Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
19 февруари 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Голямото пиле: Хроника на антибиотичния кошмар в птицевъдството (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 19 септември 2017 в 00:0070621
Снимка: The Bureau of Investigative Journalism

Стремежът на птицевъдите да увеличат теглото на пилетата несъзнателно предизвиква лекарствената резистентност на бактериите. Това се случва до голяма степен благодарение на антибиотиците, използвани в силната индустриализация на производството на пилетата.

Всяка година приблизително 600 милиона души или почти 1 на всеки 10 души, се разболяват от хранителни инфекции на Е. coli и салмонела. Смъртността е особено висока сред децата. Повечето от тези заболявания са причинени от резистентни на антибиотици бактерии и повечето от тях са от промишлено произведени пилета, според журналиста и сътрудник на National Geographic  Марън Маккена (Maryn McKenna), автор на книгата "Голямото пиле: Невероятната история за начина, по който антибиотиците създадоха модерното селско стопанство и промениха начина, по който се храни светът" (Big Chicken: The Incredible Story of How Antibiotics Created Modern Agriculture and Changed the Way the World Eats).

Марън Макена (Maryn McKenna) с книгата й.

От една страна пилетата от деликатес се превърнаха в безвкусна индустриална стока, от друга - учените се опитват да потушат огнищата на резистентни на Салмонела инфекции при хората, а болните пилета живеят в отвратителни условия на пренаселеност. никога невиждайки слънчева светлина, пише Science news.

Антибиотиците са в основата и на двата кошмара, твърди Маккена.

Фермерите започват да използват лекарствата след проучвания през 40-те, които показаха, че антибиотиците увеличават мускулната маса. Това означава, че птиците стават по-големи и растат по-бързо с по-малко фураж. Днес едно пиле тежи два пъти повече от връстника му преди 70 години и достига тегло за клане два пъти по-бързо.

Ако тази история има злодей, това е Томас Джюкс (Thomas Jukes), чиято благородна цел е да нахрани човечеството с евтини протеини. През 50-те години Джюкс е изследовател в Лабораториите Ладърли (Lederle Laboratories), които са сред първите производители на антибиотици. Той прави едни от най-ранните проучвания за влиянието на антибиотиците като стимулатори на растежа. Джюкс забелязва, че бактериите развиват резистентност, но не вижда риск за пилетата, пише Маккена. Джюкс роптае срещу усилията през 70-те за регулиране на употребата на антибиотици в животновъдството, и до смъртта си през 1999 г., отказва да признае недостатъци в практиката.

В САЩ повече от 15 500 тона антибиотици на година отиват за животни, които се отглеждат за месо, което е четири пъти повече от използваните за хората.

Почти цялото използвано количество не е за лекуване на инфекции, а за стимулиране на растежа. Животните получават антибиотици в своята храна и вода всеки ден от живота си. Вече има солидни доказателства за пряката връзка между употребата на антибиотици във фермите и резистентните към антибиотици инфекции при хората. 

Глобалната борба срещу антибиотиците започна от учен на име Ефрем Саул Андерсън (Ephraim Saul Anderson). Той забелязва, че нещо се случва с болестите от хранителен произход - те стават устойчиви на антибиотици. Особено сериозно е положението в Мидълзбро, в Йоркшир, където броят на децата, починали от резистентните на антибиотици E.coli, е най-голям. Такава мащабна епидемия не е виждана никога преди това.

Както става ясно от изследванията на Андерсън, инфекцията може да бъде проследена до претъпканите с антибиотици селскостопански животни, които създават резистентни бактерии, които после достигат до хората. Идеята остава спорна, докато през 1971 г. я приема Парламентът на Англия, която става първата страна, забранила някои антибиотици в животновъдството. Това дава пример за скандинавските страни, всички страни от ЕС и много по-късно - САЩ.

Историята на Маккена има почти щастлив край. През 2014 г. ресторантът за бързо хранене Chick-fil-A обяви, че в рамките на пет години спира да сервира пилета, напомпани с антибиотици. Други като Кентъки Фрайд Чикън (до 2018 г.), Макдоналдс, Subway (до 2025 г.) и Walmart вземат решение да последват примера им.

Но все още не сме вън от опасност, предупреждава Маккена. Тя сравнява антибиотичната резистентност с изменението на климата, като я нарича "огромна заплаха, създадена в продължение на десетилетия от милиони погрешни индивидуални решения и от действията на индустрията". 


Препоръчани материали
+ 1
- 3
Традиционният вкус на пилешкото месо почти изцяло се дължи на бактерии, които се развиват в месото на пилето след като бъде заколено.

Вкусът започна да се връща - определено преди ограничаването на антибиотиците.
 
Още от : Новини
По пътя на Слънцето с Роса
18 февруари 2018 в 00:00
По пътя на Слънцето с Роса
По пътя на Слънцето с Роса
18 февруари 2018 в 00:00

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.