Изненадващо ново откритие правят учени, които намират останките от древен вид, живял преди 6,4 милиона години в земите на днешен Китай, което предполага, че маймуните са достигнали Далечния Изток по времето когато древните човекоподобни маймуни са живели из Азия. Изследването е публикувано в списание Journal of Human Evolution.
"Това е значимо откритие, защото това са едни от най-старите фосили на маймуни извън Африка", обяснява Нина Яблонски (Nina Jablonski) от Щатския университет на Пенсилвания. "Те са близо или дори самите предшественици на много от съвременните маймуни в Източна Азия. Едно от интересните неща от гледна точка на палеонтологията е, че тези маймуни се появяват на същото място и време като древните човекоподобни маймуни в Азия".
Яблонски и колегите й обясняват, че фосилите датират от миоцена, период, през който маймуните рядко влизат в контакт с човекоподобните маймуни в Евразия докато и промените в околната среда водят до изчезването на много видове от вторите.
Преди това откритие, двата типа примати са откривани на едно място единствено в Мараке в Иран, където фосили на маймуни и човекоподобни маймуни са намерени в един и същ слой седимент, датиращ от преди 7,6 милиона години.
Част от долна челюст на женски индивид ZT-2009-0528, сравнен с екземпляри M. pentelicus от Пикерми. Кредит: Nina Jablonski et al./Journal of Human Evolution 2020
Новото откритие в мина за лигнитни въглища в провинция Юнан включва челюстна и бедрена кост на един индивид, както и кост от пета, разположен малко по-дълбоко в седимента. Основавайки се на наличната зъбна морфология, учените смятат, че маймуната е принадлежала на древния вид Mesopithecus pentelicus, който е първият открит в началото на 19-ти век в обект до Атина, Гърция.
"Тези маймуни са същите като онези, открити в Гърция, и са от същия период,... което предполага, че са се разпространили от ядро някъде в Централна Европа и са го направили доста бързо", обяснява Яблонски. "Това е внушително, когато си помислите колко дълго време отнема на едно животно да се разпространи на десетки хиляди километри през гори".
Тайната на бързото разпространение на вида се обяснява донякъде от структурата на фемура и петната кост, които предполагат, че тези животни са били много гъвкави и са се придвижвали удобно както по дърветата, така и ходейки по земята. Това вероятно е била чудесна адаптация, която им е дала възможност да прекосяват и гори, и открити пространства в своето пътуване на Изток.
Проксимален десен фемур на индивид ZT-2010-0065 в различни проекции (а)-(е); сравнение на отливка от ZT-2010-0065 с M. pentelicus MNHN.F.PIK1737 от Пикерми в различни проекции (f)-(g). MNHN = Institut de Paleontologie, Muséum National d'Histoire Naturelle, Paris, France; ZT = Zhaotong. Кредит: Nina Jablonski et al./Journal of Human Evolution 2020
Освен тази двигателна адаптивност, M. pentelicus имат и така наречената от авторите "гъвкава диета", тъй като са способни да оцеляват, хранейки се с широка гама храни, от трудни за смилане до бедни на хранителни вещества. Това се дължи на факта, че както други древни маймуни, M. pentelicus имат стомашен ензим, който може да ферментира целулозата.
Затова те могат да се хранят с листа, ядки и семена, както и с плодове и други растения и получават хранителни вещества от мастните киселини, получени по време на ферментацията. Тази способност да променят храненето си вероятно е позволила на M. pentelicus да се справят с промяната на условията при различните сезони, както и с по-големи климатични промени, като всичко това е улеснило преминаването им през Евразия.
Тази невероятна адаптивност е предадена на много съвременни видове тънкотели маймуни (подсемейство Colobinae), разпространение из Азия, много от които живеят в някои от хабитатите с най-екстремни сезонни промени, обитавани от нечовекоподобни маймуни.
Кредит: IFLScience - Fossils Of 6.4 Million-Year-Old Monkeys Are Among The Oldest Found Outside Of Africa
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари