Софийският фестивал на науката 2017 вече oфициално завърши. И подобаващо това стана с финала на зрелищното състезание "Лабораторията за слава Famelab" на 9 млади звезди на науката за вниманието на публиката и журито.
Водещ на състезанието бе Гради Градев от Британския съвет, който разказа за конкурса, започнал като част от Челтнъмския фестивал на науката в Англия през 2007 и разнасящ и досега "бацила на науката" вече в 35 страни и "още не са се излекували".
"Случайно" част от тази "вълна на зараза" е и България, а победителят ще представи страната ни на турнира на националните шампиони в Лондон.
Любов Костова, директор на Британския съвет в България, организатор на фестивала и обясни правилата на състезанието.
Famelab е конкурс за комуникативната наука, на разбираемата наука.
Всеки от участниците в състезанието има 3 минути, в които да разкаже нещо любопитно и важно от своята научна област, за своята научна страст. Представянето му се оценява по три критерия или трите "магически" С-та - Content, Clarity, Charisma или Съдържание, Яснота, Харизма.
Участниците имат само 3 мин.
Най-важна е научната достоверност и т.нар. "фактор Любов", както се изрази директорът на Британския съвет, тоест информацията да е ясна и разбираема за неспециалисти. А харизмата "означава всеки да пожелае да дотича при презентатора, за да научи нещо повече", ученият да се стане като рок-звезда.
Кои бяха претендентите:
Първи бе Наско Стаменов, химикът-нанотехнолог, учител и опитен FameLab участник. Представянето му започна с фокус - в ръката му избухна кърпичка в пламъци и така започна разказа му за чудната история на експлозивите. Тя е свързана с технологията за получаване на амоняк от Фриц Хабер от водород и атмосферен азот при висока температура и налягане. За своя труд той получава Нобелова награда за химия. И макар, че е желаел силно победата на Германия като активно се е стремял да получи експлозиви и бойни отровни вещества, благодарение на изобретението му сега се произвеждат на азотни торове. "Понякога и най-големите злодеи могат да направят нещо полезно", заключава Наско.
Наско Стаменов миг преди да си запали ръката.
"Ако таткото забегне със секретарката, лесно може да го заличим от семейната снимка", започна физикът Боряна Ненова. Но ако семейната снимка е холограма, това няма как да стане. Дори да разбием холограмата на малки парченца, всяко от нея ще съдържа пълната информация.
Боряна за семейните холограми.
Следващият е Николай Теохаров, студент по физика от Софийския университет. След всеки въпрос "защо", следва друго "защо", докато не достигнем до отговор, който се превръща в "принцип". Николай ни разказа за принципа на Паули, който разделя частиците на такива, които не му се подчиняват и такива, които му се подчиняват - фермионите. Не може да има едни и същи фермиони в една и съща квантова система. Този принцип има дълбоки последствия - от периодичната таближа на елементите до това, че като се сблъскат два юмрука, те не преминават един през друг. И здраво стоим на пода, без да се срутваме.
"Нужни са деца с безпринципно мислене, които да задават въпроси" - приключи залят от аплодисменти остроумният физик.
Николай Теохаров: "Нужни са деца с безпринципно мислене".
"На кого ви приличам - на Жан Валжан?" - сега на сцената излиза географът Стефан Петров, мъкнейки топуз с верига (пластмасови) и раздавайки каски на журито.
И така, като размахва веригата с тежестта, ни показа нагледно как се образуват приливите и отливите на Земята под влияние на Луната.
Стефан Петров - между гравитацията и центробежната сила - един сладкодумен и атрактивен млад учен.
"Може ли математически да се докаже, че орбитите на 3 тела, като Земя, Луна и Слънце, няма да се променят" - започва разказа си математикът Васил Цанов. Този въпрос е бил много актуален през 19-ти век. Анри Поанкаре го доказва, че са стабилни, но след това се оказва, че малки смущения може да ги направят нестабилни.
Така се ражда теорията на хаоса и чувствителната зависимост от началните условия. Един метеоролог Едуард Лоренц открива същата свръхчувствителност към началните параметри, изучавайки атмосферните процеси. С помощта на компютър той рисува странния атрактор, в който линиите се разделят по непредвидим начин. Затова може да разчитаме само на краткосрочните прогнози за времето.
Математикът Васил Цанов за теорията на хаоса.
Тази година се появи и един особен участник - живо подвърждение, че "за науката няма граници", както се изрази Гради Градев. Това е Тренделина Исени - студент по генетика в Инстамбулския Университет, родена в Македония, от албански произход, която се представи на английски. И тъй като нито в Македония, нито в Албания, нито в Турция се провежда Famelab, тя участва в нашето състезание. Не може да спечели конкурса, защото условията са да учи или работи в България, но затова пъм може да спечели поне нашите аплодисменти.
Тренделина Исени привързва една РНК-интерференция
Тренделина излезе с дълга лента от навързани панделки и с един забавен разказ на микробиологията, в който Гандалф (ДНК) изпраща инструкции на Сам (РНК), а той - на Фродо (протеините). Но ако се добави още една лента (един нов тип РНК, открит през 70-те - РНК-интерференция) (тя изважда още една панделка, която завързва към лентата), учените ще могат да се намесят в контрола кои гени са активни и до каква степен, а също да изучават рака и да му попречат на размножаването на клетките му.
Веселин Русинов, следващ „Компютърни Науки” в СУ, ни разказа по един невероятно прост начин какво е това невронни мрежи. Те не изпълняват прости инструкции като в зората на компютрите, те могат да вземат решения. Как? Като се обучават. Една невронна мрежа, например трябва да реши дали това на снимката е котка или куче. Показват й е 1000 снимки на котки и 1000 снимки на кучета. Но после трябва да ги тестваме. "Взимаме една сиамска котка - това е котка! Идеално! Взаимаме едно хъски - това е котка. Не е добре. Отбелязваме го като грешка. И така ако е правилен отговорът - продължаваме напред, ако не - променяме малко нашите функции. И така получаваме нашата невронна мрежа".
Веселин Русинов - просто за сложното.
Теменужка Спасова ни показа с помощта на едно зелено листо как визуализираме информацията, търсейки аналогия с големите обекти на Вселената.
Теменужка Спасова
"Като малка исках да имам суперсили" - започна Вероника Колева, студент по химия в Софийския университет.
Тя ни разказа за удивителните влечуги - геконите, способни да се катерят по стени и дори да се задържат по тавана. Тези "свръхвъзможности" се дължат на многобройните малки власинки, които покриват кожата на лапичките им. Така многократно увеличената площ на крачетата им предизвиква силите на Ван дер Ваалс. Такъв фантастичен материал вече е създаден преди три години - полиоретанов еластомер . Може би ние няма да имаме възможност да се катерим по стените, но НАСА би могла да го използва, за да помогне на астронавтите в космическите им разходки.
Вероника Колева за суперсилите.
Задачата на журито не беше лесна. Силите бяха почти изравнени. Публиката също бе затруднена, но все пак нейната награда спечели младата албанска генетичка - Тренделина Исени, тя стана и носител на втората награда на журито. Третата награда бе за Веселин Русинов.
Победителят във FameLab за 2017-та година стана Вероника Колева, която ще представи България на Световния турнир на FameLab в Лондон. Да й пожелаем "суперсили", вдъхновение и още много победи.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари