22 август 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Гласът в главите ни и говоренето на глас е едно и също за нашия мозък

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 декември 2017 в 14:1554000
Снимка: Pinterest

За нашия мозък, говоренето със себе си на ум е по същество същото като изговарянето на нашите мисли на глас, показва ново изследване, цитирано от Science Daily.

Получените резултати могат да имат важни последствия за разбирането защо хората с психични заболявания, като шизофрения, чуват гласове.

Отдавна се смята, че слухово-словесните халюцинации се дължат на аномалии във вътрешната реч - нашия мълчалив вътрешен диалог, коментира  Томас Уитфорд (Thomas Whitford), водещ автор на изследването от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW), Сидни.

"Това проучване предоставя инструменти за изследване на това досега непроверено предположение", заяви проф. Уитфорд от Школата по психология на UNSW. Предишни проучвания показват, че когато се подготвяме да говорим на глас, нашите мозъци създават копие от инструкциите, които се изпращат на устните, устата и гласните ни струни. 

Това копие се отправя в областта на мозъка, която обработва звука, за да предскаже звука, който ще се чуе. Това позволява на мозъка да прави разлика между предвидимите звуци, които ние ще произведем и по-малко предвидимите звуци, произвеждани от други хора.

"Ефектът на копието потиска реакцията на мозъка към създадената от него вокализация, като отделя по-малко психически ресурси на тези звуци, защото те са предсказуеми", разказва Уитфорд. "Затова не можем да се засмеем, когато гъделичкаме стъпалото на крака си, защото мозъкът ни прогнозира усещанията, които ще почувстваме и не реагира силно на тях. Но ако някой неочаквано погъделичка стъпалото ми, същото чувство ще бъде непредсказуемо. Реакцията на мозъка ще бъде много по-голяма и ще създаде усещане за гъделичкане".

Изследването, публикувано в списание eLife, има за цел да определи дали вътрешният диалог - предизвиква подобен ефект на копието като този, свързан с произвеждането на произнасяните думи.

Изследователският екип разработва обективен метод за измерване на чисто умственото действие на вътрешния диалог. По-конкретно, тяхното изследване на 42 здрави участника оценява степента, в която въображаемите звуци потискат мозъчната дейност, предизвикана от реакни звуци, с помощта на електроенцефалография (ЕЕГ).

Изследователите установиха, че както при вокализираната реч, ако просто си представим звуците, това също намалява мозъчната активност. Самата мисъл е достатъчна, за да промени начина, по който мозъкът възприема звуците. Всъщност, когато хората си представят звуците, те изглеждат по-тихи.

"Като предоставя възможност за пряко и точно измерване на въздействието на вътрешния диалог в мозъка, това изследване отваря вратата към разбирането какво различава вътрешният диалог при хора с психични заболявания като шизофрения", отбелязва Уитфорд.

"Всички чуваме гласове в главите си. Може би проблемът възниква, когато нашият мозък не може да каже, че ние сме тези, които ги произвеждат"


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.