДИНАСТИЯ

Фрагменти:
Основателя на тази династия ДЖАМ-ИДЖИ или ИДЖИК е полулегендарен и с Божествен произход, както и неговата съпруга ТАНБИТ (ЕРГИ ЧАК-ЧАК). Точно те обединили седемте племена на границата между 15 и 14 хилядолетие пр.н.е., (основали булгарската държава Идел), но техните потомци влезли в историята като човешки исторически личности, отбелязани с имената си и годините на управление, както и с най-забележителното извършено от тях или по тяхно време.

(Любимото животно на Иджик бил вълка,чието название се произнасло като “булг”, а “джар” или”джик” означавало глава, род и така името на нацията станало “булг-джар” или булджар, булгар.)

- Кан (13 хилядолетие пр.Хр.). При него част от иделците се преселила на изток.


- Кар (11 хилядолетие пр.Хр.). По негово време в Идел дошли племената на карите (западняците от балканите - "ал/ел") и той им дал земя за заселване, която почнали да наричат "Карел" - "страната - ел” на карите.


- Улят или Лут (10 хилядолетие пр.Хр.). Наречен така защото по време на неговото раждане в Идел свирепствал страшен мор и епидемии. Самия той по-късно изгонил част от булгарите, които начело с племето дебер (себер) се преселили на юг.


- Мар (2 хилядолетие пр.Хр.) При него на юг се отправила друга голяма преселническа вълна начело с племето аксага наричани още агатари (агачири) и кимери ("лодкари", "корабници"), заради умението си да правят кораби и да плават на тях. Една част от тях се заселила на Балканите и основала столица в гр.Ег, където подчинила себерите и билсага (местните българи) и така се появили “траките” – живеещите в поречието на р.Траката (Страшната)/ Марица.


- Аспар (На границата между 1 и 2 хилядолетие пр.Хр.). Разгромил тирците и ги заставил да избягат от Галидж (Галиция на р.Дон) при макиданските булгари (на балканите), които превърнали тирците в свои роби „сербийци” (“украинци”, “тюркути”, войни-пазачи на границата

Последният цар от Именската династия бил Кама или Бурма (9-ти век пр.Хр.). При него междуособиците достигнали невиждани размери. Но без да им обръща внимание Бурма почнал строителството на огромно светилище Алп Капа - "Високите врата". В него и бил погребан след смъртта си.

2. САРМАТСКА ДИНАСТИЯ

Основателя на Сарматската династия бил Кхан Алабуга-Булгар (808 - 775 г.пр.Хр.). Управлявал 33 години. Отначало обединил горските и степните територии на Идел, затова получил прозвещето "Черем - Меша иджибак" - "Повелител на гората и степта". Неговите потомци добавяли това звание към името си и тяхната династия получила названието „Черемишска” (Сарматска).
Според едно булгарско предание след неговата смърт Бог придал на неговата душа вид на крилат змиевиден дракон (барадж) и му заповядал да бъде покровител на българската земя. Неговия любим лагер (ставка-временна столица) бил град Иджибак (Фанагория) в областта Кубан. Названието на този град се произнасяло и като Аспак. Този град по-късно Каган Куртбат отвоювал от сербийците (украинци, тюркутите, войни-пазачи на границата) в 630 г. и го дал на сина си Атил-Телес, наречен заради това - Аспарух. ("Столица на Аспак").
Изображението на Алабуга-Булгар било изсечено върху камък и поставено над гробната му могила до Алабуга (днешния гр.Елабуга).

- Буртас Бурджан или (683-633 г.пр.Хр.). Син на Тухчи. С неговото управление започнала епохата на „силната ръка” или „Тазбаш” – „бръснатите глави”. Това явно е намерило отражение и в късния препис на т.нар. „Именник на българските царе”... Разбил кимерите за което получил прякора „Камир Батир” – „Победител на кимерите”. По-голямата част от кимерийците избягала в Атряч (областта на Троя), а на тяхната земя Буртас заселил азиатски балгари-саки. В Близкия изток го наричали „Партатуа”. Опитал се да възтанови булгарското господство върху територията на бившата Самарска държава (Шумерска, “Сю-Мар” – южното царство) и за известно време завладял по-голямата и част в Буртаската война (започната в 653 г.пр.Хр.).

- Кундус Балтавар (530-494 г.пр.Хр.) Най-младия син на Торган. Родил се в 530 г.пр.Хр. До неговото пълнолетие управлявала майка му Тамир-бика. Разбил персийския цар Таргиз (Дарий). Във всичко му помагал неговия по-голям брат Колин, който бил при него и по-късно ичургу-боил (командващ центъра на войската) и иджик-кош (глава на царския съвет).

- Етей или Ат, Атил (380-339 г.пр.Хр.). Потомък на Уфа, внук на Кам Етей. Не повярвал на предсказанията на Кама (шамана), че ще загине също като дядо си ако нападне владенията на Балдиу (Ф.Македонски) в Макидан (Балканите). Загинал в 339 г.пр.Хр. в бой с Балдиу (Филип Македонски). В негова памет и в памет на дядо му булгарите дали на Саклан второ име – Атил (земята на на Етей). Самия Балдиу оженил сина на Етей за доведената си дъщеря Уран-бика.

- Баламир (339-320 г-пр.Хр.) Син на Етий. Като роднина на Аламира (Александър Македонски), когото надживял с 3 години, му помогнал да завладее Персия.

- Алабуга Съгеркхан (339-310 г.пр.Хр.) Брат и съвладетел на Баламир. Разбил войската на Александър Македонски (в 351 г.пр.Хр.), заради неплащане данъците на Кхана на Идел. През 310 г.пр.Хр., станал владетел на Източната част на Идел, където и умрял в своята столица Алабуга. Бил погребан до могилата на Алабуга Булгар, като негов потомък. Заповядал приживе върху надгробния камък да бъдат изсечени само брадва и нож казвайки: - "Аз и така приличам на своя прадед - защо ми е да изобразявам и себе си?!"

- Агарджа Зуркапа (Агарджан, Агарджи) – 153 – 189г. – 36 години (син на Анджар, Айбат Дуло).



„Именник на българските владетели”

„Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем” (година на змията - 153г. април)

Неизвесен автор от „Дунавски България”



Основател, чрез брак, на първата българска сармато-тохарска (алано-кхонска) династия Дуло, с което двете части на Идел – ара и тура отново се обединили под един скиптър и била възстановена върхавната власт на най-старият булгарски род на Иджик, обединили седемте племена на границата между 15 и 14 хилядолетие пр.н.е., (основали булгарската държава Идел).

Така, след като в 153г. се родил сина на Агарджа, Барс и се възстановило единството на бължавата Идел, Скития, Сарматия или Буалгария, но с ново име “Бъ-ал-гария” означаващо “Произлизаща от “ал” “булгарите” (балканските булгари). Появил се общия етноним „авътоххон”, като съставен от основните булгарски етноними “а”-арийци, “въ”- живещи южно от Кавказ, “тох”-тохари (Балкхара), “хон”-хони (източно от Алтай-туранци). До 175г. арийте-бъалгари, живеещи източно от р.Урал, се слели със западните арии-булгари и се възстановил най-стария етноним „булг-ари” (вълчеглави), но с възстановяването на най-старата булгарска династия Дуло, вместо “булг-арий” била приета новата му форма „бъ-ал-гари” (произлизащи от „ал”-булгари), което подчертавало „ал”-булгарския или балканския и европейски произход на династията Дуло и бъалгарите.



- В 166г. разгромява Рим. Сарматите-дуло с армия от изтока, усилени с обединени сили от гети, готи (алани) от балканите с обобщаващ етноним „даки” и с авангард силите на бившите маркомани/тевтони (ал-булгари) нахлуват в Италия. Император Марк Аврелий успява да ги спре пред стените на Рим не със сила, а със злато, но Рим не оцелява както държава, а само като цивилна данъна администрация на българската държава.

- Вторият разграм на Рим в 175 г. завършил с много любопитен договор: - Рим плаща удвоен данък на Кхана…

- Трети разгром на римляните (след 166 и 175г.) в битката при Абритус през 251 г.

Барънджар (Бан-Узян, Бан-Ашняк) - 235 - 271 г. – 36 години. Правнук на Кхан Агарджа. Един от най-прославените владетели от династията Дуло.

След като българите освобождават Филипопол от властта на Римската данъчна администрация, засегнатия Деций се стреми да събере нова армия. Финалната среща се състои край Абритус (днешния Разград), на 1 юли 251 г. В сражението загиват император Траян Деций и синът му Херений Етруск. Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове, но нямало да е последния заклан от българите.

Битката при Абритус е едно от най-тежките поражения в историята на Рим. Това се оказва преломен момент и е началото на края за империята.



- Баламбер (Булюмар, Баламер, Баламир II) - Булюмар-шеке, Шек-Алъп Будемер, Башимир - 368 – 384г. – 16 години.



„Втора хунска династия”.

Баламбер отново обединил целия Идел и станал първият цар на II Кхонска династия Дуло.

След разгрома на Римската държава в 166-та и 175 г., и 251г. от Кхан Барънджар Дуло, правнука на Агарджа край Разград и наложените от него в 357 г., още по-тежки васални условия, в 378-ма година Кхан Баламбер Дуло смазъл изобщо държавнастта на Рим и го разделил на няколко васални български провинции, с римска цивилна админидтрация, но с българска окупационна армия и охрана на вътрешния ред и пряко назначавани от Кхана Управители.

Унищожаването окончателно на античната римска държавност край Одрин.

На 8 август 378 година се състои решителното сражение край Адрианопол, дн. Одрин. Тежката римска пехота на Император Валент атакува уверено и обкръжава познатата им готска армия, укрепена в лагер от каруци, с нарушен боен ред и открити флангове имперската войска бива атакувана от чакащата в засада тежка конница на българите. В страховитото клане Император Валент е убит заедно с над 80 000 легионери (повече от битката при Кана от 216 г. пр. н. е.) Погубена е цялата военната мощ на късната Римска империя, защото по същото време войската на зарадния император Валентиан е блокирана от българите край Видин, но се спасява с по-малки загуби.

С това повратно събитие приключва ерата на римското военно превъзходство спрямо българите и пълното освобождаване на българските европейски земи.



- Урус-Ружа Бургас (Ружан, Ругила, Руа, Руас, Ругилий, Раджил Ружа, Руджан) - 430 - 433г. – 3 години. Син на Алип бий и княгинята от племето урус-ружа/роксомоните/масагетите.

Град Бургас бил наречен в памет на мястото до което достигнал по време на похода през 378 г. баща му Алип-бий при разгома на римската империя. Управлявал балканите 20 години от древния български дворец и крепост Карвуна и в Странджа (Малката Карвуна). Умрял в своите земи на мястото на дунавския град Русе, който получил неговото име.



- Атилле-Айбат (Аспар, Атила, Аудан II, Атилей-Айбат, Етцел, Ат-дилом, Атиле Туки Къй Ашла Ардар Айбат Аудан-Дуло Батала Тай-Мадук Колън Кобландъ (възстановил етнонима - Авитохол, АТИЛА) - 445 - 453г. – 18 години. Син на Муенчак, най-известния в Европа булгарски владетел и завоевател.

Родил се в годината на Коня - 406г., бил съвладетел от 441 (дилом) до 445 год., за Европа на брат си Бледа, а от 445 до 453г. е владетел на целия Идел. По негово време Идел станал най-голямата империя в историята на човечеството - от съвременните Корея до Франция и Испания.

Известни дипломати, военачалници и съветници на Атила били Ебарс, вуйчо на Атила, Едекон, Ислан (Есла), Онегезий (Негуш), Берих (вероятно остгот), Орест и Скотий (Скотар). Византийците ги смятали за „логадес” – избраници, които се заселили южно от Алпите създали автономна област с превилегии да не пращат данъци дори на Атила, която нарекли Логадардия (Лангобардия) – „Страната на избраниците”, „Ковчежника на Европа”



- Ернах (Ирник, Еренулуг, Реан, Ернах, Бел-Кермек, Хернах, Реан, Бал-ас) - 453 - 489г. – 36 години. Най-малкия син на Атила.

„Именник на българските владетели”

„Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.” (година на змията – 453г., април)

Неизвесен автор от „Дунавски България”



Доживотен върховен владетел на Идел, с лично владение Ак Бершуд (Източна България/Идел, земите източно от р.Дон), към който, след смъртта на Денгизих присъединил, Кара Бершуд (Западна България/Идел), а до порастването на Аудан управлявал и земите източно от Памир – Туран наречени по това време „Ел” или “Себер”. След отделянето на Себер/Ел, през 463 год., Ернах, съхранил титла Кхан, а за сина на Елак, Аудан била учредена нова най-високата титла Кавкхан или Каган (Главен Кхан).

Самия той обяснил това така:

„Аз обявих своята част от Идел (Бъ-ал-гария) за Булгарско кханство (Булг-ария) заради това, че нашите загубили единството си и преунили (от това) хора да не забравят името на своите бащи и дядовци. Великото име – булгар (булг-ар; вълк-арий; вълчеглав)!”



- Кхан Боян-Челбир/Келбир (Сандил, Сандилх, Сангудач, Утрик/Спокойния, тихия) - 535 – 565 и 576 - 587г. – първоначално 30 години, повторно 11 години и общо 41 години, за период от 52 години. Син на първия син на Банджа Татра, внук на Кхан Ружа-Джураш Масгут и правнук на Ернах. При пълнолетие и смъртта на Бояр Къз, по право става Кхан и Капкахан на Голяма България, Идел. След разпадането на източната част на Идел, Ту-Ра, внука му Кубрат станал върховен владетел на цяла и единна Бъалгария от пролива Гибралтар до Мъ-ан-джария.

Ту-Ра

Кои са турите, братовчеди на Боян Челбир/Келбир? - Това са Борис/Бумин/Ашина и Мар/Истеми, синове на втория син на Банджа Татра и внук на Кхан Ружа-Джураш Масгут и правнук на Ернах - Бульяк (Болгар, Джилки или „Болох”) и на съпругата му Бояр Къз.

Борис/Бумин/Ашина, по разпореждане на Бояр Къз, поел управлението на земите източно от Памир – Ту-Ра или Сабер/Ел и в 542г., основал силна държавно управление станало известно със старото си булгарскоко име Ту-Ра или Туран. На знамето си имал изобразена вълча глава наречена „булгар”, на Кара Иделски (Западно български) диалект и „ашина” на Ел Иделски (Източно Български), което станало и негово Име.



- Кхан Кубрат (Курт, Куврат, Курбат) 605 - 665г. – 60 години. От 601 – до м. май 605 управлява с титла Балтавар. Става Кхан от м. май. 605 до 665г. - 60 години. Големият син на Алп Бури (Големия вълк) и майка от стар Алански род роден (рода Кхербир/Кх-ел-бал). Брат му Шамбат получава същата титла в панонската си васална държавност Дулоба.



„Именник на българските владетели”

„Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.” (година на вола - 605г., май).

Тези петима княза държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото и досега.” (Записа фиксира 668 година.)

Неизвесен автор от „Дунавски България”


- Кхан Аспарух (Аспар IV, Исперих, Иш Берюх, Есперерих) – 668 – 701г. - 33 години. През 701 година навършва 61 години и предава реалната власт на сина си Тервел. Остава на върха на държавата още 21 години и загива заедно с Тервел във война с хазарите.

От 660 е Кхан сю (сюбиги, Кхан-син, по смисъл “подчинен”) едновременно с братята си. От 668 - 721г. е Кхан на Дунавска България, която обявява за лично владение и Обявява приемането на върховната българска титла Кхан на цялата българската държава Стара Велика България. В 680 година печели първата си война като Кхан срещу ромейте. През 721 загива със сина си Тервел и губи върховната власт в Стара Велика България, но наследниците му запазват титлата Кхан сюбиги на Дунавска България.



„Исперих княз 61 година. Родът му Дуло, а годината му верени алем.” („верени алем” – годината на дракона - „668г., януари”.

(Вероятно армията на Аспарух преминава р.Дунав преди 668 година, установява се в укрепленията на Онгъла (пасището на кханските коне) от ІVв.пр.н.е., южно от него и от първия ден на първия български месец (23 декември) 668 година Аспарух се обявява за Кхан на Стара Велика България.)

Неизвесен автор от „Дунавски България”



Ето това е най-кратката история на България, която напълно съвпада с писаната история в “Именник на българските Кханове”!

- Та, скъпи ми смехурковци, славяно- трако- и турко-демагози и лъжци, какви славяни, какви траки, какви турци... Изглежда, че само пет лева (рубли, алтъни, долари), са достатъчни да ви заслеят очите...

Свалете си най-после Ламаринените очила...



.

03.04 2015 в 23:04

Статията дрънка едно, диаграмата показва съвсем друго. Явно от Ирландия до Иран е студ студ студ, към Индия се затопля, Индия затваря границата с Китай и в Индонезия вече ни крави ни студ. Всички тези глупости са поредния тъп опит да се представи теорията за еволюцията като свършен факт. Запомнете - никой не я е доказал!! теорията за Де-Еволюцията има повече основания за съществуване и реализъм, отколкото Дарвиновата измишльотина. Сливането на расите / хибридизацията е довела до разнообразието на генофонда, но първичните раси са четири. Вие НЕ произхождате от маймуни. Маймуните - може би - произлизат от де-еволюирали племена. Поздрави, Сапиенси ! :)

03.04 2015 в 18:53

Преди време бяха публикувани данни от генетично изследване проведено от 3 европейски университета,които излязоха с общи коментари по казуса.Твърдеше се че белият човек със сините очи идва от Балканите,където е опитомил коня и се е разпръснал в различни посоки в следствие на голям природен катаклизъм, (черноморският потоп).Та и аз не вярвам на американските " генетици", които се мъчат да се изкарат арийци на всяка цена,както навремето немските историци с пан германизма!

03.04 2015 в 18:06

Добрева идете на психиатър да ви предпише подходяща терапия, а ако вече имате такава не я прекъсвайте за нищо на света !

03.04 2015 в 18:02

Никой не казва, че "Слънцето прави кожата черна",това са си ваши тълкувания. Липсата на достатъчно светлина, ултравиолетовата, необходима за витамин Д, е оказала еволюционен натиск да оцеляват хора с по-светла кожа. Всичко е естествен подбор. A негрите в Швеция са отскоро.

03.04 2015 в 17:48

"НАУЧНАТА" ви статия е гола вода ! "Жителите на северните ширини получават твърде малко ултравиолетова слънчева светлина"....Не Слънцето прави кожата черна, бяла или жълта, а това, че сме създадени изуствено, по генетичен път от РАЗЛИЧНИ планети и звездни системи. ЗАЩО НЕГРИТЕ ЖИВЕЕЩИ В ЩВЕЦИЯ НЕ ПОБЕЛЯВАТ ? А БЕЛИТЕ В АФРИКА НЕ ПОЧЕРНЯВАТ ?