Гарваните могат да правят планове за бъдещето на нивото на 4-годишни деца

НаукаOFFNews Последна промяна на 16 юли 2017 в 11:00 9835 0

Кредит Mathias Osvath/Lund University

Тя не е с "птичи мозък".

Гарваните могат да планират бъдещи събития поне като 4-годишни деца и някои възрастни човекоподобни маймуни, пише NewScientist.

Птиците показаха това в задачи, с които няма как да се сблъскат в дивата природа, така че това не е адаптация към екологична ниша, а по-скоро гъвкави когнитивни способности, които са еволюирали независимо у птици и хоминиди, чиито родословия са се разклонили преди около 320 милиона години.

Изследването е публикувано в списание Science.

Планирането на бъдещи събития изисква използването на дългосрочната памет за очаквана в бъдеще полза. Дълго време се е смятало, че е уникално човешко качество. Децата започнат да показват такива способности, когато навършат около 4 години. Но се оказа, че шимпанзета, бонобо и орангутани притежават вариант на тази способност, като например запазват инструменти, които да използват по-късно.

През 2007 г. изследователи от Университета на Кеймбридж показаха, че сойки складират храна, когато очакват, че ще са гладни на следващата сутрин.

Въпреки че това поведение е гъвкаво и изисква планиране, някои твърдят, че може да е специфична адаптация за складиране на храна, нещо, което сойките и други членове на семейството Вранови (Corvidae) обичайно правят, разказва Матиас Осват (Mathias Osvath) от Университета в Лунд, Швеция.

Птичи бартер

Матиас Осват и колегите му решават да проверят дали гарваните могат да планират бъдещи задачи, които не са естественото им поведение, като например използване на инструмент и бартер с хората.

В първата серия експерименти гарваните бяха първо обучени за използват камък, за да изкарат малко суха храна за кучета от една кутия. По-късно на птиците е показана колекция от обекти, включително инструмент, без да се вижда кутията. Изследователите оставят гарваните да изберат обект и 15 минути по-късно им показват кутията на друго място с наградата в нея. Птиците трябва да пуснат камъка в кутията, за да получаат храната. Гарваните успяват средно в 11 от 14-те изпитания.

Птиците също взеха участие в тест за бартер. Отново първо са обучени, но в този случай да разменят жетон за награда. После трябва да изберат правилния жетон от поредица от предмети, да го задържат за 15 минути и след това да го обменят с експериментатора, за да получат наградата си. Птиците вземат правилния жетон в 143 от 144 пъти и са били в състояние да обменят около 77% от жетоните за наградата.

След това изследователите увеличават интервала от време между избора на инструмент или жетон и използването му до 17 часа. Гарваните успяват в задачата в почти 90% от времето.

Използващ инструмент гарван. В отделен експеримент гарван, участващи в проучването на Осват, използва пръчка, която мушка в тръба, за да се сдобие с храна (първа снимка). Птицата трябва да натисне лоста в отвора (втора снимка), но обработката на пръчката е трудна за нея. След това тя измисля нов начин за решаване на проблема: като запълни тръбата с парчета кора (трета снимка) и след това удря с клюн кората, докато храната падне.

Поведението на гарваните "не е просто предвиждане на бъдещи състояния, по-скоро те гъвкаво прилагат планирането в ситуации, които не са типични в дивата природа", подчертават авторите на изследването.

Съществено е, че гарваните планират от първия опит нататък, което предполага, че техният успех не се дължи на навик, коментира Осват. "Те се представят на същите нива като маймуните, като вземат решение в конкретната ситуация за бъдещето, което ще се случи на друго място", отбелязва ученият.

"Това е ново, много вълнуващо доказателство, каквото не сме имали преди", подчертава Маркус Бойкле (Markus Boeckle) от Университета в Кеймбридж. "[Това е доказателство,] че факторът на общия интеллект (general factor, g factor) се е развил и у птиците. Това е много важно за разбирането как е еволюирала интелигентността".

Хипотези за еволюцията на интелигентността

Има две основни хипотези за обяснение на еволюцията на интелигентността.

Според хипотезата за физическата интелигентност сложни когнитивни способности се развиват в съответствие с физическите ограничения на околната среда, като например необходимостта да се запомни местоположението, времето и наличието на храна или как тя може да бъде извлечена с инструменти.

Хипотезата за социална интелигентност се фокусира върху социалната среда, както и изискването за предвиждане и манипулиране на поведението на индивидите от един и същ или други видове.

Тези механизми не трябва да са взаимно изключващи се и може да си взаимодействат с филогенетичната наследственост и ограничения на развитието.

Гарваните са добри колкото човекоподобните маймуни при планиране. Mathias Osvath / Lund University

Развитието на планирането при семейство Вранови дава добър пример за това как се преплитат тези различни видове еволюционен натиск. Семейство Вранови често складират бързо развалящи се храни, които те консумират само докато са още пресни. Следователно, те трябва да знаят физическите характеристики на складираното и кога и къде са го направили. От друга страна, тези птици са социални - те могат да проследят другите птици, да запомнят къде складират те и да използват спомена за наблюдението, за да присвоят чуждата храна по-късно. Те също така използват тактики на заблуждение спрямо другите птици, които се опитват да присвоят техните хранителни запаси. Така семейство Вранови развиват сложни познавателни способности, не само за да се справят със социалната и физическата среда, но и използват своята интелигентност гъвкаво според ситуацията.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !