Американски учени обявиха, че има връзка между глобалните промени на климата и Сирийската криза в Бюлетин на Националната академия на науките - Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), а накратко за проучването съобщава AAAS (American Association for the Advancement of Science).
От 2007 г. до 2010 г. Сирия претърпява изтощителна суша, причинила слаба реколта и висока смъртност на добитъка, които засегнали около 60% от страната. До 1,5 милиона селяни се присъединили към армията на безработните в градовете. Година по-късно, Сирия е потънала в хаос.
Палатковите лагери в перифериите на градовете са вече пренаселени от бежанци от войната в Ирак. (Stephen Starr/IRIN)
Гражданската война в Сирия започва през 2011 г. и продължава и до днес. Колин Кели (Colin P. Kelley) от Университета на Калифорния в Санта Барбара и колегите му изтъкват, че това е било предшествано от три години суша - най-разрушителната в историята на Сирия.
Селскостопанската политика на управляващия режим на Сирия, насърчаващ отглеждането на влаголюбиви култури (памук), както и действията на селяните, копаещи все повече и повече кладенци, са изтощили подпочвените води. В резултат на това, около 1.5 милиона фермери са били принудени да се преместят в града. Към тях се прибавили още толкова иракски бежанци, бягащи от войната и от същата суша. Към 2010 г. градското население на Сирия е нараснало с 50% в сравнение с 2002 г. - от 9 на 13.8 милиона. Гетата, тоталната безработица и силното разслоение са станали "горивото" за пожара на гражданската война, казват учените.
Сушата в района на Средиземно море. Със жълто и червено са показани областите, в които през годините 1971-2010 са се наблюдавали необичайно сухи зими. Илюстрация: NOAA
Експертите са установили, че тригодишната суша не е случайна, а е пряко свързана с действията на човека. Сравнението на няколко климатични модела в региона показва, че ефектът на парниковите газове увеличава два - три пъти вероятността от многогодишна суша.
Вече 100години учените наблюдават тенденции във валежите, температурата и налягането на морското равнище в източната част на Средиземно море и ясно се забелязва тенденцията за дългосрочно затопляне и намаляване на зимните валежи през втората половина на 20 век.
Тази тенденция на засушаване е различна и отделна от естествената (не предизвикана от човека) промяна на климата, което е отчетено наскоро в Бюлетин на Националната академия на науките. Учените установили, че увеличението на емисиите от парникови газове, по-специално на въглероден диоксид, включено в модела, води до повече от два пъти по-висока вероятност от тежка, 3-годишната суша в източното крайбрежие на Средиземноморието. Този резултат се съгласува със заключението на проучване на Националната океанска и атмосферна администрация (National Oceanic and Atmospheric Administration - NOAA) от 2011 г., че са свързани увеличаването на честотата на сушите в региона на Средиземно море през последните 20 години с предизвиканите от човека изменение на климата .
Връзката с конфликта е по-несигурна, но предишните екипи са открили, че има статистически значима корелация между колебанията в климата и социалните сътресения през вековете на човешката история, включително войни, глад и миграции още в древен Египет, Шумер, Римската империя, а в по-нови време - издевателствата на червените кхмери.
Всъщност, учените не твърдят, че сушата е довела до войната. "Ние пишем само, че тя се прибавя към другите стресови фактори, които доведоха до конфликта," - казва съавторът на изследването Ричард Сийгър (Richard Seager).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари