Официалното откриване на Софийсткия фестивал на науката е вече факт, а на голямата сцена на театър "София" се проведе  зрелищно състезание на 9 млади звезди на науката за вниманието на публиката и журито.

Вчера, 12 май, Софийският фестивал на науката стартира стремително, понесен от невероятния Мат Тейлър – ученият, който приземи първия апарат, създаден от човек, върху комета. Имаше още интересни лектори - астрономът Карол Вуйчицки от полския научен център „Николай Коперник“, Хейзъл Бартън, световноизвестен учен-пещерняк и екстремен атлет, който изследва живота в някои от най-опасните пещери по света, а също и филмът за нашата обсерватория "Рожен" "Поглед към звездите", в който участва и един харизматичен млад учен и журналист от Наука ОFFNews Роса Виктория Муньос Димитрова.

Но въпреки именитите гости, най-вдъхновяващо за нас бе представянето на 9 наши млади изследователи в "Лабораторията за слава Famelab". Те убедиха всички, че науката може да бъде завладяваща и красива. Очарователната Мария Силвестър бе нашият водещ в това гурме-пиршество на знанието.

За конкурса разказа Любов Костова, директор на Британския съвет в България, организатор на фестивала.

FameLab е конкурс за разбираема наука, който се провежда в 30 страни, а победителят ще представя България на турнира на шампионите в Лондон.

Всеки един от участниците в състезанието има 3 минути за един увлекателен разказ за своята област на познание. Те бяха оценявани по три критерия или трите "магически" С-та  - Content, Clarity, Charisma или Съдържание, Яснота, Харизма. На първо място е научната достоверност. На второ , т.нар. "Любов фактор", както шеговито се изрази директорът на Британския съвет, тоест информацията да е ясна и разбираема за неспециалисти. И макар харизмата за всеки да означава нещо различно, тя "означава всеки да пожелае да дотича при презентатора, за да научи нещо повече".

Първи бе Емилиян Гулев, студент по медицина, който надъхано пресъздаде коментара на Николай Колев – Мичмана за историческия гол на Костадинов през 93-та година, който ни изпрати на незабравимото футболно лято, когато е бил "създаден" и самия бъдещ хирург. И така разказът на Емилиян стигна до застаряването на клетките, свободните радикали и оксидативния стрес. (вж "Стареем не заради свободните радикали, според ново проучване")

Калин Колев, студент по теоретична физика, използва сгъваема стълба, за да ни покаже как електроните прескачат от едно енергийно ниво на друго, докато не излетят в пространството като лазерен лъч. 

Появяването на Десислава Хлебарска (магистър биолог) бе посрещнато с бурни ръкопляскания. Нейният разказ бе за "мъжката" Y-хромозома, една от общо 46-те структури, в които участва по една молекула ДНК, в които се съдържа цялата цялата генетична информация, която ни прави това, което сме. Откакто се е появила преди около 180 милиона години, откакто съществува мъжката хромозома, ДНК в Y-хромозомата е загубила 97% от гените си. От друга страна, едната Х-хромозома в женските ембриони се дезактивира. Всяка женска клетка използва на случаен принцип X-хромозома или от майката на жената, или от баща й. Затова жълто-черните котки са винаги женски (т.нар. котки калико), защото пигметният ген е свързан с X-хромозомата. Но тези констатации имат и едно много сериозно приложение в борбата с рака на яйчниците и гърдата. (виж "Мъжката Y хромозома не изчезва, а женската хромозома почти не е необходима", "Mъжете може да изчезнат през следващите 5 милиона години"

Тихомир Петков, който учи медицина, ни разказа за едно заболяване, известно от времето на Хипократ - Halitosis или лошия дъх. Заради него според древните еврейски закони е можело дори да се разтрогне брак. Той се дължи на бактерии, които живеят в устата, но те могат и да бъдат полезни. Затова младият учен препоръчва да си мием зъбите не повече от два пъти дневно.

Студентката по биология, Мирослава Димитрова сподели, че много обича шопска салата и за опитите за отглеждане на зеленчуци на "марсианска" почва от един холандски институт.

"Затворете очи, годината е 1965-та, ние се намираме в химическа лаборатория, срещу нас седи една дама на средна възраст, която макар че е доста късно продължава да работи. Нейното име е Стефани Куолек и тя още не знае, че откритието, което ще направи, ще спаси животът на хиляди хора". Така започва разказа на студентката по химия Златина Димитрова за кевлара. Това е вещество, изградено от много дълги здрави вериги, което го прави 5 пъти по-яко от стоманата и незаменим продукт за производството на бронежилетки и работни облекла, както и на ръкавиците, с които работи самата Златина и с които може да пипа открит огън. 

На един много наболял и актуален проблем бе посветена презентацията на Ивайла Сопотенска (инж., докторант по хранителни технологии). Това е глутеновата непоносимост - вродената и придобитата. Тя обрича страдащите от нея да избягват храна, съдържаща глутен, между които е пшеницата. И ако вродената глутенова непоносимост е трудно да се предотврати, то другата се придобива, заради безотговорното поведение на някои родители, които лишават децата си в ранна възраст от глутен - абсолютно безвреден и полезен белтък. Тема на докторската дисертация на Ивайла е разработката на храна от безглутенови продукти, които по нищо не се различават от обикновените глутенови аналози.

Впечатляваща бе появата на Петър Ефтимов, асистент по „Хистология и ембриология“, в безукорно бяло сако, черна папионка и цилиндър. В момента, когато сме се появили, сме били във вид на една единствена клетка, от която са се образували всички други клетки, тъкани и органи в нас. Доскоро се смяташе, че тази удивителна способност е загубена завинаги, но от 4 години в японския институт Рикен експериментират, превръщайки всякакви клетки в стволови или т.нар. индуцирани плурипотентни стволови клетки. За да обясни какво се крие зад тези сложни думи Петър помоли Мария Силвестър за няколко косъма, които сложи в цилиндъра си и добави няколко тайнствени картончета, които нарече "траскрипционни фактори", които ще препрограмират клетките на космите, за да придобият свойствата на тази първа клетка. Това означава, че можем да си правим резервни органи и тъкани. И дори ако сме много безразсъдни - цели организми като извадения от цилиндъра симпатичен мишок. (вж "Японски учени успяха да възстановят зрението на пациент със стволови клетки", "Японски учени създадоха кожа чрез препрограмиране на стволови клетки").

"Времето се е побъркало" - каза Александра Тасева, "и повечето ми познати ми звънят да ме питат какво да правят със запушения си или капещ нос. И какво правят в повечето случаи - вземат си капки с ксилометазолин". Такива капки не трябва да се вземят повече от седмица, а защо е така ни разказа Александра. В носа ни нормално се отделя мукус - това е вода с малко белтъци, той ни помага да се освобождаваме от праховите частици, които навлизат там от въздуха. Но когато сме болни, това количество е много по-голямо и води до запушване на горните дихателни пътища и ни пречи да дишаме. Ксилометазолинът свива кръвоносните съдове и спомага за отделянето на събрания мукус. Чудесно, но когато продължим да го прилагаме се развива зависимост или медикаментозен ринит. Какво се случва - ние свиваме кръвоносните съдове и епителните клетки не могат да се хранят. Те атрофират и тези под тях започват да се размножават много повече. И някаква част от нервната ни система решава, че "нещо не е наред и я да направим повече мукус" и отново ни е запушен носа. Отново посягаме към ксилометазолина. И този омагьосан кръг може да доведе до хирургическо отстраняване на част от лигавицата на носа.

Докато журито заседаваше, всеки от участниците само за една минута да разкажат какво представлява числото 10 в тяхната област.

Кои са победителите

Тази година конкуренцията наистина беше изключително оспорвана и всички - и жури, и публика бяха много затруднени.

Преди обявяването на големите победители награди Петър Теодосиев от списанието наука.бг поднесе на всички по едно "научно" бижу. От името на Аурубис България Мануела Тотева връчи чек за 1500 лв на своя фаворит Златина Димитрова.

Голямата награда на Наука ОFFNews - един месец стаж в медия дадохме на Александра Тасева, а на всички участници книгата на Феликс Баумгартнер "Покорителят на небесата: Животът ми като свободен полет", любезно предоставена от издателство Вакон.

Наградата на БНТ - стаж в медията - взе Ивайла Сопотенска за чудесното представяне на една злободневна тема.

"Всички тук са победители", заяви Любов Костова, която подчерта, че Famelab е причината за съществуването на фестивала на науката.

И така на трето място, според преценката на журито, е Александра Тасева, наградата й бе връчена от проф. Франк Бърнет. На второ - Златина Димитрова.

А победителят във FameLab за 2016-та година е Петър Ефтимов, който ще представи България на Световния турнир на FameLab.

Така завърши този уникален турнир на млади учени - състезание, в което със сигурност спечелиха всички: и участници, и публика.

Още по темата

07/05/2016

Животът

Скоро: Масово приложение на лечение на смъртоносна болест чрез генна модификация

07/05/2016

Медицина

Японски учени успяха да възстановят зрението на пациент със стволови клетки

04/04/2016

Животът

Японски учени създадоха кожа чрез препрограмиране на стволови клетки

27/02/2016

Човекът

Кастинг 2 за конкурса "Лаборатория за слава FameLab 2016"