07 юли 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Гигантски диги, обграждащи Северно море, могат да защитят милиони от повишаващото се водно ниво (видео)

Стените, свързващи Шотландия, Норвегия, Франция и Англия, са „възможно решение“ на проблема

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 25 февруари 2020 в 09:00 65770

Учени от Нидерландия и Германия предлагат да се построят две масивни диги, за да се защитят около 25 милиона души от повишаването на морското равнище. Мегапроектът се простира между Великобритания, Франция, Норвегия и би затворил изцяло Северно море.

И така, дали този план е реалистичен?

Концепцията е замислена от двама океанографи Шьорд Грьоскамп (Sjoerd Groeskamp) от Кралския Нидерландски институт за морски изследвания и Йоаким Келсон (Joakim Kjellsson) от центъра на Geomar за океански изследвания в Кил, Германия.

В статия, която ще бъде публикувана този месец в American Journal of Meteorology, Грьоскамп и Келсон описват идеята си за изграждане на стена, дълга 475 км между Северна Шотландия и Западна Норвегия и още една от 160 км между Западна Франция и Югозападна Англия. Авторите смятат проекта за технически осъществим и „възможно решение“, по-скоро замислено като „предупреждение за мащабността на проблема, надвиснал над главите ни “.

Въз основа на вече съществуващи проекти учените оценяват разходите за изграждането за така наречената Северна европейска ограждаща дига (Northern European Enclosure Dam - NEED) ще струва между 250 и 500 милиарда евро. Като се вземат предвид последните 20 години, годишният разход за 14-те страни, които ще бъдат защитени от него, ще възлиза на малко над 0,1% от техния общ БВП, изчисляват авторите.

Според Грьоскамп планът е технически изпълним. Дълбочината на Северно море между Франция и Англия рядко надвишава 100 метра, докато между Шотландия и Норвегия е средно около 127 метра, достигайки максимума си малко над 320 м край бреговете на Норвегия.

Северна европейска ограждаща дига - северен участък. Кредит: Wikimedia Commons

Северна европейска ограждаща дига - южен участък. Кредит: Wikimedia Commons

„В момента сме способни да изграждаме фиксирани платформи на дълбочина над 500 метра, така че такава стена изглежда осъществима“, твърди Грьоскамп.

За много специалисти плановете изглеждат теоретично изпълними.

„Предполагам, че зависи от това за какъв времеви график мислим“, каза Хана Клоук (Hannah Cloke), професор по хидрология в Университета на Рединг.

"Ако погледнем стотици години назад, ние сме внесли някои значителни изменения в нашия ландшафт, а Нидерландия е пример за това ... Ние, като хора, можем да правим невероятни неща."

„Мисля, че е наистина важно да продължаваме да обмислиме такива идеи, защото бъдещето изглежда много страшно. Ако погледнете назад към 40-те години във Великобритания, бариерата на Темза вероятно изглежда еднакво смешна. Зависи какво ще се случи през следващите 20-30 години, колко зле ще бъдат нещата и тогава може би ще ни трябва нещо подобно", добавя проф. Клоук.

Клоук обаче предупреди, че дигите може да не са най-добрият начин за използване на парите.

„Може би трябва да мислим за това да защитим трайно населението от наводненията по различни начини, а също и да помислим какво можем да направим, за да спрем влошаването на климата - да инвестираме в опазването ни в дългосрочен план.“

„Ние оценихме строителните разходи като екстраполирахме разходите за големите защитни стени в Южна Корея“, обяснява Грьоскамп.

„Но в окончателното изчисление трябва да вземем предвид и фактори като загубата на доходи от риболов в Северно море, увеличените разходи за корабоплаване през Северно море и разходите за гигантски помпи за транспортиране на цялата речна вода, която в момента се влива в Северно море от другата страна на стените".

Северна европейска ограждаща дига би имала и непосредствените последици върху риболова, туризма и движението на хората. Но затварянето на Северно море би имало драматично въздействие върху корабоплаването и търговията. Корабоплаването е гръбнакът на Западноевропейската икономика и цяла Европа. Най-натоварените пристанища се намират в заградената зона. Донякъде ефектът може да се смекчи от изграждането на шлюзове, за да се даде възможност да продължи морският трафик, но трябва да се отбележи, че шлюзовете в цял свят са предимно предназначени за вътрешни водни пътища. Алтернативно могат да бъдат изградени нови пристанища от океанската страна на мегапроекта, където стоките биха могли да бъдат транспортират с влакове или товарни кораби, работещи в заграденото пространство. Така или иначе каквито и да са механизмите за осигуряване на непрекъснат поток на търговията, ще има скок на транспортните разходи и забавянето е неизбежно и загубите от морския трафик не може да се изчисли сега.

Авторите признават, че с течение на времето проектът им в крайна сметка ще превърне голяма част от Северно море в огромно сладководно езеро, циркулацията на водата ще бъде възпрепятствана, коренно променяйки неговата екосистема. Това е може би най-големият недостатък на проекта и има нужда от повече проучвания.

Въпреки това, разходите и последиците от това да не се направи нищо за повишаването на морското равнище в крайна сметка, ще бъдат "многократно по-високи", предупреждават авторите на проекта. Проектът „показва почти осезаемо какви ще бъдат последиците от повишаването на морското равнище“, отбеляза Грьоскамп.

Повишаването на морското равнище е бавен, но неудържим процес. Мащабът на неговите последици е трудно да се разбере сега. Това ще доведе до необратима физическа загуба на ладшафт, културни обекти, икономически центрове, както и екологични системи. Съмнително е политиците по целия свят да проявят своевременна реакция. 

Повишаването на глобалните температури, определено на приблизително 1 градус по Целзий над прединдустриално ниво, а съществуващите политики ще затоплят планетата още с 2,6 до 3,1 Целзий до края на века. Морското ниво междувременно се е повишило над 21 сантиметри след 1880 г. и ще се увеличи между 84 сантиметра и 2 метра до 2100 г. според най-оптимистичните прогнози на Междуправителствената комисия по въпросите на климата.

„Предвижда се покачване на 10 метра до 2500 година, според най-лошите сценарии. Ето защо тези стени са предимно призив да се направи нещо по отношение на изменението на климата сега. Ако не направим нищо, този изключителен проект може да бъде единственото решение. "

Ако парниковите емисии продължат при сегашните им тенденции, то се предвижда увеличение с 84 см до 2100 и до 5,4 метра до 2300.

Заплахата е особено остра в Нидерландия, една трета от която се намира под морското равнище. Миналата година нидерландското правителство сформира комисия от специалисти, която да следи отблизо заплахата и да измисли възможни мерки.

Нидерландското правителство предупреждава, че макар да очаква крайбрежната защита на страната да издържи до около 2050 г., подсилването им допълнително може да отнеме години. Последните три десетилетия на нидерландските морски защитни диги са проектирани да се справят с покачване от само 40 см.

Източник: Giant dams enclosing North Sea could protect millions from rising waters, The Guardian


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.